80% от българите искат предсрочни парламентарни избори.
Това показва декемврийското национално представително проучване на социологическа агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 30 ноември – 8 декември чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на 1011 пълнолетни българи.
Мнозинството от жителите на страната са категорично за предсрочни парламентарни избори - 41% - във възможно най-кратки срокове, 39% - заедно с европейските избори през месец май 2014.
Подкрепата за пълен мандат на правителството се връща на равнището от летните протести – 19%, показват още данните.
Втори пореден месец доверието към правителството остава под психологическата бариера от 20% и по-ниско от електоралния потенциал на излъчилите го партии БСП и ДПС.
В началото на декември положителните оценки за дейността му са 19%, а отрицателните достигат половината от пълнолетното население - 50%. Дори сред традиционните леви избиратели – възрастни, пенсионери, жители на малките населени места – неодобрението за кабинета е средно 1.5 пъти по-високо от одобрението.
Макар и по-бавно, продължава ерозията в доверието и към премиера Пламен Орешарски. Към момента положителните оценки за дейността на Пламен Орешарски (21%) надвишават само с 2 пункта тези за правителството, а отрицателните (47%) са три пункта под тези за кабинета.
И през декември нито една от ключовите държавни институции не успява да излезе от негативната спирала на недоверието:
Одобрението за парламента се е закотвило на дъното от 10%. Намалява и личният рейтинг на председателя му Михаил Миков - от 20% на 18%.
Отношението към президента Росен Плевнелиев остава силно поляризирано. Той губи два пункта доверие, с което отрицателните оценки за дейността му (29%) вземат лек превес над положителните (27%).
Аналогична е тенденцията в мненията за работата на главния прокурор Сотир Цацаров (22% позитивни срещу 28% негативни), към ръководената от него прокуратура (13% позитивни срещу 46% негативни) и всички институции на съдебната власт.
Положителен баланс на доверие в края на годината запазват единствено столичният кмет Йорданка Фандъкова (35% : 26%), еврокомисарят Кристалина Георгиева (34% : 22%) и националният омбудсман Константин Пенчев (32% : 19%).
За трети пореден месец БСП и ГЕРБ стоят доста плътно една до друга в електоралните нагласи, въпреки че и при двете е налице лек спад. Достигайки максимума си на обществена подкрепа, БСП с леки колебания запазва около 16,5% избиратели. Доверието в лидера й Сергей Станишев обаче продължава да ерозира, спадайки от 23% до 19%.
ГЕРБ и Бойко Борисов също бележат лек отлив на подкрепа Електоралният потенциал на партията спада от 16,5% до 15,8%, а одобрението за лидера му от 24% на 21%.
Близки остават позициите между Реформаторския блок и ДПС. Реформаторите разполагат с малко по-висок общ потенциал (6,9%), но зад 6,1% за ДПС стои по-мобилизиран електорат.
Недоволството от управлението на страната и притокът на бежанци през последните месеци повишават радикалните анти-системни нагласи и националистическия вот.
Скандалите около "Атака" отнемат част от подкрепата й, която спада до 2,7% и прелива в полза на конкурента НФСБ (3,5%). Търсенето на алтернативи извън настоящите политически партии се връща също на равнището от летните месеци – 10%.
За момента обаче, както в националистическата ниша, така и в останалата част от политическия спектър липсва нов играч, който да консолидира енергията на общественото недоволство. Поради това делът на негласуващите се запазва сравнително висок (39%).
