Те евизионният водещ Николай Бареков бе осъден за клевета и на втора инстанция - от Хасковския окръжен съд. Решението, което е публикувано на сайта на съда, не подлежи на обжалване.
По долната инстанция - Районният съд на Хасково - го е признала за виновен в това, че през май 2011 г. в предаването "Гореща точка", излъчено по ТВ7 от Хасково, Бареков публично оклеветил кмета на града Георги Иванов.
В решението на съда пише, че в предаването Бареков нанесъл на длъжностно лице - Георги Иванов - при и по повод на изпълнение на
службата и функцията му, публична клевета, разпространена по друг начин - чрез
ефира на телевизия ТВ 7, като разгласил неистински позорни обстоятелства
за Георги Иванов.
Районният съд на Хасково освободил подсъдимия Бареков от наказателна отговорност, като му е присъдил да плати глоба в размер на 2 500 лева. Но едновременно с това съдът е уважил изцяло предявения от Иванов граждански иск и е осъдил Бареков да му плати 1 лев - обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на нанесената публична клевета.
Бареков обжалва присъдата пред по-горната инстанция - Хасковският окръжен съд. От там намаляват размера на наказанието на 1000 лв. глоба.
Всъщност на втората инстанция водещият е дал обяснения. Заявил, че въпреки че е получил разпореждането за предаване на съд, обвинението не му е ясно.
По съществото на делото пък Бареков твърдял, че въпросното тв предаване не било организирано поради някакво изолирано хрумване - негово или на друг. Темата била разнищвана от две национални телевизии, а информацията за нея - събирана от голям екип журналисти, репортери и продуценти.
На въпросната дата Бареков твърдял, че е действал като журналист, водещ на предаването и изразител на това, което екипът е събрал като информация.
Освен това, лично той бил събирал информация за хасковския кмет от години: бил разговарял с прокурори, които обаче отказвали да застанат с имената си зад изнесената от тях информация, с граждани и политици, с избрани от града депутати.
Основно получавал информацията устно, поради факта, че "гражданите масово се страхуват да говорят".
Източник:
БГНЕС - архив
