Тревога в Москва: "Газпром" може да изгуби България

Г�п �пром може да изгуби още един потребител в Европа. След Хърватия сега и България планира рязко да намали покупките на руски газ - от сегашните 2 милиарда кубични метра до 500 000, тревожи се днес руският в. "Комерсант" (kommersant.ru).

 В кореспонденция от София се посочва, че България се надява да увеличи собствения си добив, да купува газ от Турция, а също и да разработва шистов газ, в чиято перспектива "Газпром" не вярва.

Това обяснява организираните в последно време яростни протести на депутати и кметове от БСП срещу проекта на икономическото министерство за експлоатация на шистов газ.

"Проектът бе критикуван от еколози, а опозиционната Социалистическа партия заплаши правителството със съд, ако започне добив", подчертава кореспондентът на московския вестник.

Според Трайчо Трайков обаче "технологиите за добив на шистов газ се развиват стремително", или с други думи рискът за екологията намалява.

"Комерсант" пише, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков е заявил намеренията на България през идните две-три години да се откаже от дългосрочни договори с "Газпром".

Според Трайков България се стреми да купува от "Газпром" не повече от 500 000 куб. м. годишно, пише Николай Марченко в кореспонденцията си от София.

Той напомня, че не за първи път българските власти заявяват, че искат да намалят вноса на руски газ.

Министър Трайков е цитиран от руския вестник да казва, че преди всичко България разчита на компанията Direct Petroleum, която проучва залежи на природен газ близо до Ловеч, където запасите за оценени на 10 млрд. куб. м. и след една-две години ще се добиват по 1 млрд. куб. м. годишно.

Строи се газопровод от Турция, по който ще могат да се получават до 1 млрд. куб. м. азербайджански газ още през 2012 г.

България разчита също на газопроводи в Румъния и в Гърция и разбира се на проекта "Набуко", който ще осигурява с газ Европа, заобикаляйки Русия.

Трайков добавя: "По-специално вече стана дума за разработването на находището на шистов газ, чиито запаси в Нови Пазар щели "да стигнат за 300 години".

Проект за разработването вече има. Към него прояви интерес американската компания "Шеврон" (Chevron), която обяви, че е готова да вложи в изследванията и разработването на находището 30 млн. евро.

В същото време България участва в строителството на руския газопровод "Южен поток" и всички необходими споразумения по проекта са подписани, отбелязва авторът на статията.

Пред вестника шефът на "Ийст юръпиан газ аналайзис" (East European Gas Analysis) Михаил Корчемкин коментирал, че преди всичко България трябва да развие конкурентен пазар за природния газ вътре в страната си, какъвто в момента няма, защото в противен случай цените ще си останат високи.

Изявлението на българските власти за намеренията им да увеличат собствения си добив според Корчемкин са опит да се окаже натиск върху Москва.

Според експерта по енергетика в Центъра за изучаване на проблемите на сигурността в Цюрих Матю Халберт България се нуждае от диверсификация на източниците на газ.

Една европейска страна вече се отказа от вноса на руски газ - от 2011 година Хърватия спря да купува синьо гориво от Русия, след като "Газпром" й продаваше досега близо 1 млрд. кубични метра годишно.

Хърватия, напомня "Комерсант", смени тези обеми за сметка на италианската компания ЕНИ (ENI), с която подписа тригодишен договор за доставката на 750 млн. куб. м. природен газ.