З авършилите средно образование през 2023 г. в Шумен са 837 души, а когато този випуск е завършил 7-и клас през 2018 г., е бил от 1910 души. Какво се е случило с тези над 1000 ученици?
По следите на този въпрос, довеждащ до невидимите бариери в достъпа до средно образование, са тръгнали от фондация „Тръст за социална алтернатива“ по време на съвместната им работа с други организации по второто издание на проучването „Пътят на българското средно образование – с различна (не) проходимост за всеки ученик и семейството му 2.0“*, пише "Сега". И тази година то показва, че за много деца пътят към и през училище не започва и минава от едно и също място – не само физически, но икономически и социално. Трудно се променят и вкоренените нагласи – все още проблемът се етикетира като „ромски“, въпреки че той не е само етнически или културен въпрос, а социален и икономически.
От Монтана до Ямбол
Тазгодишното изследване е разширено с областите Габрово, Монтана, Пловдив, Шумен и Ямбол. Фокусът е към физическия достъп до средно образование и свързаните с него трудности: пътуване до училище; хранене; общежития за пътуващи ученици; учебници по профилирана и професионална подготовка и всекидневни разходи. Целта е същата – да се разбере как финансовите и организационните трудности влияят върху ангажираността на учениците и как местните общности намират начини да се справят.
Изследването установява, че почти всички ученици, завършващи основно образование, се записват да продължат в средни училища или гимназии. Зад тези данни обаче прозират други проблеми. Не е ясно колко ученици отпадат до 7-и клас – поради миграция, заминаване в чужбина и др. Освен това не всички, посещавали училище до 7-и клас вкл., завършват 7-и клас и получават диплома за завършено основно образование, т.е. получават право да продължат образованието си. Има и известен брой отпадащи от средно образование, но той е незначителен. Според директори отпадането става главно при прехода от първи към втори гимназиален етап или при навършване на 16 г. – възрастта на задължителното средно образование.
90 минути до училище
По отношение на транспорта – един от проблемите пред достъпа до завършване – е регистрирано, че не всички ученици от 8-и клас нагоре ползват безплатен транспорт до училище. В повечето изследвани градове такъв действително е налице. В Пловдив обаче нито едно училище в областния център не осигурява безплатен транспорт за учениците в гимназиален етап (такъв се предоставя само от училищата в другите населени места в областта). А тези, които пътуват до училищата в град Пловдив от други населени места, сами плащат за транспорта. Това са над 3000 ученици, като за част от тях достигането до избраното училище отнема над 60 мин.
В област Монтана придвижването до гимназия е безплатно за повечето ученици, но не и за тези, избиращи да учат извън общината, в която живеят, или в училище, което не осигурява безплатен транспорт за такива ученици. „Цената на билета в една посока за ученик от Вършец до избраното от него училище е 4 лв. Ако умножим дневния разход от 8 лв. по 5 дни, по 36 учебни седмици, получаваме 1440 лв. за учебна година“, изчисляват от училище в Берковица, Монтанско, колко би струвал транспортът на ученик, ако той или тя не попада в регламента за ползване на безплатен транспорт.
Изводът е, че в много случаи, дори когато има осигурен безплатен транспорт, разписанието не е съобразено с началото и края на учебните занятия, ученици закъсняват за първите часове и/или пропускат последни за деня часове, или просто използват транспорта, но не посещават занятия. В Ямбол, където безплатният транспорт за гимназистите е по-разпространен, времето за пътуване в една посока е между 5 и 30 минути, но в няколко случая достига дори 90 минути, са посочили директори в доклада.
От 100 до 400 лв. за учебници и помагала
Учебниците за гимназисти вече са безплатни, но ако са по общообразователна подготовка. По профилирана и професионална подготовка те все още са задължение на учениците. На доста места училищата отделят от бюджетите си – понякога 6-цифрена сума, за да закупят такива заедно с другите материали за професионална подготовка. В немалко случаи обаче родителите закупуват учебници за децата си, като сумата варира от 100 до 300-400 лв. годишно. „Общо 495,40 лв. – по профилирани предмети: английски – 156 лв., биология – 98 лв., химия – 70 лв.; за учебници за професионална подготовка – 171 лв.“, правят сметка от училище във Върбица. Въпросът е как някои училища успяват да отделят средства от бюджета си за безплатни учебници, а други – не, питат изследователите. А също и как държавата затваря „ножицата“ на неравенствата между самите училища, за да не станат „бедните още по-бедни“?
Безплатен обяд – само за пътуващи ученици
Що се отнася до храната, в някои случаи и учениците в гимназиален етап или от социално слаби семейства ползват безплатно или на ниска цена хранене в училището. Тези случаи обаче са пренебрежимо малко – среща се като практика само в по няколко училища във всяка от разглежданите 5 области. В Пловдив например в нито едно средно училище или гимназия не се предоставя безплатен обяд за гимназисти (само в 3 средни училища може да се ползва училищен стол срещу заплащане). Подобно е и в Габрово – единствено в СУ „Отец Паисий“ в града „за учениците от други населени места, пътуващи с училищен автобус, е осигурен безплатен обяд, както има и квота за безплатно хранене на ученици по социални индикатори“.
Дневните нужни пари за храна на учениците може и да не изглеждат свръх много (5-10 лв.), но заедно с разходите за транспорт и за учебници те набъбват до непосилни за много семейства суми. По оценка на директори ежемесечните разходи може варират в широки граници – между 200 и 700 лв.
7-и клас завършват 1350, а 12-и клас – само 550 деца
Изследователите логично се питат защо след като почти всички, завършили основно образование, се записват в 8-и клас, а отпадащите са относително малко, на изхода на средното образование в 12-и клас учениците са значително по-малко. Завършилите средно образование в област Монтана през 2023 г. например са 550 души, а когато този випуск е завършил 7-и клас през 2018 г. завършилите ученици са били 1354 души. Пита се какво се е случило с тези повече от 800 ученици? В Шумен завършилите средно образование през 2023 г. са 837 души, а през 2018 г. завършилите седмокласници са били 1910, т.е. липсват над 1000 ученици.
Едно от обяснението е различното разбиране за „завършване на средно образование“. Такова не се получава с „удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование“, а се удостоверява с „диплома за средно образование“, едва след успешно полагане на матури. В немалко случаи обаче завършили 12-и клас ученици не се явяват на зрелостни изпити, защото „нямат намерение да кандидатстват във висше училище“.
В някои случаи учениците, завършили 10-и клас, получават „удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование“, но не продължават във втори етап – 11-12 клас, което вероятно масово не се определя като „отпадане“ от средно образование. Директори споделят, че завършването на 10-и клас обичайно е свързано с навършване на 16 г., което дава право за управление на автомобил и получаване на удостоверение за някаква, макар и минимална, професионална квалификация – неща, които са значим стимул за непродължаване на обучението до завършване на средно образование.
Не бива да се пренебрегва и скритото отпадане – това са ученици, които преминават в самостоятелна форма на обучение и не спазват изискванията; ученици, които преминават от клас в клас, без да са овладели минимума знания; ученици, които ту идват в училище, ту не идват, но продължават да се водят по документи като учащи.
Женят се рано, заминават в чужбина...
Директорите посочват богата палитра от причини за отпадане от училище – ранни бракове, заминаване в чужбина, липса на мотивация, обичаи на етносите, образованието не се възприема като ценности, ниска култура на родителите, бедност, принуждаваща към ранно започване на работа, непреодолими обучителни трудности и др.
Някои от тях обаче би трябвало да могат да бъдат преодолявани като причини за отпадане чрез съгласувани действия на различни институции, смятат изследователите. „Не е ли училището, което в най-голяма степен може/би трябвало да събужда и поддържа интереса на децата към придобиване на знания и умения?“, питат те по отношение на слабата мотивация.
„Родителите се страхуват децата им да пътуват в отдалечени училища – не е ли задача на държавните и местните институции да осигуряват и гарантират безопасна среда за обучението на всяко дете? Не добро владеене на български език – как се случва така, че над 7 г. в българската образователна система дете отпада от нея поради не добро владеене на български?“, питат още те.
Те се чудят и какво е качеството на основното образование, което получават ученици в паралелки с 5-6 ученици, на каквито се натъкват. Качеството на образованието включва не само качество на преподаването, но и много други елементи на образователната среда, взаимодействието на учениците, екипната работа, възможности за избор на предмети и извънкласни дейности и т.н. - все неща, трудни за реализиране при силно ограничен брой ученици в клас.
Ромската стигма: „При тях е така“
Изследването констатира, че продължават да се възпроизвеждат остарели нагласи и рамки на мислене. Все още се чуват обяснения, характерни за преди 15-20 г. - „ранни бракове“, „немотивирани родители“, „културни особености“, но в голямата си част те са отживели и не описват реалността, казват авторите му. Според тях опростените обяснения често етнизират проблема, свеждайки го до „ромски въпрос“, вместо да го разглеждат като резултат от структурните неравенства и бариери.
Експертните наблюдения показват, че ранните съжителства, дълго посочвани като причина за отпадане от училище, вече са рядкост, макар че този наратив продължава да доминира. Така отговорността често се прехвърля върху семействата и децата, а институциите, които трябва да гарантират подкрепа и защита за децата, остават в сянка.
„Дали професионалистите в институциите реагират активно при подобни случаи или ги приемат с нагласата „при тях е така“ - не е ясно. Проблемът с достъпа до средно образование често се представя като присъщ на „малцинствените общности“. Така обаче се заличава реалността на много деца от етнически български, турски, помашки и др. семейства, които живеят в бедни или отдалечени населени места. Те също се борят ежедневно с липса на транспорт, средства за храна и учебни пособия – все трудности извън фокуса на основните политики. Достъпът до образование не е етнически или културен въпрос, а социален и икономически“, се посочва в доклада.
* - Проучването е изготвено по проект „Равен шанс: достъп до средно образование – политики и практики“. Той се реализира от фондация „Тръст за социална алтернатива“ съвместно с Младежка фондация „Арете“, Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“, Сдружение „Асоциация Интегро“, Сдружение „Ромска академия за култура и образование“ - Сливен, Сдружение „Нов път“ - Хайредин. Докладът е изготвен от проф. д.с.н. Майя Грекова, като целта му е да открои част от невидимите бариери в достъпа до средно образование. Партньори са МОН, съответните регионални управления по образованието, училища, общински администрации и др.
