Министър Цеков: АМ „Хемус“ е заложник на порочни възлагания

А втомагистрала „Хемус“ е заложник на порочни възлагания, извършени през 2018 и 2019 г., в абсолютно нарушение на закона, както и на бездействията на няколко поредни правителства, които не са преустановили тези практики и не са потърсили решения.

Това заяви пред журналисти  министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков, който присъства на първата инспекция на АМ „Хемус“ на участък в гаранционен срок край Ябланица.

Институтът по пътища и мостове започна проверки на републикански пътища и магистрали, които са влезли в експлоатация и все още не е изтекъл гаранционният период.

По думите на министър Цеков към настоящия момент се работи с недостатъчни темпове поради претенции от страна на реалните изпълнители за недостатъчност на средствата т. е. за индексации.

"Към момента работна група извършва правен анализ на всички тези договори. Назначена е и държавна финансова инспекция. През септември ще имаме становище и решение за това как ще се процедира", каза още Цеков.

Според него максималната индексация на средствата за строителството на участъците от магистралата може да бъде до 30%.

"Когато нещо е заченато с грях, може да породи само проблеми. Проблемът с автомагистрала „Хемус“ е в това, че са нарушени поне три закона при възлагането и изпълнението. За да се възстанови това строителство, трябва да бъдат отстранени тези законови нарушения", посочи министър Андрей Цеков.

"По график през септември се предвижда измерване на повърхностна равност на 13 пътни участъка. Водещото при съставяне на графика е да бъдат измерени пътища, на които скоро ще изтекат гаранционните срокове", коментира още министърът.

По думите му предстоят допълнителни проверки на пет мостови съоръжения, за които също изтичат гаранционните срокове, също и десет пътни участъка, за които ще бъдат взети сондажни ядки, за да се установи има ли проблеми в качеството на тези обекти. Ако се окаже, че има такива, държавата да може да предяви правата си спрямо изпълнителите.

„Това е първият тест, който е някакъв тип образна диагностика или индикатор за това дали има по-сериозни деформации и проблеми с качеството на вложения материал, за което се правят съвсем различни изпитания дали има проблеми с носимоспособност, дебелина на пътната конструкция“, посочи Цеков.

Той добави, че при установени нарушения, ще се следват разпоредбите на закона. Гаранционният срок за автомагистрали е седем години, за първокласни пътища – пет години, за третокласни – три. В рамките на този срок, ако се установят недостатъци, изпълнителят ще бъде длъжен да ги отстрани.

Пред журналистите министърът разкри, че е установена липса на т. нар. изходен код на електронната системата за събиране на пътни такси по републиканската пътна мрежа. За това той е сезирал Държавна агенция „Национална сигурност“. След доклад от председателя на Агенция „Пътна инфраструктура“ до МРРБ, министърът е информирал ДАНС, че изходният код не е наличен в АПИ и няма информация къде и от кого се съхранява. Андрей Цеков е поискал съдействие от агенцията за проверка, тъй като Националната тол система е част от националната сигурност на страната.

Тол системата, за която държавата е платила 180 млн. лв. и която трябва да бъде както софтеурно, така и хардуерно собственост на българската държава, на практика не се контролира в момента от държавата“, подчерта регионалният министър и коментира, че това не позволява агенцията да има проследяемост и контрол върху системата, така че да може да събира дължимите тол такси.

Министърът съобщи още, че достъп до системата в момента има единствено и само нейният разработчик, макар че в договора изрично е упоменато, че изходните кодове се предоставят на АПИ. Той допълни, че вътрешната проверка в АПИ е установила, че изходният код е предаден от изпълнителя на възложителя с приемо-предавателни протоколи на CD диск и USB преносима флаш памет, съответно през 2018 г. и 2019 г.

Първоначално изпълнителят е предал на АПИ ключа за електронната система за винетките, а на следващата година – и този за тол таксите. В момента обаче те не са налични в АПИ.

Началникът на отдел „Обследване на пътища и конструктивни качества на настилките" в Института за пътища и мостове инж. Светослав Каймаканов обясни, че за проверките ще се използва лазерният профилограф, който е купен през 2008 г. със заем от Световната банка и е доставен на Института по пътища и мостове.

„Използваме го активно за всички обекти, които се строят преди приемане“, каза Каймаканов.

Той обясни, че апаратурата работи с лазерни датчици, измерва неравностите на повърхностния слой на пътната настилка.

„Има критерии и се прави честотна оценка на всеки километър, измерван съгласно международен индекс за неравности“, посочи Каймаканов.

Профилографът се обслужва от екип от двама души – водач и оператор. В реално време операторът може да следи на екран стойностите от измерванията. След това се обработват в офис. От днешната проверка резултатите ще бъдат готови до седмица.