Грозен спор чия е вината водят управляващи и опозиция

Тежката зима и днес е на първите страници на всички ежедневници.

В удавеното от потопа село Бисер започнаха да описват щетите в пострадалите домове. Къщите ще бъдат ремонтирани или изцяло построени.

В "24 часа" Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, пояснява, че в момента България се намира в края на сибирския антициклон, притиснат от атлантически антициклон. "Като последица от срещата на двата фронта паднаха обилните валежи...

Студената зима в нашето полукълбо сега си има нормални метеорологични обяснения", подчертава Милошев. Експертът прави и дългосрочна прогноза за промяна на климата на територията на България: "Повечето сценарии очакват леко затопляне, съпроводено с екстремни явления и климатични бедствия. Понеже сме на границата на субтропическия и умерения климат, най-вероятно все повече времето у нас ще прилича на това в Гърция. Още сега се забелязва и размиване на преходните сезони в южните райони на страната."

За психологическите рискове след наводненията говори психологът Десислава Викторова пред "24 часа". "Важно е пострадалите да имат точна информация какво се е случило, какви са щетите, какво точно ще могат да очакват утре да се направи за тях, какви са усилията от страна на спасителните екипи", подчертава Викторова. По думите й сега трябва да се дават реални обещания, които могат да бъдат изпълнени за кратко време, а не да се говори за неща, които много бихме искали да станат, но ще е трудно. Например нереално е да обещаваме на тези хора утре да влязат в къщите си, казва още експертът.

Пред "Монитор" вътрешният министър Цветан Цветанов посочва: "Всичките микроязовири в голямата си част са собственост на местната власт. Тя е тази, която ги дава на концесия или ги преотстъпва за ползване. Трябва да ви кажа, че повечето от изпускателните клапи не работят в микроязовирите. Умишлено са компрометирани, за да не се изпуска водата. Това се прави, за да не може да изтича рибата през тези клапи."

Грозен спор чия е вината водят управляващи и опозиция.

В друго интервю - за "Телеграф" - министър Цветанов напомня: "Преди три години жителите на село Бисер са направили подписка до кмета, за да го информират за проблема, и че трябва да се вземе някакво адекватно решение. Заплахата за тези хора не е от една или две години, а е стояла от над 10 години. Те са знаели отлично, че преди 50-60 години е било пак същото положение."

"Цинично е да винят кмета на село Бисер за трагедията", заявява неговият съпартиец, депутатът от БСП Димчо Михалевски. В интервю за "Дума" той твърди: "Само преди месец и половина кметът на общината е алармирал областния управител на Хасково и е посочил, че има проблем с този язовир. Аз задавам един много човешки въпрос - защо областният управител на Хасково не е придвижил този проблем към Междуведомствената комисия по бедствия и аварии или до други органи, за да се помогне на кмета.

Въпросният кмет си е свършил добре работата, въпреки че собствеността не е негова. Все пак няма как той да отиде да оправи язовира, защото нито е негов, нито има средства за ремонт. Дори хора от селото казват, че са били наясно за проблема. Затова сега е изключително цинично и аз самият се отвращавам, като гледам как се вменява вина на кмета. А хората от селото сега чуват гласа само на министрите, които са се стоварили на главите им и правят личен пиар, вместо да свършат някаква друга работа."

"В Бисер отново ще има село", обещава пред "Преса" европейският комисар Кристалина Георгиева. "Дългосрочно могат да се направят три извода от това, което се случи там: първо, че трябва да имаме добра система за ранно предупреждение. И всеки - от гражданина до премиера, да има промяна на отношението към рисковете, да знае какво да прави. Да имаме готовност.

Второ, необходими са много повече инвестиции в превантивни мерки, при превантивните мерки 1 лв. превенция пести 7 лева реални щети.

И трето, моята препоръка е да се създаде на нивото на премиера хоризонтална координация, която да направи превенцията работа на всички, защото тя не е само задача на гражданска защита", казва Георгиева.

Всички потенциално опасни язовири, които са около 900, ще бъдат източени напълно до няколко дни, съобщава "Преса".

Пред "Стандарт" Директорът на "Напоителни системи" Георги Харизанов казва, че в момента се уточнява текста на документа, който ще бъде изпратен до областните управители и кметовете.

"Ще препоръчаме да се предприеме незабавен обход и всички потенциално опасни язовири да бъдат източени 50 процента, ако трябва да се опази рибата. А ако са безстопанствени и няма да застрашат нивото на реките, да бъдат източени изцяло. Докато не влезем в сух сезон, няма да се прегледат съоръженията, за да се прецени има ли смисъл да се завиряват отново", уточнява Харизанов.

По думите му приоритетно ще се изпускат язовирите в Хасковска област, Смолянско и Кърджалийско.

"В Северна България релефът е друг, там е равнинна местност. Докато в планините водата може ударно да изтече и да образува вълна. На север язовирите нямат толкова голям водосбор", казва Харизанов и допълва: "За цяла България потенциално опасните язовири са около 200, но това не значи, че всички са с пукната стена... Те може да имат и дребни повреди. Що се отнася до язовирите в кризисните райони, към днешна дата не мога да кажа, че с някой от тях имаме проблем."

Пред "Класа"кметът на Своге Жоро Цветков заявява: "Всеки момент ще пуснем заповед, с която ще предупредим хората, които живеят по-ниско или край реките Искър, Искрецка и Батулийска да имат готовност за евакуация."

Донка Михайлова, кмет на община Троян, уверява в интервю за вестника: "Досега не сме имали наводнения, надяваме се и този път да е така. На територията на общината има 15 язовира, като с повишено внимание следим състоянието на пет от тях."

След наводнението идват заразите, предупреждава в интервю за "Монитор" Илияна Михайлова, национален консултант по бедствени ситуации. "Топенето на снеговете ще се превърне в нова национална криза. Факт е, че ще е много трудно да се овладее водната стихия, но ако се изработи добър план за действие, няма да се повтори трагедията от село Бисер. Прогнозите на времето трябва да се гледат както на лягане, така и на ставане. Само така може да се опази животът на хората. Материалните ценности могат да бъдат загубени, но поне ще евакуираме хората", съветва Михайлова.

"Тежък шамар от Брюксел" според "Дума" е публикуваният вчера междинен технически доклад на ЕК по механизма за сътрудничество и проверка.

В. "Сега" твърди, че вътрешният министър Цветанов, бившият правосъден министър и настоящ вицепрезидент Маргарита Попова, съдебната система, опозицията, неправителствените организации и българските евродепутати са били посочени от премиера Бойко Борисов като виновници за лошите оценки за България в доклада.

Някои вестници отбелязват, че в Брюксел отново "констатират ниското обществено доверие към Висшия съдебен съвет (ВСС).

В интервю за "Труд" председателят на ВСС Анелия Мингова коментира: "Малко пресилена е тази констатация. Ако сме обективни, след юлския доклад от миналата година само едно назначение на административен ръководител предизвика възражения. Но не само заради критиките, а и поради нуждата от системен подход Комисията по предложенията и атестирането работи по усъвършенстване на правилата за конкурсите. Целта е да бъдат премахнати всякакви съмнения при избора на ръководители."

"Населението на България е най-застрашено от бедност в целия Европейски съюз, показват последните данни на "Евростат", цитирани от водещите ежедневници днес. У нас 42 процента от хората са изправени пред този сериозен проблем, пише "Сега".

Скромен растеж на българската икономика с 1,2 % тази година и силно ускоряване през 2013 г. до 4,5-5% през 2013 г., сочат прогнози на консултантска компания "Ернст енд Йънг", отбелязва "Класа". Надвисналите облаци над еврозоната ще продължат да намаляват обемите на износа до средата на годината, който е основна движеща сила на възстановяването в България досега.