"Стандарт": Фантоми в болниците

Фантоми в болниците, акцентира "Стандарт".

Фантоми с бели престилки предлагат спасение на малките болници. Срещу 3 бона на ръка доктори сключват фиктивни договори с лечебници, които са пред закриване.

Така закъсалите клиники си осигуряват на книга нужния лимит от специалисти, без който не могат да сключат договор със здравната каса. В противен случай ги очаква фалит.

За новия трик алармира шефът на общинската болница в Бяла Слатина д-р Ивка Георгиева. Тя не изключва, че някои от колегите й може да прибегнат до тази криминална помощ.

Пациентите ще имат по-добри условия за лечение, уверява в интервю за "Монитор" доц. д-р Стоян Александров, директор на дирекция "Медицински дейности" в МЗ.

Той уточнява, че до 20-и ще стане ясно кои болници ще останат и кои ще бъдат преструктурирани, защото те няма да бъдат напълно закрити, а ще променят своята дейност в болници за долекуване, продължително лечение или хосписи.

Хората, в чиито селища няма да има многопрофилни болници, ще се лекуват в областните лечебни заведения. Така се практикува и сега. Само че вече има неработещи структури, които се финансират, без да дават реални резултати.

Не виждам защо реакцията на пациентите трябва да бъде негативна за това, че им се предоставят по-добри условия и по-качествено решаване на здравословния им проблем, допълва Александров.

Излизаме в пенсия по избор, съобщава от първа страница "Труд". Да се пенсионираме по желание, вместо да се вдигат годините за излизане в пенсия. Това обмислят специалисти от Консултативния съвет по пенсионната реформа.

Идеята е да не се слага точна граница на възрастта, след която човек придобива право на пенсия, а да се определи период за това. Примерно между 60-65 г. или между 63-65 г. Така хората по-леко ще възприемат промяната и ще решат кое е по-изгодно за тях, смятат експерти от съвета.

Промените предвиждат още само коректният бизнес да запази занапред намаления с 2% размер на осигуровките. За другите той да бъде отменен.

2,6 млрд. евро инвестиции въпреки световната криза, отбелязва "Труд".

Отчетът обхваща периода от януари до края на декември 2009 г. За 2008 г. те са били 6 млрд. евро, съобщи вчера изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев, позовавайки се на предварителни данни на БНБ.

За сравнение парите, влезли в България от наши емигранти за същия период на м.г. са над 2 млрд. лева, което е 38% от отчетените инвестиции.

Постигнатото наистина е по-малко, но при тези тежки обстоятелства е добре, коментира Сталев.

В пожара на бунта ще изгорят и синдикатите, коментира "Сега".

Посочва се, че бунтът на железничарите от миналата седмица бе спонтанен. Централите на КНСБ и "Подкрепа" бяха изненадани. Работниците просто ги бяха пренебрегнали.

Българското гражданско общество променя структурата си и обезсмисля казионната профсъюзна дейност. Появяват се автентични лидери и самоорганизиращи се общности.

Казионните структури постепенно залиняват. Синдикатите ще изгорят в пожара на бунта. Но тази констатация е по-скоро печална.

Защото наемният труд има нужда от безкомпромисна и надеждна защита, а работодателите - от опитни посредници при решаването на трудовите спорове.

България пробва да вдигне гръцката блокада с тиха дипломация, информира "Сега".

България безуспешно се опитва да пробие блокадата на гръцките фермери с дипломатически средства. Това стана ясно вчера, когато за първи път някои от общите ни гранични пунктове бяха затворени.

Земеделците от южната ни съседка предупредиха още миналата седмица какво замислят. Според говорителя на МВнР Драговест Горанов България ще минава по пътя на "други канали" за да разреши проблемите.

"Страната ни още не е получила официален отговор от гръцките власти по отношение на изразеното безпокойство от блокирането на границата. Първо ще сезираме Европейската комисия, но на този етап търсим други възможности за политическо договаряне с правителството на Гърция", съобщи Горанов пред БНР.

Да се промени законът за евродепутатите, пише "24 часа".

Да не обругаваме българското законодателство в желанието си да кажем колко не харесваме определена личност за еврокомисар. Така правосъдният министър Маргарита Попова коментира мнението на български юристи, че е погрешно становището на ведомството й в защита на Румяна Желева.

"Може да се помисли за промяна в законите за избор на евродепутати и конфликт на интереси, така че изрично да се приравнят правилата за народните представители и българските евродепутати" каза Попова.

Според нея дотогава забраната, записана в правилника на НС, депутати да участват в търговски дружества, не важи за евроизбранниците ни.

Десните в битка поне за честта на Желева, предава пратеникът на "Труд" в Страсбург. Усъмнилите се в честността на българския кандидат-комисар Румяна Желева да й се извинят публично, поиска вчера за втори път парламентарният лидер на десноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) Жозеф Дол.

Мнозина съзряха в настояването му опит да се спаси поне честта на Желева и на ЕНП, ако не успеят все пак да наложат кандидатурата й.

Срещу българката са всички освен нейната партия и засега тя изглежда пречка втората комисия на Барозу да събере необходимото за одобрението си мнозинство.

Съкращаваме институтите наполовина, казва в интервю за "Труд" акад. Никола Съботинов, председател на БАН.

И обяснява: "Самата структура на БАН ще бъде организирана по друг начин. Вече ще се работи по проблемно ориентирани направления, а не както досега - институтите бяха дисциплинарно ориентирани.

Схемата, по която ще запазим институтите е: международната оценка, наличието на критична маса от учени, които могат да правят научните изследвания и необходимост от развитие на национално значими научни институти.

Целта ни е да се спре дублирането на тематиката, да премахнем излишната администрация, да осигурим по-лесна координация, да подобрим ефективността на научните изследвания по отношение на икономиката и т.н."

Спецслужбите да плащат за разпечатките от телефоните и информациите за данните от интернет трафика. Такава поправка в Закона за електронните съобщения е внесъл заместник-председателят на ДПС Христо Бисеров, съобщава "Труд".

Идеята за платени телефонни разпечатки бе лансирана миналата седмица от мобилните оператори на публично обсъждане на закона. Вчера те обявиха, че никъде в Европа няма срок от 2 часа за изготвянето на справка за проведените разговори, каквото условие се поставя пред тях.

И напомниха, че минималното време за получаване на разпечатка, в рамките на ЕС, е между 3 и 5 работни дни.