Калфин: Няма индикации българите в Гърция да искат да се върнат

Г олямата част от българите в Гърция живеят трайно в страната, не са сезонни работници и към момента няма индикации, че тези хора са готови да се върнат в България. Това коментира днес във Варна вицепремиерът Ивайло Калфин, който заедно с икономическия министър Божидар Лукарски участва в конференция на тема  "Висококонкурентен реален сектор за устойчив икономически растеж и заетост", която се организира от Асоциация на индустриалния капитал в България и от Групата на работодателите на Европейски икономически и социален съвет.

Калфин посочи, че не смята това за нещо предстоящо, но при всички случаи се обсъждат различни варианти.

По думите му рисковете за България са няколко и са свързани с търговията и с около 120 000, а през лятото до 200 000 българи, които работят в Гърция.

В отговор на въпрос какви са вариантите за действие, ако се стигне до завръщане на българите от Гърция, Калфин посочи, че голяма част от тях или имат някаква професия, или работят в туризма, а в страната ни има недостиг на хора с добра квалификация. Освен това той обясни, че в Гърция има българи, които работят в сферата на домашните услуги, и се обсъждат различни варианти, включително възможности за признаване на неформално образование.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски коментира, че след гръцкото "не" на референдума хипотезите са най-различни. Според него със сигурност резултатът от референдума ще се отрази на икономиката ни, но първо трябва да изчакаме сценариите. По думите му гръцкото "охи" все още не е окончателният изход от гръцката криза. Той е категоричен, че няма опасност за финансовата стабилност на страната ни, но предвид факта, че имаме сериозен търговски стокообмен с Гърция, ще има някакво отражение.

Министърът смята, че трябва да се видят реакциите и на международните финансови институции. Според него каквото и да се говори в момента, това ще са хипотези преди да се види официалният изход по гръцкия казус.

Лукарски каза, че в Министерството на икономиката, както и в правителството се отиграват всякакви сценарии. Той изрази надежда да не се стига до най-лошите от тях. Министърът допълни още, че Гърция е един пример за това какво би се случило и какво се случва с държави, които не спазват строгата финансова дисциплина, която България спазва.

Във Варна Ивайло Калфин коментира и напрежението в структурите на МВР за подготвяната пенсионна реформа в сектора:

„След като се обръщаме към цялото общество с призив за подкрепа на пенсионните промени, няма как да изключим една група и това го казвам с цялото ми уважение към труда на хората, които работят в тази система“, заяви вицепремиерът.

Той допълни, че е сигурен в предприетата реформа, защото в продължение на няколко месеца са водени разговори с представители на МВР и пакетът, който се предлага, съвсем не се изчерпва с възрастта за пенсиониране. Този закон е по-добър, защото голяма част от техните предложение са включени в него, заяви вицепремиерът и допълни, че всичко предложено е много добре обмислено.

Калфин изрази надежда, че законопроектът ще бъде приет от парламента. Той обясни, че след приемането му има шестмесечен срок, в който ръководителите на съответните ведомства трябва да направят действително едно разграничение между тежкия и опасен труд и по-лекия труд. Когато се направи това, за отделни групи, които действително са изложени на много голяма опасност, вече можем да търсим варианти, не само пенсионирането е вариант, каза вицепремиерът.

Междувременно Калфин заяви още, че

амбициите на правителството не се изчерпват със сегашните темпове за растеж на икономиката.

Министърът на труда и социалната политика допълни, че за това са необходими дългосрочни мерки.

По думите му търсенето на по-висок икономически растеж и конкурентноспособност са много важни теми, включително и за България. За неговата сфера министър Калфин каза, проблемът е със структурата на безработицата, големите проценти на хора с ниско образование и на демотивирани хора, и с двете групи, към които трябва да има специално отношение - младите хора до 29 г. и групата над 55 години в пред пенсионна възраст.

Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев коментира, че ускоряване на растежа и конкурентноспособността на реалния сектор не минава през планове с магически имена, а минава през по-добра среда за правене на бизнес и насърчаване на частните инвестиции.

Икономическият министър Лукарски коментира, че през последните години, въпреки ноу-хауто, което има, България изостава в насърчаването на иновациите.