Днес отбелязваме Баба Марта, един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически.
На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят.
Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от
два пресукани конеца - червен и бял
В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII в., когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана.
Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците.
Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите,
облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи
Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец.
Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за
уникална българска традиция,
макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец.
Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.
Румънската Баба Марта - Баба Докия,
е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела. Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък.
Традицията и отвърд Дунав е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва.
Не забравяйте да поздравите за празника своите приятели и близки с картичка от Vcards.bg!
У нас окичват с мартеници даже домашните любимци.
Бизнесът с мартеници тук генерира оборот до 15 млн. евро годишно,
а мартеници за България и Румъния произвеждат дори фабрики в Китай.
Традицията преди 1900 г. е била простичка, като мартениците са се правели от подръчни материали. След това обаче мартеницата става все по-артистична, превръщайки се в произведение на изкуството.
