Нова наглост - искат такса водомер, алармира "Труд". Такса водомер може да се окаже новата изненада, която ще се грижи да осигури "уюта" на потребителите.
Тя ще се плаща от всички абонати дори и в домовете с нулево ползване на вода. Целта била да се покрият загубите от водомери с ниско потребление във ВиК сектора.
Освен това има вероятност да се въведат и други мерки за несъбираемите вземания - сумите да се поемат от редовните платци.
От Държавната комисия за енергийно и водно регулиране обаче уточниха, че това са крайни варианти, които ще се вземат, ако няма друг начин за осигуряване на финансовата стабилност на компаниите.
Правителството на ГЕРБ оцеля в двуразов вот и грешки в преброяването и прибави към сбора от гласовете на ГЕРБ и "Атака" нови привърженици от разпадналата се група на РЗС, отбелязва "Сега". "За" кабинета се обявиха 140 депутати, "против" бяха 60, а 14 се въздържаха.
Бойко Борисов победи опозицията с 4:0, според изчисленията на проф. Драгомир Драганов. В интервю за "Труд" той пояснява: Първо - лично премиерът получи вот на доверие. Второ - цялото му правителство. Трето - цялата му парламентарна група. Четвърто - шест месеца след това не може да има вот на недоверие. Опозицията получи нула точки. Правителството ще се стабилизира, уверен е Драганов.
Спорът между управляващи и опозиция ми се стори бутафорен. Мисля, че този вот е резултат от преговори между страните, спорещи на сцената, и изразява общата им воля да отклонят вниманието от скандалите в последно време.
Мнението е на Цветозар Томов, "Скала", изразено в "Труд". Вестникът търси позициите и на други водещи социолози.
Васил Тончев, "Сова Харис", не вижда позитивни резултати от дебата, просто бе даден старт на предизборната кампания. Според него разривът между власт и опозиция е тотален, а правителството не го чака никакво спокойствие.
Стратегии в дебатите нямаше, всичко беше тактика, казва Юрий Асланов, АФИС. По думите му не се разбра какъв беше смисълът на вота.
Вотът на доверие конкретизира мандата на кабинета не само за досегашната му политика, но и за онези действия, които ще прави управлението до края на мандата си. Затова може да се констатира, че вотът има положително влияние върху обществената ситуация, коментира в "Монитор" доц. д-р Антоний Гълъбов.
Ясно е също, че вотът на доверие е опит да бъде променена политическата ситуация и да бъде възстановен контролът върху нея от страна на правителството.
Това е решителна и крайна мярка и ще бъде предоговорен общественият договор да се укрепи и стабилизира общият политически диалог.
Вот трябва да се поиска от българските граждани, казва в интервю за "Дума" евродепутатът Илияна Йотова. Поискаха доверие за цялостната политика, за да размият темата за съдържанието на изнесените записи.
Наивно е да се смята, че с режисиран вот темата ще приключи, а хората ще повярват отново в правителството. Има вероятност Борисов да използва вота, за да направи радикални промени в кабината си и смяна на ключови министри, които тежат на рейтинга му като воденични камъни, смята Йотова.
И предупреждава, че скандалите у нас се пренасят на европейска сцена и пораженията върху България много трудно се преодоляват.
За спешна чистка на чиновници и ченгета призовава в интервю за "Стандарт" лидерът на "Атака" Волен Сидеров.
Според него положителни резултати от вота ще има и за правителството, и за МВР, и за ДАНС. Властта ще си извади и поуката, че трябват по-решителни действия за изчистване на средния ешелон.
Според Сидеров тези кадри дразнят много хората, не само в столицата, но и по места.
"Избирателите ни казват: добре, подкрепяте ГЕРБ в управлението, но тук, долу кадрите са си същите, нищо не се променя. Сега вероятно ще се случат промените, защото подобни сблъсъци имат мобилизиращ ефект", прогнозира лидерът на "Атака".
Какви СРС-та и при какви основания се ползват в последно време у нас? Министърът на вътрешните работи информиран ли е за това, както би трябвало да бъде по закон? При положение, че той не е реагирал, че тези записи, които излязоха не са действителни, то те какви са и защо са били направени?
Въпросите поставя в интервю за "Новинар" адвокат Александър Кашъмов.
Експертизите надминават очакванията ми, допълва той, защото всъщност това, което излиза от тях е констатацията, че е презапис.
Никой не се съмнява, че оригиналният запис не е излязъл от мястото, където той трябва да бъде. Скрито се съдържа един факт, че става въпрос за истински СРС. Този факт не бе оспорен от премиера.
Всеки бяга от Доган, а той стои в сарая като в буркан, е озаглавено интервюто в "24 часа" с Касим Дал, член на ръководството на ДПС, в оставка.
Той отбелязва, че в такава вътрешна и външна изолация партията никога не е била.
"Станахме олицетворение на безпринципност и търгашество. Никой няма да иска да преговаря с нас открито за местните избори. Вероятно за първи път президентът ще бъде избран без подкрепата на ДПС. За всичко това е виновен председателят", заявява Дал.
Той споделя, че е отвратен от досието на Ахмед Доган, който е предавал най-близките си.
В анализ за "24 часа" Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика, коментира идеите на финансовия министър Симеон Дянков.Тя посочва, че предложението за ограничаване на дефицита означава, то да бъде записано в определен закон. В България за съжаление законите невинаги се спазват или ако пречат, често се променят скорострелно - практика, която не е чужда на сегашното мнозинство.
А идеята за референдум за преките данъци Костадинова определя като "кьорфишек".
Три важни финансови идеи лансира вчера от парламентарната трибуна вицепремиерът Симеон Дянков по време на дебатите по вота на доверие към кабинета, съобщава "Сега".
Най-изненадващата е преките данъци в държавата да се променят чрез референдум. В момента Законът за допитване до народа не допуска на референдум да бъдат поставяни въпросите на държавния бюджет и данъчното облагане.
Другите две идеи - за бюджетния дефицит и тавана на преразпределението, не са нови. Те са елементи на т. нар. фискален борд, за въвеждането на който напоследък ратуват десни политици, експерти и организации на бизнеса.
Изненадата е, че Дянков лансира предложението, след като само преди 8 дни ГЕРБ отхвърли в парламента проекта на "Синята коалиция" за фискален борд. Според опозицията предложенията са необмислени.
Бизнесът - ужасен от проекта за конфискацията, пише "Дневник". Проектозаконът на Министерството на правосъдието за отнемане на имущество застрашава неприкосновеността на частната собственост, внушава, че всеки е виновен до доказване на противното и ако бъде приет, България ще стане непривлекателна за инвестиции.
Такива опасения изразиха шефове на работодателски организации и юристи на разгорещена дискусия, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците, Българската търговско-промишлената палата и Висшия адвокатски съвет.
Най-остри критики предизвика текстът, че комисията за отнемане на незаконно имущество, известна като "Кушлев", ще може да конфискува имоти без присъда.
За какво ни е правителството, ако всичко минава на референдум, пита в коментар за "Пари" икономическият анализатор Лъчезар Богданов. Той припомня, че при допитване до гражданите по някакъв въпрос темата трябва да поставя еднозначен и разбираем избор.
Това трудно може да се приложи за данъчната система, която трябва да се разглежда в цялост. В крайна сметка всеки референдум е отказ от поемане на някакво отговорност и следване на дадена политика.
Българските цигани от 5-6% вече вървят към 13-15% от цялото население. Българските турци от 5-6% вървят към 6-8%, така че се променя етническата карта.
Освен това в България през последните 20 г. влизат нови малцинства, да кажем китайското и арабското, посочва в интервю за "Сега" социологът Михаил Мирчев.
Стигнахме дотук - да оголим територията си, защото направихме т.нар. преход. Преход от един тип икономика към друг тип. От икономика, в която работеха 5 млн. души, към икономика, в която заетите са 3 млн.
Само в периода 1990-1994 г. се оказа, че 1 млн. души са превърнати в излишна работна ръка. Тъкмо тогава потичат емигрантските потоци - предимно по трудови мотиви.
Преходът в България беше изкуствена конструкция, не беше естествен граждански процес. През последните 22 г. става т.нар. социално инженерство. Лошото е, че това инженерство води към по-лоши варианти на общество, а не към по-добри. Ние не се приближаваме към средноевропейските стандарти за общество, а продължаваме да се отдалечаваме от тях.
