Руски машиностроители пресмятат загубите си заради "Белене"

Д�т �тавчиците на оборудване по проекта АЕЦ "Белене", от който се отказа България, започнали да пресмятат своите загуби, оплакват се днес авторите Наталья Скорлигина, Владимир Дзагуто и Егор Попов в московския вестник "Комерсант". (kommersant.ru).

"Газпромбанк" преценила, че за групата "Обединени машиностроителни заводи" (ОМЗ) те могат да надхвърлят 2 милиарда рубли. Поръчки за оборудване имали също така "Силови машини" и "ЗиО-Подолск".

"За момента от София са обещали да купят само един реактор. Ако България не плати останалите поръчки,

на "Росатом" ще му се наложи да прехвърля оборудване в други АЕЦ",

пише вестникът и добавя, че такава практика съществува.

Вероятните загуби на контролираната от "Газпромбанк" група ОМЗ от потенциалното разтрогване на договорите за доставка на оборудване за българската АЕЦ "Белене" се оценяват на 2,152 милиарда рубли, се казва в отчета на банката по руски счетоводен стандарт за 2011 г., пише "Комерсант".

Но пропуска да отбележи, че всъщност договор за тези поръчки никога не е бил подписван, никога не е съществувал.

Според "Газпромбанк" ОМЗ имал "редица договори с руския главен изпълнител, отговорен за строителството на АЕЦ в Източна Европа". В договора били предвидени условия, позволяващи на главния изпълнител при определени обстоятелства да развали договора с групата ОМЗ".

В публикацията авторите на "Комерсант" твърдят, че "договорът за строителството на АЕЦ "Белене" беше подписан между АСЕ и НЕК през 2008 г. Но българското правителството отлагаше началото на проекта, а през март 2012 г. реши да се откаже от него."

Без да има договор и ясни сметки кое колко ще струва (тези неща се разбраха едва през 2010 г.) обаче АСЕ поръчал оборудването, за което е необходим дълъг цикъл на производство.

Според московския вестник окончателните сметки между страните трябва да бъдат направени, след като съвместната работна група определи обема на разходите на НЕК и АСЕ. В края на март, източници, близки до преговорите, оценявали общия обем на руските финансови претенции към българската страна на "минимум 1 милиард евро".

От ОМЗ оценявали като "много висока" вероятността за обезщетение за всички понесени по договора разходи. По данни на източниците на "Комерсант", голяма част от оборудването, което е произвела ОМЗ за "Белене", е "готова на практика".

Но в същото време неназован "източник от пазара" смятал, според "Комерсант", че

производството на оборудване за "Белене" дори не е достигнало до стадий производство на основни възли.

От "Атоменергомаш" уточнили, че поръчката за "Белене" е включвала осем парогенератора, два от които вече са готови, още два се намират в стадий на финално комплектуване. От холдинга не казали цената на поръчката, но отбелязали, че "компанията възнамерява да изпълни договора за производство на оборудването до край и за момента не е изчислявала загубите".

"Силови машини" се намирали "в процес на преговори с АСЕ за изчисляване на компенсацията".

Авторите на публикацията в "Комерсант" смятат, че едва ли машиностроителите са заплашени от реални загуби. "Росатом" възнамерявал да изпълни ангажиментите си пред българската страна и да достави поръчаното оборудване в пълен обем", според представител на държавната корпорация.

А ако България не плати оборудването, щяло да се обсъжда неговото използване в други проекти.

Схемата с прехвърлянето на оборудване от един проект за друг е използвана от "Росатом" и по-рано. Например, на четвърти блок на Калининската АЕЦ е инсталирано оборудване, изработено още за първия проект АЕЦ "Белене" (спрян през 1990).

Корпусите на реакторите, които трябваше да изработи ОМЗ, се оценяват на около 30 милиона долара всеки, отбелязва източникът на "Комерсант", близък до държавната корпорация. Единият е готов, него българското правителство възнамерява да изплати и вероятно да инсталира на площадката на АЕЦ "Козлодуй".

"Комерсант" признава, че

вече е платена две трети от цената на този корпус.

Съдбата на поръчката на корпуса за втория блок за момента не е ясна: в "Белене" се използваше проект АЕЦ-92, докато за новите атомни централи "Росатом" планира или проекта АЕЦ-2006, или перспективния проект ВВЕР-ТОИ. По проекта АЕЦ-92 възнамеряваха да строят АЕЦ "Аккую" в Турция, но в крайна сметка за основа беше приет проекта АЕЦ-2006 г.

Източникът на "Комерсант", близък до "Росатом", уточнява, че АЕЦ-92 може да бъде реализиран при строителството на трети енергоблок на АЕЦ "Куданкулам" в Индия.

АЕЦ-92 все още е много търсен по света, защото притежава референтност (т.е. съществуват работещи АЕЦ, построени по този проект), заяви директорът на независимото издание "АтомИнфо.ру" Александър Уваров.

Експертът отбелязва, че проектът също е представен от "Росатом" на търга за първата АЕЦ в Йордания, от който търг още няма резултат. Освен това, по него ще се строи трети и четвърти блокове на Ростовската АЕЦ.