Георги Първанов ще смени резиденцията в Бояна с мансарда в Студентски град, извежда под глава "Стандарт".
Правителството му предостави две ателиета от 150 квадратни метра, които държавният глава ще може да ползва, след като сдаде властта на "Дондуков" 2.
Темата на "Труд" алармира: Наглеци паркират като инвалиди. Фалшивите стикери, с които безпрепятствено паркират здрави хора, са хиляди в цялата страна.
В същото време броят на хората с увреждания расте, а местата за паркиране на автомобилите им не са достатъчни в повечето градове в страната.
Често и там, където ги има, спецпаркингите са постоянно заети от спрели коли. Така придвижването на хората с увреждания се оказва мисия невъзможна дори и с автомобил.
Пред "Телеграф" проф. Атанас Атанасов от БАН съобщава тревожна статистика: "Ако сега населението е 7 милиона и 364 хиляди, то през 2060 година ще се стопи до 5 милиона и 500 хиляди души, т. е. България ще намалее с близо 2 милиона, ако смъртността продължава да е по-висока от раждаемостта."
Пред "Труд" Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация", коментира политиката на прозрачност за депозитите на държавните фирми.
По думите му основният въпрос е трябва ли да има правила, по които тези фирми избират банките и има ли проблем с концентрацията на сметки и средства.
"Буди недоумение защо сега тази информация не се предоставя... Подобен тип поведение на държавната институция не съответства на стандартите за прозрачност и отчетност, без чието изпълнение тя не може да се нарече демократична", посочва Кашъмов.
В отговор на въпрос юристът коментира казусът с Корпоративна търговска банка (КТБ): "Това къде са парите на държавни институции и фирми не е тайна на банката. Банките са длъжни да пазят тайната на клиентите си, но не съм чувал клиентите да имат задължение да пазят тайна на банката.
Тезата да бъдат опазвани банките е напълно безумна и не можем сериозно да я разглеждаме... По закон много по-чувствителна информация от банковите сметки не се приема за търговска тайна."
Над 1 млрд. лева са депозитите на държавните фирми в КТБ, допълва по темата вестникът. Това съобщил бившият собственик на трезора Николай Велков около час преди да бъде арестуван. Щом само сметките на компаниите от сектор енергетика са 630 млн. лева, то мисля, че привлечените средства от държавата вече са надхвърлили 1 милиард, смята Велков.
Той заяви, че службите в България неуморно работят за попълването на парите в частната банка, пише "Труд".
Октопода пуснал пипала в МВР и прокуратурата, е акцентното заглавие за "24 часа". Бившият съветник в ДАНС Алексей Петров и хората му са имали силни връзки на регионално и национално ниво преди арестите през февруари 2010 г.
Търсили са възможности за влияние върху изпълнителната власт и понякога са успявали, разкрива Светлозар Костов, обвинител по делото за Октопода и шеф на специализираната прокуратура у нас в интервю за вестника.
Връзките лъснали след разпити на бивши министри, политици и депутати. Те са сред 273-мата свидетели по делото. 12 души станали жертви на Октопода, който ползвал "услугите" на 10-ина мутри. Пострадали две фирми и Министерството на финансите.
"Искам да кажа на всички - мутрите не са по-умни, нито по-силни от нас. Тяхната сила идва от нашия страх", казва прокурорът.
Кабинетът наля нови 6,5 млн. лв. в МВР, отбелязва "Сега". И този път парите ще се харчат за гориво и за погасяване на стари борчове. Според официалното съобщение на Министерския съвет сумата ще отиде за "част от просрочените задължения на ведомството за горива и смазочни материали".
Делът на контрабандните цигари намалява до 22% при 35% през 2010 г., показва проучване, цитирано на страниците на "Труд".
Най-високи нива на контрабандни цигари на пазара са констатирани в пограничните градове. В Хасково то е 59%, в Свиленград - 45%, в Стара Загора - 42%.
Земеделците се прибират, без да са получили исканото, съобщава в заглавие "Сега". Те не постигнаха нищо от това, за което докараха около 500 трактора в столицата, а вчера поискаха само правителството да им изплати намалените субсидии.
За това гарантираше земеделският министър Мирослав Найденов по време на целите 10-дневни земеделски блокади.
Във финансовата рамка за следващата година се предвиждат повече пари за селско стопанство в сравнение с тази година, заявява в интервю за "Класа" Десислава Танева, председател на Комисия по земеделието и горите в парламента.
"Трябва да се преодолее тази първична емоция и да се премине към разумни действия... Може би първо трябваше зърнопроизводителите да направят много добър анализ на ситуацията в Европа и в страната, и едва тогава да вземат решение за стачка", категорична е Танева.
Конфедеративният съвет на КТ "Подкрепа" е взел решение за провеждане на ефективни национални протестни действия, в това число и "национална стачка във всичките й форми", пише под глава "Дума".
Синдикатът е против увеличението на пенсионната възрасти отнемането на класа за прослужено време. Синдикатът подкрепя и продължаващата вече две седмици стачка в БДЖ.
"Подкрепа" обсъжда с КНСБ предстоящите форми на протест. В КНСБ обаче са по-скоро за други протестни прояви, а не за национална стачка.
Данъчната 2012 г. няма да предложи допълнителни облекчения за гражданите и бизнеса, а разходите ще нараснат заради поредното увеличение на акцизите, коментира под глава "Сега".
Това се разбра при окончателното гласуване на данъчните и акцизния закон в парламента. Мнозинството не одобри нито едно от предложенията на опозицията и не счете за нужно да защитава позициите си, като почти не се включи в обсъждането на проектите.
Под заглавие "Краят на Големият шлем" "Капитал Daily" съобщава, че правителството реши България да прекрати участието си в проекта за петролопровод "Бургас-Александруполис".
В интервю за "Стандарт" Евгени Ангелов, съветник на Росен Плевнелиев, подчертава: "Всеки проект е обвързан с ползи, рискове и минуси. Трябва да се гледа прагматично и хладнокръвно и да не се притесняваме да кажем - не, това не ни устройва... края на краищата рисковете са по-големи, отколкото потенциалните ползи от проекта."
Ангелов дава и съвети как да забогатеем: "Трябва да произвеждаме стоки или услуги с висока добавена стойност. Максимално голяма част от продажната цена да остане в българското предприятие. То, на свой ред, ще плаща по-високи заплати, данъци, осигуровки.
Печалба има и за производителите на смартфони и за тези на базисни мобилни апарати. Но този, с масовия продукт, има 2% печалба, а производителят на смартфона, който го продава в пъти по-скъпо, има 20% печалба?
Бъдещият ни растеж не може да дойде от производство на базови, нискотехнологични стоки. Изчерпан е нашият капацитет в тази посока и постепенно тези дейности ще стават неконкурентоспособни, защото те могат да бъдат направени навсякъде по света и конкуренцията е за най-ниската цена.
Винаги ще има някой, който може да го произведе по-евтино от нас. За да сме конкурентни, ще трябва да работим при много нисък марж, да натискаме надолу заплатите и да дадем ниска цена, от което няма смисъл.
Трябва да се състезаваме в по-високите сегменти и добрата новина е, че много български фирми правят осъзнати стъпки в тази посока."
"Брюксел излезе с план "Б" за спасяването на Европа", е водещото заглавие за "Класа". Ден преди решителната среща на евролидерите на 8 и 9 декември, от която се очаква конкретен отговор за дълговата криза, позициите на Брюксел и на водещите икономики в ЕС - Германия и Франция, още повече се изостриха.
Вчера световните медии разпространиха проектодоклад на председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой и на шефа на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, в който се призовава да се сключи "фискално споразумение" вместо нов договор в ЕС.
На практика това е пряк удар срещу идеите на Берлин и Париж за общ контракт, който да влезе в сила до март 2012 г. и да наложи автоматични санкции за страните с дефицит над 3 процента.
Безнадеждните заеми в портфейлите на домакинствата са над 10%, казва в интервю за "Сега" икономистът Кристофор Павлов.
"Няма бързи решения за това как да се редуцира тази задлъжнялост. Едно от нещата, които могат да помогнат за по-бързо изчистване на високата задлъжнялост, е да се огледа механизмът за принудително уреждане на вземанията, който работи трудно заради недостатъчно добре работещата съдебна система", контстатира Павлов.
Според заглавие в "Монитор" затягат кранчетата на болниците. Те вече няма да получават пари от здравната каса за щяло и нещяло. Това ще стане с промени в Закона за лечебните заведения, които бяха одобрени от кабинета.
Поправките предвиждат всяка област да има максимален брой специализирани и многопрофилни болници, с които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще може да сключва договори. В момента в страната има около 300 болници.
"Ние не си поставяме за цел да закрием част от болниците. Искаме да спрем лавинообразното откриване на нови, които до този момент автоматично сключваха договори с НЗОК и получаваха държавно финансиране", аргументира въвеждането на тавана здравният министър Стефан Константинов.
В интервю за "Капитал Daily" Константинов уточнява критериите за избор на лечебните заведения: "НЗОК е тази, която трябва да прецени кое от лечебните заведения най-добре ще обслужва населението в даден регион.
Критериите трябва да са капацитетът на лечебното заведение, колко пациенти могат да се лекуват и колко са лекувани за година, с каква апаратура, лекари разполага, дали комплексно може да обслужва пациента, или предлага един или два вида дейност, дали наблизо има друго лечебно заведение.
От друга страна, дефинираме високотехнологични методи на диагностика и лечение. Не е нужно да ги има във всяка област и трябва да се планират на национално ниво."
И интервюто в "Новинар" е с акцент здраве. Не може да има война между лекари и пациенти, твърди Цветан Райчинов, председател на Българския лекарски съюз.
"Искам да кажа нещо съвсем ясно. Свидетели бяхме на една организирана кампания, подклаждана и целева, срещу медицинското съсловие", категоричен е Райчинов.
