25% от хората у нас нямат достъп до базови културни блага като книгата и четенето и изпадат от основните културни практики, което означава, че у нас има културни гета.
Делът на четящите в университетски библиотеки е тревожно нисък,
но се покачва делът на хората, които ползват книги от местните библиотеки, показва социологическо изследване на читателските практики през 2014 г., проведено от „Алфа Рисърч“ под ръководството на проф. Александър Кьосев от СУ, пише в. „Сега“.
Авторите открояват две групи – едната е малка прослойка културен елит, която е около 10-15%, а другата са културните илоти – близо 25% от хората, без шанс за достъп до основни културни блага като книгата и четенето.
Малко над 1/3 от българите четат книги поне няколко пъти седмично (36%), което е ръст от 6% спрямо 2009 г.
5% от хората не са чели книги никога.
През последната една година едва 14% от пълнолетното население е прочело повече от 15 книги, като по-малко от половината от тях (6%) са прочели над 30 книги.
На противоположния полюс са около 2/3 от хората (65%), като половината от тях (32%) споделят, че през последната 1 година не са прочели нито една книга, а останалите 33% – максимум 5 книги.
Шансовете на маргинализираните групи, без значение по какъв признак – етнически, образователен, възрастов, да придобият необходимите културни компетентности, са намаляващи с времето и остаряването, като трудно може да се очаква промяна в читателските им практики, отбелязват изследователите.
Само 3% от хората четат книги в училищните и университетските библиотеки,
докато Националната библиотека се ползва от по-висок дял читатели от училищните и университетските библиотеки, взети заедно.
„Това по всяка вероятност означава, че се формира елитарна група на активно четящите, но учебните заведения не включват и не изискват четенето на книги като задължителна съставна част на своето обучение“, пишат авторите на доклада.
Близо 22% посочват, че посещават читалищна или друга местна библиотека, най-вече заради снабдяването с нови книги. 71% от запитаните са заявили, че не посещават никакви библиотеки.
За 16 години у нас са закрити над 4000 библиотеки и информационни центъра, констатира още изследването. През 1989 г. са съществували близо 9800 подобни институции.
