П оловин година мъж от Пловдив води борба с държавните институции, за да може да се грижи за съпругата си, която е в будна кома, и за трите им деца. Законът поставя близките на хора в будна кома пред абсурдната ситуация да доказват това, разказва репортаж на Нова ТВ.
Животът на Иван Стефанов се променя преди шест месеца, когато
съпругата му е блъсната на пешеходна пътека близо до дома им.
„Катастрофата на живота. На 3 февруари жена ми излезе да отиде до майка ми и така и не се върна. Обадиха ми се от шоковата зала на болницата, че съпругата ми е там и е ударена от лек автомобил”, припомня си мъжът.
От удара 35-годишната Калина Стефанова изпада в будна кома. Според клиничната пътека за тези хора лечението в болница трае само три месеца.
Затова тя е изписана в същото състояние, без никакво подобрение.
„За нея пътеки няма. Просто всичко приключва дотук. И оттук нататък започват вече мъките - рехабилитации, викане на лекари на частно - 20 лв. е на ден. Просто не трябва да се пропуска, защото така може да залежи и става още по-лошо”, обясни бащата на три деца.
Иван обаче се сблъсква със следващия голям проблем.
Не може да предприеме никакви действия за лечението ѝ без нейното съгласие.
Не може да получава детските на деца и социални помощи без подписа на съпругата си. Не може да ѝ извади документи. Без пълномощно, подписано от нея, застрахователите отказват да изплатят обезщетението. И самото разследване за катастрофата спира без нейния подпис, а по думите на Иван, е известно кой е човекът, който е блъснал съпругата му.
За да води дело срещу виновния шофьор, Иван трябва да бъде упълномощен от съпругата си.
А за да получи пълномощно от човек в будна кома, се води дело. То трае поне година.
„Един затворен кръг. Всеки си прехвърля топката. Безумието е пълната безотговорност на държавата. Вместо да ни помага държавата, тя ни вреди”, смята Иван.
Самотният баща е на предела не само на силите си, но и на финансовите си възможности. Той е пенсионер по болест и трудно сега свързва двата края.
„С моята пенсийка от 131 лева и пенсията на майка ми - това ни е издръжката”, обяснява той.
8-годишната Йоана е загърбила игрите и детските книжки, за да се грижи за майка си. Неотлъчно е до нея. Споделя, че ѝ липсва, че не може да си говори с майка си: „Липсва ми, че не мога да ходя с нея и да си говоря с нея за много неща. Тя с очите си ми казва, че си ги спомня и тихичко говори”.
А Иван е категоричен: „Искам да я изправя на крака. Искам да застане до мен. Това ми е борбата. Тя е най-важната за мен.”
