По повод съобщенията, че патриарх Максим отново е приет в болница, владиката казва: "Не е редно да се коментира при жив патриарх. Важен въпрос е кой ще стане след него. Господ да благослови да се избере достоен заместник. Когато дойде време, ще си кажем своя глас. И тогава ще изберем този, когото смятаме за най-достоен.
Първо, в синода трябва да изберем трима кандидати и след това на Патриаршески събор да се избере измежду тях патриархът. Сега всеки от нас може да размишлява по този въпрос, може да води разговори с доверени хора, да пита за тяхното мнение кой би повел най-добре църквата и да се моли на Бога. Но не и да се правят някакви спекулации...
Че патриархът има фаворит, са измислени теории.Той не би могъл да го определи и да иска, защото изборът не зависи от човек, който си е отишъл вече. Друг е въпросът, ако патриархът си е дал оставка - тогава би могъл да повлияе със своя авторитет. Но аз не съм чул патриархът никога дори да намекне, че би бил за еди-кого си.
Сигурно е, че има митрополити, които са му по-близки, това е човешко и нормално. Може би има и хора, за които смята, че е по-добре да го заместят, но на мен не ми е известно. А още по-малко това може да стигне до пресата," посочва един от тримата членове Светия синод, който не е бил агент на Държавна сигурност.
Близо 400 млн. лева е засмукал от български и чужди банки скандалният олигарх Иво Прокопиев, разкрива разследване на "Телеграф". На родни финансови институции забегналият в Сингапур измамник дължи 175,3 млн. лв., а на чужди - близо 223 млн. лв. В порочната си схема той е ужилил пет български банки и четири лизингови компании, на които вероятно не връща нито лев от взетите милиони кредити.А само на един голям чуждестранен трезор дължи 66 млн. евро. Не е ясно дали е върнал и цент на тази западна банка.
"Полезният референдум", под това заглавие "Монитор" описва положителния ефект - всеки ден готвещите се да участват в него български граждани ще се информират за тъмната страна на едно строителство, глътнало милиарди техни пари. И на тях ще им светне кои са не само преките участници в този грабеж, а и кои са кукловодите. А вихрещият се популизъм, изразяващ се в безсмислените дискусии, няма да може да размие аферите.
Да бъдат разсекретени делата по АЕЦ "Белене", за да види обществото как Румен Овчаров - бивш министър на икономиката, и Красимир Георгиев - шеф на консултантска фирма, са водили паралелни задкулисни преговори от името на българското правителство с руснаците, за да откраднат 30% комисиона от АЕЦ „Белене".
За това апелира председателят на парламентарната комисия за проучване на корупция по високите етажи на властта Яне Янев, цитиран от "Новинар".
В интервю за същия вестник Бойко Найденов - шеф на Националната следствена служба и зам.-главен прокурор потвърждава: "Има дело, което разследва АЕЦ "Белене" и то е със съдебна поръчка от Русия (страната ни все още няма отговор от Русия по съдебната поръчка, свързана с разследването на сделката - б.р.). По това дело няма нито мероприятия, нито е секретно. То е за престъпления по служба. Делото, доколкото знам, е в момента в Народното събрание. Ако има нещо, което да е скрито, ако има нещо, което не е разследвано, вероятно ще се наложи да го доразследваме."
"Защо на БСП не й се получава играта", коментира в "Труд" Тома Биков, член на Националния съвет на "Движение България на гражданите". Според него ГЕРБ е изкривен огледален образ на БСП. Това е основната причина на социалистите да не им се получава опозиционната игра срещу Бойко Борисов. Той е олицетворение на всички носталгични митове, с които скучните лидери на БСП компенсираха липсата си на харизма през годините, с които подхранваха илюзиите на избирателите си по време на целия преход. През последните три години Борисов изпълни това, което висшият ешелон на БСП обещава да направи преди всички избори, твърди активистът от партията на М. Кунева.
"Парламентът извърши кражба на държавна власт", е написал за "Преса" проф. д-р Велко Вълканов, бивш депутат от БСП, почетен председател на Българския антифашистки съюз. Той е убеден, че Народното събрание няма право да подменя въпроса от подписката за референдум с друг някакъв въпрос. Смисълът на въпроса, който следва да се реши с искания референдум, е да има или да няма АЕЦ "Белене".
Новият данък върху лихвите, който разбуни обществото, вчера прескочи първата сериозна бариера - ГЕРБ си го гласува на първо четене в Народното събрание, пише "Сега". От аргументите на управляващите излезе, че данъкът се въвежда, за да накаже банките, богатите и мързеливите, които кътат пари и не създават работни места. Успоредно с налагането на "възпитателния" данък за спестовните, който на практика ще засегне доходите на милиони българи, мнозинството вчера направи дълбок реверанс на фирмите от хазартния бизнес и свали наполовина ставката за онлайн залаганията - от 15 на 7%. Опозицията определи новия 10-процентен данък "Лихва" като глупав и ненавременен ход и "данъчно мародерство".
Според в. "Труд" без данък върху лихвите се облагодетелстват хората, които не искат да работят, и банките. Значи - тунеядците лихвари и банкери. "Лихварите" в огромната си маса са дребни спестители. Спестяват най-вече от трудов доход, не от неработене. И тия спестявания навсякъде по света не се инвестират другаде, освен по влогове - със или без данък лихва. А на банките работата им е да привличат спестявания и с тях да дават кредити. На депутатите пък работата им е адекватно да аргументират законотворчеството си. Иначе ще си стопят не само лихвите, но и електоралната главница.
"Теч на депозити? Не вярвам", е озаглавено интервю в "Труд" с председателя на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. Според него трябва да се напише дефиниция какво се облага, как се облага, кога се облага. Въвеждането на нов данък няма как да е популярно. В момента има алтернативи на депозитите. Но депозитът е много сигурно вложение, защото има защита до 100 хил. евро, а има и относително добра доходност в България.
Високата доходност по депозитите обаче не е позитивна за икономиката, защото означава, че и кредитът е скъп. Тенденцията е с подобряването на икономиката лихвите по депозитите и кредитите да вървят надолу. "Изтичането на депозити в чужбина трудно може да се случи, защото лихвите са значително по-ниски в големите, по-сигурни икономики. До ден днешен това не се е случвало и не вярвам да се случи", казва Хампарцумян.
Последвайте ни
