437 са българите, които в края на септември тази година са "кътали" депозити за над 1 млн. лв. в българските банки, информира "Труд".
Това показват актуалните данни на БНБ. Общата сума, която депозитните милионери държат в трезорите, е 1,017 млрд. лв.
Общо бизнесът и домакинствата държат в банки 38,177 млрд. лв., става ясно от статистиката на централната банка. Към края на септември броят на кредитите за домакинствата и фирмите е 2,876 млн.
Няма как да става дума за договорки с ДПС или БСП за управлението на фонд "Земеделие", предава "Труд" думите на агроминистъра Мирослав Найденов, в отговор на обвинения от "Синята коалиция".
Във фонда работят около 1800 служители и не могат всички да бъдат разглеждани като кадри на ДПС, е уточнил Найденов.
Погледът на "Сега" по темата е категоричен: Доган укроти и ГЕРБ.
Компрометирани кадри на ДПС се оказват бетонирани във фонд "Земеделие", а министърът се оправдава с изискване на Брюксел. Дружбата между ДПС и ГЕРБ е мръсната тайна на управляващата партия.
"Земя" призовава: Българските политици да коригират погрешните си шаблонни оценки за икономиката на съседите ни. Въпреки дълбоката финансова криза в Гърция, земеделието на страната на елините е по-производително от българското.
С впечатляващо заглавие на първа страница и снимка на три колони "Атака" информира: Трактора свиква политбюро на РЗС, ден преди Първанов да обяви своя проект.
Червените кметове на общините - Симитли, Гоце Делчев и Сандански, отказват да се включат в сдружението АБВ. Президентът е изчерпан, няма воля и капацитет, предава думите на Александър Лилов изданието на националистите.
Опитите на властта да наложи "закона" като върховенство, "Сега" коментира иронично: Събарянето на незаконни строежи в Бургас в местността Ченгене скеле тръгна и веднага спря.
Следващата подобна на бургаската инициатива е в Несебър. Преди време регионалният министър Росен Плевнелиев обеща скоро да се премахнат незаконните постройки и край язовир "Искър".
България ще трябва да вложи милиарди евро, за да повиши енергийната си ефективност, да модернизира централите и мрежите си, да либерализира енергийния си пазар и да защити на потребителите, известява "24 часа".
Това е ясно от новата енергийна стратегия на ЕС, която Европейската комисия обяви.
Страната ни ще плати половината "Южен поток" в частта му, която минава през страната ни. С енергийната политика е свързана, отправената от министър Трайчо Трайков официална покана до Македония, да се включи в изграждането на АЕЦ "Белене", след като Хърватия отказа да стане акционер във втората ни атомна електроцентрала.
Пред "Труд" Христо Казанджиев, бивш директор "Природни ресурси" в икономическото министерство, твърди: "Южен поток" може да ни лиши от милиони. Проектът е изключително скъп.
Няма данни колко всъщност струва, но първоначалните оценки за морската му част са от порядъка на 25 млрд. долара, казва експертът.
В тази връзка е и паралелът на вестника с акцент - Борисов и Путин - един стил, цени различни.
В разгърнат икономически анализ "Пари" проследява решението на ЕБВР (Европейската банка за възстановяване и развитие) да даде в подкрепа на бизнеса и пазарната икономика в България 2,2 млрд. евро. Зелените проекти са акцент в стратегията на банката.
По темата е и информацията на "Дневник" как банките вече отпускат по-малко, но по-големи заеми на бизнеса.
На 25 ноември Сдружението на фамилния бизнес - България (СФББ) ще е домакин на третата среща на борда на директорите на международната организация на фамилния бизнес, пише "24 часа".
Организацията има подразделения в 50 страни с над 3200 членове, сред които са едни от най-богатите хора в света като собствениците на "Хенкел", "Пирели", "Бенетон", "Орифлейм", "Мерк", "Ерменеджилдо Дзеня", ФИАТ.
България ще е първата страна в Източна Европа, която става домакин на среща с такива ключови фигури, коментира Христо Илиев, собственик на AG Capital и председател на СФББ. В него членуват над 30 известни бизнесмени.
Сред тях са шефката на надзора на "Феста холдинг" Петя Славова и дъщеря й Жени Славова, която ръководи компанията за хотели, бизнесмените Георги Гергов и Петър Манджуков, хотелиерът Стефан Шарлопов.
"Новинар" на първа страница тревожно алармира: 170 сайта у нас продават дрога в интернет. Между 20 000 и 30 000 души в страната ни употребяват хероин.
В Европа е отчетен и рекорден брой на нови наркотици - 24, като седем от тях вече се разпространяват в България, казва директорът на Националния фокусен център за наркотици и наркомании Момчил Василев.
Проблемът при тях е, че те не влизат в списъка с наркотичните вещества.
В тази връзка "Дума" публикува статистика, установяваща, че България е на върха на класирането по темп на увеличение на смъртността от наркотици.
За "24 часа" Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, констатира категорично: "Гражданите могат да спрат мутризацията на политиката".
В момента държавата няма политика, има кърпеж и тичане, за да се угоди на този или онзи.
Кризата в здравеопазването и образованието и ядреният взрив, в който би се превърнала липсата на адекватна пенсионна реформа, могат да повлекат всяко управление. А ГЕРБ, с подкрепата на "Атака", не създават усещането, че са способни да подредят политиката си и да преминат към реформи.
Но вторият важен проблем, който ще предопредели дали ще има предсрочни избори догодина, е свързан с успеха на борбата с престъпността. До момента това е най-силното звено в управлението, натоварено с най-високи обществени очаквания, споделя Цеков.
За същото издание Георги Ангелов, икономист от "Отворено общество", коментира данъчната политика на правителството с интересна теза: Данъчното бреме пада само върху честните, тези, които не укриват доходи.
Всеки разумен човек осъзнава, че незаконно забогателите не декларират незаконните си доходи и не плащат данъци върху тях. Вдигането на данъците не засяга мафиотите и крадците.
За "Новинар" политологът Антоний Гълъбов споделя, че кампанията срещу ГЕРБ не се води само от една партия.
По-скоро, изглежда, че са налице координирани действия между няколко политически центъра на влияние, които в различен период от развитието на собствената си стратегия предпочитат да използват различни говорители и форми на комуникация.
Най-вероятно след появата като легитимен политически субект на АБВ - БСП ще е принудена да търси подкрепа от новата формация на президента.
