Социолози прогнозират възход на корпоративния вот, пише "Сега". Натискът върху работниците да дадат гласа си за определена партия под страх от уволнение ще се засили и т.нар. корпоративен вот ще е във възход, прогнозираха социолози.
Вчера те обясниха успеха на "Лидер" именно с подкрепата на бизнес сдруженията. На 5 юли ще се възпроизведе и схемата от кметския вот през 2007 г., когато местни бизнес сдружения получиха зашеметяващи резултати и в някои селища дори надминаха процентите на БСП и ГЕРБ.
Лекарите ще си правят задължителни застраховки, заявява в интервю за "Класа" д-р Лъчезар Иванов, кандидат-депутат от ГЕРБ.
И обяснява: "Крайно време е пациентите да имат юридическа защита. Това ще бъде един от приоритетите ни - да приемем такъв закон за правна защита на пациентите, и в същото време да направим и адекватна система за защита на лекарите, които работят.
Ще приложим принципа, който се прилага в Европа за Гаранционния фонд. Така всеки лекар, който работи в България, ще има своя финансова защита, защото тези застраховки ще станат задължителни за всички лекари, които искат да упражняват професията си. Така пациентът ще има възможност да бъде обезщетен."
"Кунева да не е извънземна? Тя е от НДСВ", е озаглавено интервюто в "Труд" с проф. Огнян Герджиков, заместник-председател на НДСВ и кандидат за депутат в Кърджали и 25-и район-София.
Според него е ясно, че шансът да се спечели Кърджали от кандидат извън ДПС практически е нулев. Но това не означава, че каузата е обречена, защото всеки глас, получен в този град, влиза в общата маса гласове за НДСВ и се преразпределя.
Не е без значение дали ще получа 200 или 2200 гласа, допълва Герджиков. Той оценява Меглена Кунева като много ценен политик за Европа, на когото приляга висока позиция в Европейската комисия.
С Яне сме, за да не разпилеем 50 000 гласа, обяснява в интервю за "24 часа" лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов. Той припомня, че на евроизборите РЗС на Яне Янев взеха 5%, а коалиция "Напред", в която участваше ВМРО - 2,5.
"Имаше два варианта - продължава Каракачанов, - да участваме в същия формат на парламентарните избори и да разпилеем тези гласове или да ги обединим с някой друг, за да постигнем по-добър успех.
Решихме, че най-правилният вариант е да се обединим с РЗС. С тях нямаме различия в целите." Според лидера на ВМРО след изборите е нормално да се направи десноцентристко правителство между ГЕРБ, Синята коалиция и проекта РЗС.
На царя, Ковачки и Яне им трябва малко, за да са вътре, смята Юлий Павлов, социолог. В интервю за "24 часа" той прогнозира, че на 5 юли в изборите ще се включат още между 700 000 и 1 млн. избиратели.
Изследванията показват, че едва ли повече от 2-3% от българите ще почиват около датата на изборите. Възможно е леко намаление на активността, но не драстично.
Сигурно ще има ефект и това, че всяка година населението ни намалява. Павлов очаква да гласуват около 3,5 млн. от реално живеещите в страната избиратели.
"Дневник" и социологическата агенция " Алфа рисърч" продължават поредицата от статии, посветени на избирателите на основните конкуренти в парламентарния вот и на най-голямата група на негласуващите.
"Синята коалиция - от народна към елитарно консервативна партия", е във фокуса на публикацията. Посочва се, че със 75% избиратели, взели твърдото си решение да подкрепят Синята коалиция далеч преди началото на кампания "Евроизбори 2009", тя се очертава като втората политическа сила след БСП с най-устойчиви и мотивирани партийни симпатизанти.
Сините имат ясно обособен, хомогенен и твърде концентриран електорален профил, съчетаващ в себе си типични характеристики както на десни консервативни партии, така и на партии със свит електорален потенциал.
Групата на "Атака" се разпадна, отбелязва "Труд". В края на мандата парламентарната група на "Атака" се разпадна, след като от нея излязоха депутатите Георги Димитров и Ваню Хърков. Така хората на Волен Сидеров останаха деветима, а за сформирането на група са необходими поне 10.
Димитров обясни, че напуска, защото в кандидатдепутатските листи имало нашествие от хора, които избирателите не познават.
Излизането на Димитров и Хърков не се отразява на кампанията на партията коментира лидерът Сидеров. Действията им показвали, че са били в партията заради постове.
Няма как да върнем Галеви в ареста, признава в интервю за "Стандарт" градският прокурор на София Николай Кокинов. По думите му невиждана избирателна активност демонстрираха обвиняеми и подсъдими.
Позволи го законът, макар за повечето хора да е ясно, че основната цел на тези лица е не да бъдат избрани, а да излязат от килиите или поне временно да бъдат спрени делата срещу тях.
"Галев и Христов са класически пример. Ако двамата не се бяха включили в тази предизборна кампания, нямаше да ги пуснем на свобода", казва Кокинов.
Сега съдът измени мерките им за неотклонение и вече няма как да ги върнем обратно в ареста. Дори да не бъдат избрани за депутати, ще останат на свобода.
Наложена им беше парична гаранция, която вече е внесена. За да бъде променена мярката за неотклонение отново в постоянен арест, те трябва да са извършили ново престъпление.
Потреблението на ток у нас се свило с 50%, пише "Труд". Рецесията, в която официално навлезе страната ни, удари сериозно потреблението на електроенергия.
Общата консумация от началото на годината до сега е намаляла с 50% спрямо същия период на 2008 г. По-малък е спадът в битовия сектор. Домакинствата са свили потреблението на електроенергия с 15-20%, съобщи вчера Иван Желязков, заместник-председател на съвета на директорите на НЕК.
В периода април-май т.г. държавната електрокомпания е натрупала около 110 млн. лева дългове към производители на ток.
Неплатените й сметки към ТЕЦ "Марица-изток 2" са на стойност 62 млн. лева, а към АЕЦ "Козлодуй" 34 млн. лева. Основната причина за това е, че от началото на годината Държавната комисия за енергийно и водно регулиране задължи НЕК да изкупува на силно завишени цени тока от топлофикациите.
Бизнесът готов да намалява заплатите, информира "Труд". Бизнесът е готов да започне предоговаряне на заплатите със синдикатите в секторите, които са най-засегнати от кризата.
Това обяви вчера заместник-шефът на Българската стопанска камара Димитър Бранков на форум за корпоративната социална отговорност по време на криза. От КНСБ заявиха, че са готови на преговори за запазване на заетостта, а от КТ "Подкрепа" - че всяка закъсала фирма сама трябва да реши дали да сваля възнагражденията.
ДДС термитите вече изядоха цял държавен бюджет, коментира за "Сега" доц. Николай Иванов, първият директор на Бюрото за финансово разузнаване.
Той посочва, че откраднатият ДДС се е движил около 1 млрд. лева годишно. За да достигне в момента по данни на различни политици и икономисти между 1,5 и 2 млрд. лева годишно. Това е страшно, особено на фона на стачки за суми, чието годишно измерение е десетки пъти по-малко от откраднатото и потънало в неизвестни джобове, сметки и партийни каси ДДС.
Изводът е, че за последните 15 години ДДС измамниците и техните поръчители и покровители са откраднали близо един годишен държавен бюджет. Въпреки наглите кражби данъчните измамници виреят в невероятен законодателен уют.
След кризата - болни и без пари за черни дни, е анализът в "24 часа". Посочва се тревожният факт, че само 10% от българите инвестират за по-голяма пенсия. 73% не са мислили да спестяват допълнително за старините си на фона на същия процент от пенсионерите, които са крайно неудовлетворени от държавната си пенсия.
Тази статистика е показателна не само за трудно достижимото заделяне на "бели пари за черни дни", но и за възможностите за повишаване на финансовата култура на онази част от работоспособното население у нас, която иска да увеличи спестяванията си.
Искаме поста еврокомисар по енергетиката, съобщава "Труд". България ще иска енергетиката като ресор за следващия си еврокомисар, каза вчера в Брюксел Сергей Станишев.
Страната ни ще подкрепи Жозе Барозу за втори мандат начело на Европейската комисия, каза още премиерът при пристигането си за срещата на върха на ЕС. Станишев добави, че на този етап "България не мисли за името на новия еврокомисар", чието номиниране ще е "ангажимент на следващото правителство".
ЕК следи двойно повече знакови дела в България, акцентира "Сега". За две години и половина техният брой нарасна от 30 на 52, а към него се прибавят и нови, съобщи министърът по европейските въпроси Гергана Паси.
Вчера тя обобщи резултатите от приключилата мисия на ЕК преди доклада за правосъдие и вътрешни работи, който се очаква в края на месеца или в началото на септември. По време на срещите си тук евроекспертите задали повече от 50 уточняващи въпроса.
Европа следи галевизацията на вота, допълва "Труд". "Не мога да прогнозирам дали ще има предпазна клауза, но топмодата "галевизация" (лица, обвинени в прояви на организирана престъпност и други тежки престъпления, кандидатстват за депутати, бел. ред.) на изборния процес у нас е във фокуса на ЕК, каза още Паси.
Тя не изключва явлението да намери място в доклада на Еврокомисията така, както преди година в него попадна търговията с гласове.
Отпушват пътни проекти за 1,25 млрд. евро, отбелязва "24 часа". Брюксел вдигна забраната на България за обявяване на търгове за пътни проекти, финансирани със средства от еврофондовете. Това обяви вчера шефът на надзора на пътната агенция Иван Атанасов.
Водени от вицепремиера Меглена Плугчиева пътни шефове, строители, държавни и общински експерти инспектираха изграждането на магистрала "Люлин".
В сряда в София е получено писмо от главна дирекция "Регионално развитие", с което се отменя искането от януари м.г. за това България да се въздържа от процедури за пътища.
След оценката, която ЕК направи за работата ни, забраната се отменя, обясни Атанасов. Става дума за средства общо в размер на 1,240 млрд. евро.
