И зпитът по математика след седми клас няма да се превърне в комбиниран изпит по математика, биология, физика и химия. Това заяви министърът на образованието и науката Красимир Вълчев в отговор на въпрос на народната представителка Елисавета Белобрадова по време на парламентарния контрол в Народното събрание.
Вълчев подчерта, че новият формат на националното външно оценяване (НВО) след 7. клас по математика си остава изцяло математически, но шест от общо 24 задачи ще съдържат елементарни понятия от природните науки. „Искаме учениците да са разбрали основни понятия като напрежение, мощност, топлина, смес, киселинност, пречупване, отражение на светлината - неща, които трябва да се усвоят при учене с разбиране", обясни министърът. Той допълни, че няма да се изисква заучаване на физични закони, химични уравнения или изброяване на биологични таксони, а задачите ще бъдат практически ориентирани.
„Целта на тази промяна не е да направим изпита по-труден и да затрудним децата. Напротив, смея да твърдя, че той ще бъде по-лесен", каза Вълчев, като уточни, че в сайта на Министерството на образованието и науката (МОН) ще бъдат публикувани повече модели на задачи, а времето за изпита ще бъде удължено с 15 минути. По думите му задачите с елементи на природни науки няма да са сред най-трудните, а ще изпращат сигнал към учениците и учителите, че трябва да се учи с разбиране и да се решават практически задачи.
МОН предлага математическите гимназии да станат специализирани училища
Министърът посочи, че анализите на МОН и международните изследвания, включително PISA, показват, че българските ученици се затрудняват именно с решаването на елементарни практически задачи и с превръщането на реални ситуации в математически изрази. Според него това е една от основните причини за ниските резултати по PISA подчерта Вълчев.
Той апелира към родители и учители да не прибягват до частни уроци по физика, химия или биология, тъй като новият формат на изпита не го налага. Вълчев коментира и причините за частните уроци, като посочи, че една от причините е натрупване на дефицити при учениците, стремеж за предимство при кандидатстване в по-добри училища и по-добра цялостна подготовка, като отбеляза, че при изпита след седми клас доминира именно желанието на родителите за по-високи резултати по български език и математика.
Вълчев: Промяна на изпитите, даваме знания, не умения
В заключение министърът припомни, че промените в изпита са заложени още през 2020 г. и са анонсирани 11 месеца предварително, така че те не са внезапни.
„Това е малка, скромна крачка, която правим, за да бъдат изпитите по-практични и да научим децата да решават практични задачи, защото това е функционалната грамотност, за която говорим", каза Вълчев.
Той допълни, че именно чрез промяна в оценяването може най-бързо да се промени културата на учене, която в момента възпроизвежда заучаване вместо разбиране.
