"Труд": Умираме според правителствена програма

110 011 българи да умрат - такава цел си е поставило за 2011 г. Министерството на труда и социалната политика (МТСП), пише "Труд".

Оказва се, че народонаселението е преизпълнило правителствения план - за този период са починали общо 110 165 души.

Числото в графата "умирания" е част от официалните цели на МТСП. Такъв документ според Закона за администрацията трябва да приема всеки орган на изпълнителната власт веднъж годишно, а по-късно да публикува и отчет за изпълнението му.

За разлика от 2011 г., предишната година социалното министерство не постига целта си от 110 937 заложени смъртни случая - умират едва 108 068 българи. Въпреки това задачата пак е отчетена като изпълнена.

Явно някой е подсетил хората на Тотю Младенов, че е нелепо да залагаш като цел на държавна политика колко българи трябва да умрат, защото в плана за 2012 г. вече няма прогнозен брой смъртни случаи.

Понякога хората са прави, че няма правосъдие, признава в интервю за "Труд" Нели Куцкова, съдия в Софийския апелативен съд.

Тя посочва, че международните статистики показват, че по бързина сме над средното европейско равнище. От ежегодните статистически отчети за работата на българските съдилища се вижда, че над 60% от делата приключват до 3 месеца на една инстанция.

Има обаче и дела, които може да са нищожни като процент от общия брой, но пък се приключват далеч извън разумните срокове и точно те се набиват на очи.

Причините са различни и е много важно да се анализират компетентно. Наистина е необходим баланс между бързина и качество. Защото и най-прецизното решение на съда, ако спорът по едно гражданско дело е приключил след 10 години, няма да създаде усещане за справедливост, казва Куцкова.

Издръжката на един затворник е по-голяма от заплатата на професор, разкрива в интервю за "Преса" проф. Александър Стойнов, ръководител на работната група, изготвила новия проект на Наказателния кодекс.

Според него цената на лишаването от свобода трябва да е ясна. Сега тя възлиза на 1300 лв. месечно.

"От Брюксел ни ругаят, че още не сме достигнали мининума на европейските стандарти по затворите - 4 квадратни метра на затворник, отлични хигиенни условия и здравно обслужване, добра храна.

Когато се достигне всичко това, цената на един ден в затворите ще скочи още повече", отчита Стойнов.

Той признава, че е "за" смъртното наказание. Защото един куршум струва евтино. "Колко деца ще си отидат от този свят ей така, защото държавата няма пари за лечение, а пък има пари да държи някои в затвора.

Много е цинично, което ви казвам, но е така. Осъдените на доживотен затвор без замяна са елементарни хора, с лесно приспособима психика, те се приспособяват в затвора, а не е ясно колко време държавата ще ги издържа", аргументира се проф. Стойнов.

Приех за лична кауза всичко в ЦИК да стане прозрачно, заявява в интервю за "24 часа" Красимира Медарова, председател на Централната избирателна комисия.

Тя отбелязва, че за първи път в историята на комисията са започнали да публикуват в интернет протоколите от заседанията.

Вече всеки може да влезе в сайта на комисията и да проследи съображенията на отделни членове, изказани при гласуването, да разбере как тече работата на ЦИК. Когато цялата информация е публична, не се налага някой, пречупвайки през субективния си поглед, да обяснява какво се е случило.

"За мен това е една от най-важните стъпки в работата ни. Такава е и европейската тенденция - институциите се отварят към хората", допълва Медарова.

ЕС гълта всички лекари, които му дадем, отбелязва в "Труд" началникът на Военномедицинска академия ген.-майор проф. Стоян Тонев. По думите му Франция постоянно търси анестезиолози - "на нея колкото и да дадем, не стигат".

Германия търси патоанатоми и хирурзи. Италия и Испания, независимо от кризата, нонстоп търсят медицински сестри. Великобритания пък търси педиатри, психиатри и лекари за корабите си.

Египет също иска доктори за корабите. Най-високи са заплатите в Египет и сумата изцяло е за лекаря. Катар иска цели хирургически екипи за тяхната военна болница. Но там отива средното ниво специалисти, а високото - в Европа.

Разходите за данъци скочиха 4 пъти за 10 г., акцентира "Сега". Разходите на домакинствата за данъци растат най-бързо през последните 10 години.

Те, заедно с жилището и здравето ни струват все по-солено, докато покупателната способност за основни хранителни продукти се увеличава. Това показват данните на националната статистика за паричните доходи и разходи на домакинствата.

През 2001 г. средният паричен доход на семейство у нас е бил 3601 лв. на година, докато 10 години по-късно той е вече 9086 лв. Увеличението е 2,5 пъти. За този период обаче разходите за данъци са скочили от 120 до 446 лв. средно на домакинство, което е ръст с 3,71 пъти.

През 2001 г. домакинствата са давали за храна 1393 лв., докато 10 години по-късно - 2941 лв. Това е 2,1 пъти повече. За здравеопазване преди 10 години са отивали 150 лв., а сега - 479 лв., или над 3 пъти повече.

Консумативите за жилищата - ток, вода и т.н., са скочили от 456 лв. до 1205 лв., или с 2,8 пъти.

Лихвите у нас са оптималните за икономическата среда, уверява в интервю за "Класа" Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на Банка ДСК.

Тя отбелязва, че размерът на лихвите се основава на пазарна логика, а не на въвеждане на едни или други мерки. "Говорейки за "лихви" в публичното пространство, като че ли се имат предвид само и единствено лихвите по кредитите.

По смисъла на закона банките са един друг вид "търговец", който оперира със средствата на своите вложители. Пренебрегва се говоренето за това, че депозитите на граждани, домакинства и бизнеса в България са основният ресурс, с който оперират банките.

В този смисъл при анализите е пренебрегвана отговорността, която банките имат към своите вложители, ангажиментите, които те са поели към спестителите", обяснява Маринова.

Плевнелиев издаде главната тайна на НАТО, коментира "Сега". Българският президент Росен Плевнелиев издаде в Чикаго главната военна тайна на НАТО - че противоракетният й щит е срещу Русия.

Декларацията на алианса изрично посочи, че "противоракетната отбрана не е насочена срещу Русия и няма да подкопае руската стратегическа отбранителна способност. Тя ще пази страните от НАТО от потенциални заплахи, произтичащи извън евро-атлантическата зона".

Политическата парола до всички участници бе ясна: трябва да успокояваме Москва, докато си изпълняваме плановете. Как я разбра българският президент Плевнелиев? Докато бе в САЩ, не спря да говори срещу Русия.

Той заяви на висок глас, че България повече не е троянски кон на Русия в Европа и обеща: "Като президент моите посещения в чужбина ще са от София на запад." Бъбривостта на нашия президент рязко контрастира със скъперничеството на думи, което американският му колега Барак Обама прояви към него.

Той го удостои с три кратки изречения, докато се подреждаха за общата снимка на срещата: "Справяте се много добре. Последните данни, които имам, са блестящи. Пожелавам ви успех." Няма как да приемем подобни любезности освен като ирония, пише "Сега".

С Обама залагаме на малкия бизнес, е озаглавено интервюто в "Стандарт" с президента Росен Плевнелиев. Той разказва какви са резултатите от срещите му в САЩ с най-големите в бизнеса и резултатите от годишната среща на върха на НАТО.

"Може би най-важното е, че успешно позиционирахме България с новия си имидж и проекти. За една седмица всички разбраха за проекта София технолъджи, че през 2012 г. ще направим концепцията действаща, и до 2020 г. ще го правим.

На прав път сме. Всички говорят за НАТО 2020, Европа 2020, а ние - за България 2020. Този път не изоставаме.

Обама каза в прав текст, че в Америка обичат и уважават богатите си хора, но те не създават многото работни места, това правят малките и средните предприятия, а когато те са иновативни, е още по-добре.

Това именно е, което и ние искаме да направим със София тех парк. Място за стартиращи компании, малки и средни предприятия", отбелязва Плевнелиев.