В изследване чрез тестове, поръчани от Асоциация „Активни потребители” в края на 2015 г., е установено, че в голям процент от водата има замърсявания с активен хлор, нитрати и фекалии.
Това заяви изпълнителният директор на асоциацията Богомил Николов за БГНЕС.
В проучването са анализирани 52 проби от обществени чешми, а резултатът показва, че в 39% (20 от 52) от пробите или в близо 50% (14 от 29) от градовете, включени в проучването, има един или повече замърсители в питейната вода, посочи той.
Установеният от „Активни потребители” процент на отклонение от стандартите е изключително висок, но в достъпните данни, предоставени от ВиК дружествата и контролните органи, усреднено се докладват само за около 1% замърсявания.
В 21 проби от 11 града, един или повече показатели са в предупредителния сектор, което означава, че замърсителите доближават разрешените пределни стойности, подчерта Николов. При обилни дъждове съпроводени със замътване на водоизточниците или при намаление на дебитите по време на засушаване, стойностите на тези замърсители могат да превишат максимално допустимите и потенциалната опасност да се превърне в реална, допълни той.
Само в 11 проби (21% от всичките 52) от 4 града няма абсолютно никакви замърсители.
Населените места без проблеми с питейната вода са Етрополе, Враца, Монтана и Панагюрище.
Най-опасният от всички замърсители на питейна вода е активният хлор – в общо 9 проби (17,3%).
Допълнително, в други 16 проби (30,8%) се измерват гранични нива, между 0,1 – 0,3 мг/л, което означава, че може да се допусне, че в част от тръбите неговата концентрация реално също надхвърля установения лимит от 0,4 мг/л. Замърсяването с хлор има без никакви колебания човешки произход. Прехлорирането е следствие от неправилно дозиране от страна на операторите на водоснабдителните дружества.
Хлорът под формата на различни препарати се използва от векове за дезинфекция и в наши дни той все още е най-разпространеното вещество за борба с патогенните микроорганизми. В България с хлор се третират всички питейни води. Прилаган по правилен начин от ВиК дружествата, той е ефективно средство за обработка на водите. За съжаление, хлорът е и опасен токсичен химикал.
В концентрации над 0,4 мг/л хлорът е токсичен. Във високи концентрации хлорът взаимодейства с органичните съединения във водата, което води до образуване на карциногенни вещества. Нещо повече, хлорът повишава корозията по водопреносната мрежа и по този начин увеличава количествата на тежките метали, които също имат карциногенно действие. Корозиралите тръби водят до загуби на вода, но също така пропускат допълнителни външни замърсители, най-вече патогенни микроорганизми.
При потенциално патогенните микроорганизми са изследвани 2 задължителни показателя – за колиформи и за Еscherichia coli.
Такива са открити в 6 града – София, Ботевград, Ловеч, Димитровград, Златица и Костинброд. Наличието на тези микроорганизми в питейната вода е индикатор за фекално замърсяване.
Обикновено колиформите и бактериите от вида Еscherichia coli не са опасни за здравето на хората. При определени обстоятелства, обаче, някои щамове на Еscherichia coli стават патогенни. Освен това, наличието на тези бактерии е индикатор за потенциалното присъствие в питейната вода на други по-опасни патогени, като дизентерия, тиф, холера, някои вируси и др. Поради тези причини дезинфекцията и контрола на микроорганизмите в питейната вода са приоритет за всеки ВиК оператор.
Наднормено количество нитрати (50 мг/л и повече) са открити в 4 проби
от 3 града – Видин, Димитровград и Пазарджик, посочи Богомил Николов.
Тревожно висок е обаче броят на пробите в предупредителния сектор. В 20 от тях, събрани от 13 населени места се измерват стойности от 5 до 49 мг/л. Тези резултати показват, че съдържанието на нитрати в питейните води е сериозен проблем за България. В над 90% от случаите основен източник на нитрати е човешката дейност и по-специално селското стопанство.
В изследването са включени 5 тежки метала – желязо, манган, арсен, олово и мед.
Основен източник на изброените тежки метали са водоизточниците. В по-малка степен замърсявания могат да отделят от корозирали тръби, или като следствие на последвалите просмуквания от околната среда. Само в 2 от 52 проби се отчита минимално повишение в съдържанието на желязо – в Ботевград и Шумен, а други 4 проби са в предупредителния сектор.
Профилът на замърсяванията показва, че вероятно се дължат на корозия на тръбите. В нито една проба не се установява наднормено, или предупредително количество на манган, арсен и мед.
Но в 16 проби (30,8%) има съмнение за наличие на наднормено количество олово.
„В конкретния случай измерване на олово е извършвано в три отделни лаборатории. За съжаление, има разминаване в получените резултати, което не ни позволява да излезем с категорично заключение, но обоснованото съмнение остава“, посочи Николов.
Според нови правила ще плащаме за водата според качеството ѝ. Вижте повече по темата във видеото:
криза, която тихо расте" />
