Предишният скандал се разгоря в края на 2010 г. около филма на Мишел Бонев и една доста скъпа разходка до Венеция. Сега поводът е редовна сесия на Националния филмов център за пари за кино. Субсидия за игрален филм спечелиха три проекта - "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, "Семейни реликви" на Иван Черкелов и "Прашката на Давид" на Светослав Овчаров.
Да, същият Овчаров, чийто последен разпространен по кината филм - "Зад кадър" (също спечелил държавно финансиране, и то не малко) беше гледан от рекордните 250 души в премиерния си уикенд. Рекордни, защото в последните години на възход за българското кино това е неприятен прецедент - дори прословутият "Сбогом, мамо" на Мишел Бонев са го гледали в пъти повече зрители.
А успешните наши продукции вече събират по 100 и повече хилядна публика, в другия край на скалата - "Мисия Лондон" е с 400 000. Този аргумент, разбира се, бе размахан от палителите на скандала, който се разрази след сесията.
Първа реагира с писмо Зорница София Попганчева. Режисьорката на "Мила от Марс" и "Прогноза", която кандидатства за втори пореден път с проекта си "Румена войвода", възропта срещу оценките на най-младия член на комисията - Николай Тодоров (да не се бърка с известния аниматор - този е начеващ режисьор, снимал само късометражни филми), който оценил неподобаващо не само нейния режисьорски и продуцентски опит, но и този на Калев, Митовски, Джевелеков и другите "горещи" имена на съвременното българско кино. Писмото й изобилстваше от силни думи като "шуробаджанащина", "срам и позор", "омерзение".
Последва интервю на Мариан Вълев в "24 часа" - актьорът от "Под прикритие" също кандидатства в сесията със своя дебютен авторски сценарий - в което краските се сгъстиха още повече. В микс от истини и полуистини, в характерния си искрен и непремислен стил Мариан нарече Дюлгеров некадърник.
Разбира се, дори Спилбърг или Фон Триер не са застраховани от риска да снимат слаб филм. Покрай издънките си Дюлгеров е единственият в историята на българското кино режисьор с истинска международна награда - "Сребърна мечка" от Берлин за "Авантаж". Друг е въпросът, че субсидия не се дава за авторитет, а за конкретен проект с конкретни качества.
Това, което се разрази впоследствие между кинаджиите, може да се окачестви само с две думи - махленска свада. В епистоларната дискусия се включиха още Иглика Трифонова, Петър Попзлатев, Евгени Михайлов, Цветодар Марков, Мариана Евстатиева-Биолчева и други. Режисьорката на "Писмо до Америка" и "Разследване" Трифонова споменава и за заплашителни телефонни разговори и есемеси.
Кинокритикът Антония Ковачева пък направо публикува анкетната си карта, призовавайки останалите членове на комисията да направят същото - с цел да се пресекат необосновани спекулации.
Завръзката на конфликта е обвинението, че тазгодишната художествена комисия обслужва интересите на един кръг от приятели, учители и състуденти. Звучи логично, че продуцентът Росица Вълканова и режисьорът Иглика Трифонова ще дадат по-високи точки на учителя си Дюлгеров, към който изпитват пиетет, и на приятелите си Черкелов и Овчаров.
Според кинокритика проф. Вера Найденова, която през годините е била и член, и шеф на въпросната комисия, е недопустимо продуцент да оглавява комисия за държавно субсидиране. Тя съзира в този избор конфликт на интересиСпоред по-хладнокръвни наблюдатели обаче системата за оценяване е такава, че се иска дълбока световна конспирация, за да можеш в една сесия да лансираш и трите желани проекта.
Така от едната страна на медала са лобистките практики - шушукането, че невинаги художествените качества са причина един филм да бъде ударен с държавна пара, или да бъде резнат от финансиране, определено има почва у нас. От години се говори за всевъзможни хитри практики - например парашутиране на филм от една категория във втора в последния момент, за да се пренареди "удобно" класирането. Отделно е диктатът на личните или групови пристрастия...
... Очевидно за кинаджиите ни е по-важно да се нахвърлят един върху друг с междуличностни нападки, отколкото да седнат за конструктивен диалог: типичен прочее проблем за нашите ширини - да се отклонява вниманието от същественото.
... Нужно е обаче да оборим поне едно невярно съждение - тези 3.6 милиона лева, с които се спекулира, не са финансиране за трите проекта на Дюлгеров, Черкелов и Овчаров. Това е цялата отпусната от Министерството на културата субсидия за кино на тази сесия, в която влизат и дебютите, и парите за развитие на сценарии и т.н. Вярно, говорим за доста пари, румънците с по-малки бюджети печелят "Златни палми"...
Пълният текст на статията - на segabg.com.
Вижте и статията на Геновева Димитрова във в. "Култура" - kultura.bg
Източник: segabg.com
Последвайте ни
