Пет години след влизането си в ЕС България продължава не само да изостава от останалите държави членки, но отстъпва дори и на балкански съседки, които още мечтаят да станат част от Евросъюза, пише на първа страница "Сега".
Това показва Тhe Catch Up Index - проучване, което сравнява различни показатели за качеството на живот, за да измери колко бързо по-новите членки на ЕС настигат по-развитите от "стара Европа" и къде се намират по-бедните европейски страни.
Оказва се, че по степен на икономическо развитие, демократичност и качество на държавно управление (тук плюсът е политическата стабилност) България се представя еднакво скромно - по всеки от трите критерия е на 28-о място.
Българските чиновници все още се учат да работят с еврофондове, а българската държава трудно намира средства за задължителното бюджетно съфинансиране при изпълнението на проекти с пари от ЕС.
Всичко това води до забавено използване на еврофондовете и риск от загуба на безвъзмездни милиони.
И в България ще има протести срещу контрола в интернет, предупреждава "Сега". Българското правителство все още може да оттегли подписа си от тайно подписаното международно споразумение АСТА, което ограничава свободата в интернет.
В противен случай българските министри ще се окажат в ситуацията на полските си колеги, които вече седмица са под натиска на улични протести.
В обяснителния меморандум е записано, че всяко правителство може да излезе от споразумението до 180 дни от ратификацията.
Блогъри и правозащитници у нас реагираха остро срещу споразумението, което беше подписано тихомълком от България в края на миналата седмица.
ACTA la vista на свободата в Мрежата, коментира "Сега". Навремето хората се освободили и прогресът победил, защото книгите станали достъпни за всички. Днес има интернет. Чрез мрежата обменяме информация, знание. В интернет се прави и бизнес.
Тъкмо от това май се плашат големите корпорации, които живеят в миналото, в ерата на индустриалната революция. Затова се опитват да облекат в законна защита на права монопола си върху някакво знание, продукт или услуга.
Чрез споделянето на информация и на знания никой не иска да вземе залъка от устата на големите, богатите и силните на деня. Всички те са свободни да продължат да са големи, богати и силни, ако успеят да измислят начин как да го правят в ерата на споделената интелигентност. Понеже сме в нея, индустриалната революция вече залезе.
Спецслужба ще разследва полицейското насилие, обявява в интервю за "Преса" главният прокурор Борис Велчев. Той припомня, че полицейското насилие има своята специфика и изисква компетентни прокурори, които да ръководят разследванията.
Това е една от причините в новата структура на ВКП, която до дни ще стане факт, да има специален сектор за противодействие на престъпленията, извършени от или срещу полицейски служители.
"А иначе обвиненията, че прикриваме полицейското насилие, са постоянни. Те се повтарят без особена оригиналност от всички политически сили, когато това обслужва някаква тяхна политическа теза.
Извън политическото говорене - никой в прокуратурата не подценява полицейското насилие, но и нямаме никакво намерение да провеждаме тези разследвания публично, само за да удовлетворим интереса на медиите и на отделни политици", заявява Велчев.
Спецсъдът ще бъде с открити врати, обещава в интервю за "Труд" председателят на Специализирания апелативен съд Даниела Росенова. Тя обяснява, че съдът ще разглежда като въззивна инстанция престъпленията на организирани престъпни групи и квалифицирани състави на престъпления против личността, собствеността и правата на гражданите.
Задачата им е да проверяват правилността на всяка присъда, издадена от Специализирания наказателен съд. Росенова заявява, че са безпочвени внушенията, че съдът ще бъде полицейски. "Ние няма да затваряме вратите винаги, когато по делата са приложени СРС.
Заседанията следва да са публични, когато прилагането на СРС е приключило. Те ще бъдат закрити при императивно изискване на закона - при опасност да се разкрие държавна тайна, да се накърни нравствеността или да се освети защитен свидетел", обяснява Росенова.
Ахилесовата пета за европарите все още е административният капацитет, посочва в интервю за "Класа" Моника Панайотова, председател на комисията по европейски въпроси в парламента.
По думите й вече има известна устойчивост и задържане на кадрите, което е допълнителен аргумент към дебата дали да бъде променена системата, дали да има една агенция, или да се надгражда досега съществуващата система.
Страстите Първанов-Станишев вредят на БСП, смята Антон Кутев, секретар на Изпълнителното бюро на БСП и депутат от КБ в 41-вото НС. В интервю за "Дума" той посочва, че битката за председател на партията трябва да минава през битката за политики.
Няма нищо лошо в една демократична партия като БСП да има сблъсъци на виждания, особено ако са за политики. Няма лошо да има и сблъсъци и между личности, стига да се играе по правилата.
"Правилата са ясни. Отиваме на конгреса, там има кандидати за председател, гласува се за тях и - който бъде избран. Не може месеци наред да се занимаваме с това, вместо да се борим с безобразията на Бойко Борисов, със Симеон Дянков и с всичко около нас, което вече става опасно за България", допълва Кутев.
ГЕРБ, БСП, ДПС и формация на Меглена Кунева щяха да имат депутати, ако парламентарните избори бяха днес, коментира в "Труд" Юлий Павлов.
Това показват данните от национално изследване на Центъра за анализи и маркетинг. ГЕРБ (с 33%) и БСП (с 18%) запазват първото и второто място. Въпреки декларациите и от СДС, и от ДСБ, че пак ще се явят заедно на избори, "Синята коалиция" не е сигурен участник в следващия парламент.
Тя е близо до бариерата, но под нея. Отвън остават "Атака" и РЗС. Най-интересна е битката за третото място - между ДПС и партия на Кунева. Българите имат готовност да гласуват сега за нова политическа сила. Най-голяма тя е в центъра (9,5%) и вдясно от центъра (9%).
Фискален пакт или икономическа координация, коментира в "Сега" Петър Ганев, Институт за пазарна икономика. През последните дни най-накрая се проведе крайно наложителният дебат относно българската позиция по проекта на т. нар. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз.
Позицията на България е да подкрепи изцяло предложения договор, като се присъединим към главата с фискалните правила веднага, а към тази за икономическата координация - към датата на приемане на еврото.
България е поела задължението да се присъедини към еврозоната в някакъв момент и когато това се случи, правилата на еврозоната ще важат с пълна сила и за нас. Факт е, че тези правила се променят и някои от тях са в наш ущърб, но просто няма как да се присъединим към нещо, което е съществувало в миналото.
Важно е също така да се преборим за по-силен глас на държавите като нас - част от този договор, но все още извън еврозоната. Очевидно няма как да имаме равноправен глас в еврогрупата, но по всички въпроси, които засягат промяна на правилата в еврозоната, следва да имаме глас.
