Всяко училище със задължителен процент ромчета, пише на първа страница "Труд". Ромчетата да бъдат разпределяни из всички училища, а не само в махалите.
Идеята на образователното министерство е всички учебни заведения да приемат определен процент деца от малцинствата.
Целта е те да получават по-добър шанс да се ограмотят. За интеграцията на ромите има 20 млн. лева.
Акцентът за новата учебна година ще е гражданското образование - инициатива, която развиваме с омбудсмана на България, обявява в интервю за "Дневник" Милена Дамянова, заместник-министър на образованието.
Ще активизираме училищните парламенти, ще организираме дискусии, дебати по подобие например на Народното събрание. Идеята е да се развият гражданските компетентности и съзнание в реални ситуации, в които те трябва да вземат отношение.
Другата инициатива е кампания за здравословен начин на живот, която ще наблегне върху здравословното хранене и превенцията от различните зависимости, включително и от компютърната, казва още Дамянова.
Капанът "Евро плюс" щракна. Вътре сме, пише "Сега". Без никаква вътрешна съпротива и при почти пълна тишина премиерът Бойко Борисов вкара държавата в пакта "Евро плюс" и свързания с него Европейски механизъм за стабилност. Там тя ще играе ролята на плюса, защото не е член на еврозоната и нищо не я задължава да поема каквито и да е финансови ангажименти към когото и да било.Но Борисов я върза да гарантира "при поискване" над 6 млрд. евро (3 млрд. евро през първите 12 години), за да бъдат изплащани дългове на по-богати народи към западни банки. Злото е сторено и трябва да си дадем сметка какво се случи. Най-бедната държава се обрича на най-ниски доходи при растящи цени, но ще плаща повишени данъци.
България ще бъде принудена да направи най-голямата финансова жертва в ЕС за сметка на своето бедно население, за да се запази комфортът на богатите.
Българският етнически модел не е запазена марка на нито един политик, коментира "Сега". Но някои от родните партийци всячески се опитват да разцентроват неговите баланси, особено като наближат избори. Лидерът на ДПС Ахмед Доган прави това повече от 20 години, а председателят на "Атака" Волен Сидеров - от 6.
Най-голямото доказателство за това, че българските политици и най-вече ДПС и "Атака" не са част от българския етнически модел, е фактът, че споровете около случилото се в джамията продължават и досега. Най-вече в парламента.
Българското общество реши този въпрос за по-малко от 24 часа. Хиляди подкрепиха във "Фейсбук" подписката "Цвете за свободна България", а стотици отидоха до джамията в София и оставиха цвете пред нея в знак на несъгласие с действията на "Атака".
Политиците ни обаче определено нямат интерес нещата да приключат толкова бързо и продължават да предъвкват темата.
Вътрешният министър Цветан Цветанов манипулира депутати чрез спрени проверки срещу тях - този упрек към шефа на МВР хвърли вчера съпредседателят на "Синята коалиция" Иван Костов, съобщава "Сега".
Повод за острата реплика стана отново Законът за политическите партии, който разрешава субсидията на независимите депутати да ги следва. Ден по-рано мнозинството и няколко "свободни" народни представители отхвърлиха предложение на "Атака" при напускане на ПГ парите от хазната да остават в партията.
Корупционно договаряне зад гърба на избирателя, коментира в "Труд" социологът Цветозар Томов срамното гласуване на управляващото мнозинство в Народното събрание по повод предложението на "Атака" за промяна в Закона за политическите партии.
Поставя се въпросът защо изобщо трябва да се променя този закон, след като практиката за прехвърляне на субсидии от една партия на друга при пазаруване на "независими" депутати не е уредена от него, а му противоречи.
Според Томов прехвърлянето на субсидии е съвършено незаконна практика. Тя е резултат на противозаконните действия на министъра на финансите, който е оправомощен единствено да определя начина на предоставяне на средствата за субсидиране и няма никакви правомощия да определя техния размер.
Надявам се скоро да започнем консултации за промени в съдебния съвет, казва в интервю за "Новинар" Екатерина Михайлова, заместник-председател на партия ДСБ и заместник-председател на 41-вото Народно събрание.
Тя коментира начина, по който се конструира половината от ВСС, а именно изборът му от парламента. Предвидено е гласуване с обикновено мнозинство, което означава винаги управляващото мнозинство, което означава назначения, които изглеждат политически удобни за управляващите.
"Когато ВСС стана постоянен орган, се видя, че всички опасения, които имахме, са налице. Защото практически хората, които участват в този кадрови орган скъсват със средата, в която работят.
Те се превръщат в администратори в голяма степен. Може магистратите в него да бъдат с по-малка натовареност като действащи магистрати, но да не се откъсват от средата.
И още нещо, което трябва да се промени. Много голям е съставът на ВСС - 25 души. Правителството ни няма 25 души. А мисля, че то има много повече работа, отколкото има ВСС", е позицията на Михайлова.
Напоследък най-различни хора от знайни и незнайни организации внезапно си поставиха за цел да променят съдебната власт у нас, коментира "Монитор".
Започнаха се протести, символично опело на починалата Темида Българска и пращане на есемеси до членовете на Висшия съдебен съвет с призиви за оставка и с настояване за кардинална промяна на системата. Всичко това е суперзакъсняло.
Защо тези борци за справедливост и реформа не се надигнаха през всичките 20 години, в които Темида беше разпъвана и използвана по гнусен и долнопробен начин и захвърляна като ненужна в ъгъла? Какво се промени така внезапно, че предизвика яда народен на тези юридически магистратски организации сега?
Просто на хората им омръзна да слушат оправдания защо тази власт не работи. И всеки един данъкоплатец започна да настоява да се види какво вършат представителите на третата власт, за да заслужат заплатите, които вземат. И които са по-големи от на всички други на държавна издръжка в тази страна.
ГЕРБ води с 11% пред БСП, сочи проучване на Центъра за анализи и маркетинг, коментирано в "Труд". За кандидат-президентската двойка на ГЕРБ биха гласували 21% от избирателите, а за тази на "Коалиция за България" - 11. "Няма да гласувам" са заявили 11%, а още не са решили 20 на сто.
Основен извод от проучването е, че ръстът на доверие към Меглена Кунева се е качил с 15 пункта и сега е 38% - през януари той е бил 22 пункта.
Най-високо одобрение сред представителите на левицата събира Стефан Данаилов - 24%. Най-голяма мобилизация за участие в избори има сред симпатизантите на управляващата партия - 70 процента.
Брутална намеса в бизнеса с обществен превоз на пътници замисля транспортното министерство, акцентира "Сега".
"Ще обсъдим идеята за предсрочно прекратяване на лицензите на превозвачите и прелицензирането им по завишени изисквания", обяви министър Ивайло Московски.
Безпрецедентната мярка ще засегне 1709 регистрирани фирми за пътнически превоз, ще изхвърли от пазара част от тях, ще доведе до нови разходи за оцелелите, до по-високи цени на билетите и до ограничаване на транспорта в неатрактивните за големите превозвачи населени места.
Предложението бе определено от експертите като лобистко и антипазарно, но пък зад него застана вицепремиерът Цветан Цветанов.
Анализът в "24 часа" е по повод увеличението цената на нощния ток и кого ще облагодетелства този ход.
Различните групи - топлофикации, земеделски производители и всички общности, които могат да поискат нещо, са организирани. Докато целокупният български данъкоплатец няма как да се организира и да възрази: не искаме това да стане, защото ще ни увеличите разходите.
Дали от вдигането на нощната тарифа се облагодетелстват енергоразпределителните дружества и големите производители на ток? Как то обслужва техните интереси? Ясно е, че всяко увеличение отива в нечий джоб. Който има най-голям дял, прибира и най-голямото парче от увеличението.Неусвоените средства ще са под 180 млн. евро, е озаглавено интервюто в "Труд" с Румен Порожанов, изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие". Той отчита, че към началото на юни са договорени 35,32% от средствата по Програма за развитие на селските райони. Ефективно са разплатени 21,36%.
В числа това означава, че бюджетът на програмата е 2,642 млрд. евро от европейския фонд за развитие на селските райони. От него са договорени 933 млн. евро, а разплатените са 564 млн. Съставен е график и до края на юни проектите от 2009 г. ще бъдат приключени, казва Порожанов.
