130 години: "Расте, но не старее"

Преди 130 години София става столица "по настойчивия и решителен съвет на Марин Дринов". Известният учен и общественик е един от основателите и първи председател на Българското книжовно дружество - по-късно Българска академия на науките.

По онова време той е помощник-губернатор на София и участник във Временното руско управление.

В София днес бе отбелязана 130-тата годишнина от обявяването на града за столица. Преди обед, в присъствието на председателя на парламента Георги Пирински, премиерът сергей Станишев, столичния кмет Бойко Борисов, бе отслужен водосвет и издигнато знамето на София на площада пред храм-паметника "Св. Ал. Невски".

По-късно в галерията на открито пред Народния театър, Домът на Москва в София представи изложба "Русия и България в края на 19 век. Участие на московчаните в националното Възраждане на България", подготвена от Главния архив на Москва.

В 19.00 ч. в Зала 1 на НДК е началото на тържествения концерт - спектакъл, посветен на годишнината. Средствата от него ще бъдат дарени на кампанията "Да събудим хората в будна кома".

Британският диригент сър Невил Маринър дирижира концерта на Софийската филхармония, посветен на годишнината. Солист е Андрю Маринър - първи кларинетист на Лондонския симфоничен оркестър.

През 1978 г. София заемала средищно място по отношение на населените с българи земи. Това местоположение създавало условия управлението на бъдещото Княжество да полага грижи за съдбата на българите, останали под властта на Османската империя.

Градът е и един от най-значимите в Княжеството с преобладаващо българско население - с развити занаяти и търговия.

Освен това, както се изразява по-късно ген. Рачо Петров, от новата столица лесно може да се отправя взор към "родните простори зад Рила" и "да се разправя човек с лакоми съседи".

Руският императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков се вслушал в съветите на проф. Дринов, въпреки че като по-подходящи за център били смятани Търново или Пловдив.

С писмо от 24 юли 1878 г. княз Дондуков изтъква пред граф Милютин предимствата на София пред Търново - възлово положение при изграждането на бъдещата железница, удобни съобщителни връзки, стратегически предимства в командването на войските, дислоцирани на юг от Балкана и възможности за незабавни действия при усложняване на положението.

В града имало и по-добри сгради с обществено предназначение - болници, казарми, складове и други удобства за настаняването на бъдещото централно управление на Българското Княжество.

Руският вестник "Голос" пише, че след Кресненско-Разложкото въстание ясно се разбира какво голямо значение имал изборът на старата Сердика за нова столица. Този град се намира действително в центъра на Мизия, Тракия и Македония и е средище на българската народност.

В близост до угнетените и поробени българи, новата столица и бъдещите дейци на страната ще могат да научават своевременно за положението на македонските и одринските българи и да се застъпват за подобряване на положението им тогава, когато е необходимо, пише руското издание.

На Учредителното събрание, при обсъждането на бъдещата Конституция, се поставил въпросът дали името на бъдещата столица да се впише в основния закон.

Драган Цанков предлага изборът на столица да се запише единствено в протокола, а да не се отбелязва в Конституцията. Депутатите изцяло приемат това предложение. Тогава Тодор Джабаров "предложи щото столица на Княжеството да бъде София".

Дискусията по въпроса е кратка. Никола Михайловски изказва пожелание изборът на столицата да се основава върху народните интереси и смята, че трябва да се даде мотивировка на предложението на Джабаров именно София да стане главен център.

Димитър Греков подканва Михайловски, ако самият той има друго предложение, да го представи. Край на кратката дискусия слага Драган Цанков: "Ние имаме две столици - казва той - Търново - историческа, и София - правителствена. Затова аз предлагам и занапред София да си остане за резиденцията на Княза, а в Търново да става коронацията на княза".

Предложението на Драган Цанков "се прие с висшегласие, за да мине в протокола". Така дни преди събранието да приеме на 16 април 1879 г. Конституцията, София става официална столица на Княжеството.

Търново обаче си запазва почетното право там да бъдат провеждани заседанията на Великото народно събрание. Във Велико Търново през 1990 г. бе и учредителното заседание на Великото Народно събрание, което прие новата българска Конституция.

Всемирното изложение в Париж през лятото на 1900 г. сатава повод градът да има свой герб

Организаторите на изложението поискало от нашата столица да представи един екземпляр от герба си, който да бъде поставен в тамошната тържествена зала. Тогава кмет на София е Христо Попов.

"Набързо той повика Мърквичка, директор на Рисувалното училище, Добруски, директор на Народния музей, и мен. Събрахме материал в свързка с историята на града и са възложи на мен да изработя герба", разказва Хараламби Тачев.

Той избира формата на щит, разделя го на четири полета, като запазва горните две за сюжети, свързани с името на града, а долните две - за други сюжети, характерни за града.

В горното дясно, както разказва самият Хараламби Тачев, поставя образа ULPIA SERDICA - зает от една антична монета, за да подскаже старото име на София - Сердика, в горното ляво поле - църквата "Св. София", от която столицата е добила сегашното си име, в долното дясно поле - Витоша, вековният свидетел на исторически събития, в долното ляво - златен балдахин, под който е изобразена статуята на Apollo Medicus - като персонификация на минералните извори в и около София - също сюжет е от антична монета.

Докато работел по герба, Добруски му показв медальон, намерен при разкопките на Трапезица - В. Търново, на който е изобразен лъв в скачащо положение и малко лъвче под него - върху червен емайл.

"Взех големия лъв и го поставих върху отделно щитче, което сложих в средата на общия щит. Този мотив служи и да подчертае, че София е приемница на старата столица В. Търново.

Над щита поставих зидова корона, каквато имат право да носят само градските гербове. Княз Фердинанд - голям познавач на хералдическото изкуство, го много хареса и утвърди. От него се направи копие и се изпрати в Париж...", разказва Тачев.

През 1911 г. той прибавя и девиза "Расте, но не старее". Първоначално предложението е било "Расте, не старее", но се оказало, че така девизът става от фаталните 13 букви и Хараламби Тачев предлага девизът, който остава до днес.

През 1928 г. той дооформя герба с лента с девиза и лаврови клонки. През 40-те години Борис Ангелушев предлага по-опростен вариант, а през 1974 г. - Иван Радев добавя петолъчка и още по-силно стилизира герба.