"Стандарт": Висшисти в излишък

Висшисти в излишък, коментира "Стандарт". Безработицата сред младите у нас се измества - вместо нискоквалифицирани хора, все по-често на борсата отиват хора с висше образование. Често пъти - с магистърска степен, понякога получена в чужбина.

Вероятно много българи тепърва ще берат плодовете на образователната пирамида, наречена "скъпо следване в чужбина", за което са се заборчили за цял живот. Особено ако решат да се върнат в родината. Защото тя не е подготвена да дочака така наречените си "мозъци" - нито във финансово, нито в икономическо отношение.

Трябва ли да се надяваме добре подготвените ни ИТ-специалисти да си дойдат отвън, за да станат част от колцентър? Та нали подобни места се създават от чуждите фирми у нас именно заради евтината работна ръка.

Половината работодатели например дори не знаят какво се крие зад престижната MBA-диплома, която струва луди пари във всички престижни университети. И използват същите тези квалифицирани хора за работа, която е далеч под възможностите и знанията им, просто защото не знаят какво друго да им предложат.

На няколко пъти у нас излизаха статистики, според които бизнесът ни просто няма къде да приложи техните знания и умения.

18 млн. лв. за разузнаване, 34 млн. лв. за охрана на властта, е сметката, която коментира "Сега". В проектобюджета за догодина за Националната разузнавателна служба са предвидени 18,1 млн. лв. За Националната служба за охрана (НСО) са заложени почти двойно повече - 34,2 млн. лв.

Т.е. за сегашната власт сигурността на няколко души и техния превоз са много по-важни от сигурността на цялата държава, която би могла да бъде гарантирана донякъде от информацията на българското разузнаване. Трудно може да се обясни поради каква точно причина толкова скъпа структура трябва да пази властта.

Службата, която от години работи без закон, а само по един прастар правилник, ще увеличава дори правомощията си. В проектозакона за службата за охрана са предвидени много полицейски функции и глоби за хора и чиновници, които не изпълняват нарежданията на сержантите и офицерите от НСО.

Затова и неслучайно на обсъждането на пакета бъдещи нормативни актове, именно проектът за закон на службата за охрана предизвика спорове и дебати. Управляващите трябва да излязат и да обяснят, първо, от какво се пазят и, второ, дали данъкоплатецът трябва да плаща 34 млн. лв. за техните страхове.

Едно мерене на кръвно, пък било то и пред здравното министерство, не е профилактика, коментира "Сега" "безплатни кардиологични прегледи" по случай Световния ден на сърцето.

Според автора само много бедна държава може да си позволи да пилее времето и квалификацията на медиците от най-елитните си болници за нещо, което е работа на фелдшери или стажанти. Тази нелепа полева самодейност е изключително показателна за цялостното ниво на превенцията и профилактиката на хроничните болести у нас.

За профилактиката на двете най-чести причини за смърт и инвалидизация у нас - сърдечносъдовите и раковите болести, у нас няма абсолютно никаква държавна политика.

За превенция пък изобщо и не смеем да помислим, защото тя не е работа само на здравните власти. Българите дишат най-мръсния градски въздух в Европа, ядат най-некачествената храна и получават най-ниските заплати.

Докато това е така, здрава нация няма как да има. Което не е извинение за повсеместните престъпни бездействия и действия.

Рано е за радост. Рано е за мъка. Но никога не е рано да се мисли. Така най-кратко може да се обобщи политическата ситуация след частичните местни избори през почивните дни, коментира "Труд". На три места спечели БСП, ДПС отбеляза точки в два от изборите, в един победи дясна коалиция, на четири места ще има втори тур. ГЕРБ се поизложи.

Досега партията не е губила сериозно и лидерите й нямат отработени реакции за подобни случаи. Не е лошо да поработят по темата, защото мълчанието им след вота в неделя е необичайно. Управляващите трябва да си направят изводи. Че не всяко "магаре", което посочат, може да бъде избрано. Че някои структури по места са си "отпуснали юздите". Че трябва повече да се вслушат в местните хора.

Прекалената увереност, че всичко ти е в кърпа вързано, защото срещу ръжен не се рита, не работи.

Недоволството от ГЕРБ още не е гняв, коментира в "Преса" социологът Юрий Асланов. В неделя БСП регистрира успех на частичните избори на няколко места в страната. Случилото се подсказва за процеси, които може би водят до обръщане на съотношението между политическите сили и промени в масовите нагласи.

Към управляващата партия ГЕРБ протестът е градиращ, но все още не се трансформира в наказателен вот. Недоволството е подобно на ръмжене, но то не е гняв, какъвто може да избликне в по-тежка ситуация, например в предстоящия зимен сезон.

В БСП имаше събития, от които тя да получи допълнителен импулс. Събра необходимите подписи за референдум за АЕЦ "Белене", а председателят й Сергей Станишев бе избран за лидер на ПЕС. В предизборната година БСП трябва да съумее да използва този импулс.

Асланов прогнозира: една или две малки партии да попаднат в парламента или водещата интрига между ГЕРБ и БСП да смачка всички останали и в Народното събрание да останат 3-4 партии - ДПС със сигурност, възможно е и партията на Меглена Кунева. Разцеплението в "Синята коалиция" беше чудовищна грешка, защото избирателите на сините не са разделени. Ако не се обединят отново, са обречени.

ГЕРБ измисли начин да обезкърви партиите преди изборите, съобщава "Сега".

Провеждането на първия референдум - за АЕЦ "Белене", няма да мине и без скандал за финансирането му. Въпреки изричните законови разпоредби, че националните референдуми се финансират за сметка на държавния бюджет, управляващото мнозинство предлага сметката да бъде платена от държавната субсидия на партиите.

Опозицията отхвърли категорично предложението като популистко, а сметките показват, че евентуалното му приемане ще обезкърви финансите на партиите в изборната 2013 г. Референдумът за изграждането на нова ядрена централа трябва да бъде проведен най-късно до януари 2013 г. По приблизителни разчети провеждането му ще струва между 20 и 30 млн. лв.

България се нареди сред приятелите на харченето на европейски пари, коментира "Сега". На сбирка с идиличното наименование "Приятели на кохезията", проведена тези дни в Братислава, се разбра, че в следващия програмен период на Европейския съюз (2014 - 2020 г.) едва ли ще се позволи безогледното харчене на парите на европейските данъкоплатци от най-богатите държави, както това се случва сега.

Премиерът Бойко Борисов се накара на "лошите държави", че не е честно едни само да искат и да получават, а да харчат повече, отколкото произвеждат. Поведението му като на предизборна сбирка в провинциален град трябва да е шокирало останалите "приятели на кохезията", тъй като те едва ли са забравили, че страната ни е на предпоследно място по ефективно използване на парите от европейските фондове и че българите са с най-ниските доходи в ЕС.

По ирония на съдбата, докато Борисов се хвалеше, че България е усвоила 25% от средствата по еврофондове и за 81% има подписани договори, излязоха поредните данни за трагичното положение на обществените поръчки - един от най-важните инструменти за усвояването на европейските пари.

Изследването показа, че едва 73 от 700 разгледани обществени поръчки отговарят на европейските условия, а 76% от процедурите в общините са опорочени.

Новият десятък ще оскъпи кредитите, смята Любомир Дацов, заместник-министър на финансите в двете поредни предишни правителства. В интервю за "Стандарт" той посочва, че това е поредното неразбиране и жертване на цялостен публичен интерес за чисто предизборни цели на управляващите.

"Видимо е, че те няма как да финансират устойчиво увеличението на пенсиите, пък и на другите разходи за догодина и търсят допълнителни източници. Обаче 2/3 от депозитите в българските банки са до хиляда лева. Това са депозити на пенсионери в преобладаващата си част. Те са резервоарчето, от което банките кредитират бизнеса.

Когато ти обложиш това резервоарче, което снабдява инвестициите в икономиката и за стимулиране на икономическия растеж, нормално е то да намалее. Банките ще се опитат да спрат това изтичане, което значи да вдигнат цената на депозитите. Това ще доведе до вдигане цената и на кредитите.

Ще се стигне до по-трудно осигуряване на свеж ресурс за фирмите. Такова поведение може да си позволи правителство, което има изобилие от чужди инвеститори, но не иска да ги допусне в страната.

У нас сега ситуацията е точно обратната. Даже по-лошо - не само чужденците не идват и ни напускат, но и българите искат да се изселят. 2011 г. беше годината на репатриране на чуждия капитал от България."