Ето какво пише изданието в материала си:
Село Пашови е разположено на един от родопските хълмове. И подобно на
околните села, населявани от помаци, има в центъра си не църква, а
джамия. Кръчмарят носи анцуг в цветовете на националния трикольор с
надпис "България". "Ние сме българи", казва той без колебание, а мъжете,
насядали в кръчмата, кимат в знак на съгласие.
Религията на помаците е
различна от тази на мнозинството, но никой не изпитва потребност да се
представя за малцинство - точно обратното. Все пак се усеща гордостта от
известното различие - при имената например компромисите са недопустими,
децата непременно се кръщават на някой от дядовците или бабите.
Етническият произход на помаците не е напълно изяснен. Според една от
теориите става дума за ислямизирани българи. Други твърдят, че те са
славянски народ с турски корени.
Неизвестен е и произходът на
определението "помаци". Трудно е да се определи също така броят на тези
хора, тъй като при преброяванията мнозина не се обявяват за принадлежни
към етноса, с който всъщност са най-много свързани.
Едно обаче е сигурно: за кратко време съществува дори самостоятелна
помашка мини-държава. Тя се образува в края на 19 век в рамките на
движението за отхвърляне на османското владичество в България.
След
руско-турската освободителна война и възстановяването на българската
държавност през 1878 г. в Родопите е създадена "Република Тъмръш" -
самоуправляваща се общност на помашки села, известни още като
"Непокорните села". "Републиката" дори изпраща посланик в Пловдив, но
просъществува само 8 години.
Днес хората в село Пашови имат съвсем други грижи. Основен проблем е
безработицата, която е между 70 и 80%. "Имаме две шивачници в
селото, но в тях работят едва 20 жени", казва кметът Мустафа Бандьо.
"Някои жени работят във фабриките в Разлог, а някои от мъжете са в
горското стопанство. Иначе преживяваме основно от отглеждането на
картофи", обяснява Бандьо.
Картофените ниви се поддържат много грижливо, а по шосетата през няколко
километра има щандове, на които се продават отгледаните с много труд
продукти - картофи, мед, плодове.
Уличната продажба обаче не носи кой
знае какви приходи, казва кметът. А търговците на едро оказват натиск
върху цените, откакто българският пазар е наводнен с евтини полски
картофи. Картофите от Родопите са повече от "био", но местните хора
нямат полза от това, тъй като не разполагат със съответните сертификати и
канали за разпространение на продуктите.
Тоест, възможностите да си намериш работа в селото с 1 200 жители са
съвсем скромни. Строителството на джамията се извършва с доброволен труд
и се финансира с дарения.
В Пашови почти няма асфалтирани улици, но пък
някои от къщите имат чисто нови прозорци. Вероятно някой от членовете
на семейството е заминал да работи в чужбина или пък се е устроил в
близкия ски-център Банско.
Кметът държи ресторанта "Щастливеца" на главната улица. Построил го след
промените - за себе си, за селото и за региона, както казва.
В туризма
наистина се крие сериозен потенциал: между Пашови и Аврамово е
разположена най-високата жп-гара на Балканите. Теснолинейката от
Септември до Банско, известна като алпийската железница на Балканите,
определено би могла да се превърне във важна туристическа атракция.
Само че решенията се взимат навсякъде другаде, но не и в Пашови.
27-годишният Ангел Гушков, който с ентусиазъм работи като кондуктор във
влака, казва, че отсечката вече много пъти е била застрашена от
закриване. Оцеляла е до днес единствено поради това, че е възлово
превозно средство за местното население.
