Цените на бензина и дизела поставиха нов рекорд, пише "Сега". След като в средата на миналата седмица петролът удари безпрецедентните за последните 6 месеца 120 долара за барел, "ЛУКойл Нефтохим" вдигна цените на най-масовия бензин А 95 с 1,7%, а на дизела - с 1,41%.
От 16 февруари цените на едро на бензина и дизела са се повишили съответно с 4 ст. и 3 ст. Това автоматично се отрази в цените на дребно с почти идентични стойности.
Така дизелът достигна рекордни нива от 2,70 лв. на литър, а безоловният бензин А 95 вече се продава за 2,57 лв. за литър.
Цифрите от февруари бият предишния рекорд от 2008 г., когато по бензиностанциите литър дизел се продаваше за 2,67 лв., а бензин А 95 - за 2,54 лв. Експертите не са оптимисти и прогнозират ново поскъпване на горивата до седмица.
Бутат 5000 незаконни гаража, пише "24 часа".
Между 4000 и 5000 незаконни гаражни клетки в столицата преброи общината. Данните са предварителни, тъй като проверките продължават, съобщи шефът на общинската дирекция за контрол по строителството Влади Калинов.
Кметството обаче ще даде възможност на собствениците на гаражите да ги вкарат в ред. В момента чиновници от 24-те районни администрации описват незаконните клетки и ги номерират с боя.
Върху тях се поставят и съобщения, с което общината приканва собствениците да регистрират гаражите. Амбицията на общинарите е регистрацията на незаконните обекти да завърши до лятото.
Всеки трети българин ще се труди в София след 10 години, акцентира "Монитор". Това прогнозират експертите от Агенцията по заетостта.
Според тях заради неравномерното икономическо развитие в различните региони на страната трудовата миграция ще се задълбочи и Североизточна и Северозападна България постепенно ще бъдат обезлюдени.
В същото време броят на жителите на столицата ще продължи да набъбва, като се очаква около една трета от цялото население да живее и да работи в София.
По данни от 2011 г. в 8 области равнището на безработица е по-ниско от средното за страната, а в останалите 20 области трудовият пазар продължава да е нестабилен.
Там над 10% от населението трудно намира препитание, обясняват от социалното министерство.
Верен на Борисов или на народа, коментира "Сега". Росен Плевнелиев обеща да крещи, ако не се работи по националните приоритети. Не сме го чули. Нито е задължително, нито са минали сто дни, за да направим цялостна оценка.
Първите му стъпки включват обичайното ориентиране в ситуацията. Плюс снишаване по важни теми, отказ от конфронтация с ГЕРБ, както и няколко безсмислени имиджови мероприятия, които излагат президентската институция.
Плевнелиев страда за трагедията в Бисер, качен на БТР. Обеща широк дебат за лихвите. Категорично обаче отказа да осъди издевателствата на МВР над беззащитни хора.
Почти се разсея и за негативния доклад на Европейската комисия преди седмица. Каза само, че ще иска екшън план. Няма позиция за ACTA. Не се знае какво мисли за шистовия газ. Може би тези огромни обществени вълнения са дребнотемие, президентът трябва да стои над тях?
Но Плевнелиев връчи медали на скиорите в Пампорово. Вдигна наздравица с винарите за Трифон Зарезан. Ощастливи Йорданка Фандъкова, връчвайки й лично наградата за кмет на най-добрия за живеене град.
Лъчезарно прие приза "Личност в новините" на електронен сайт. Този ли човек страни от дребнотемието, пита авторът.
В интервю за "Сега" общественият защитник Константин Пенчев коментира предложените промени в Закона за омбудсмана, които предвиждат той да осъществява национален превантивен механизъм срещу насилието.
Той припомня, че България е страна по конвенцията на ООН срещу изтезанията и всяка държава трябва да изгради такъв механизъм - да посочи кой е този национален орган, който ще извършва превенцията срещу всякакъв вид изтезания и унизително отношение към хора във всякакви затворени пространства и където те са против волята си.
Не става дума само за затворите, следствените арести и полицейски управления, а и за други институции - например психиатричните клиники, домовете за деца, изтрезвителите, местата за бежанците, дори и превозните средства, в които се конвоират хора, защото и там те могат да бъдат подложени на унизително отношение.
Експертите могат да влизат навсякъде, където има съмнение, че се нарушават човешки права, по всяко време, без да могат съответните органи да ги спират. Целта на този механизъм е да предотвратява, а не толкова да констатира нарушения и да иска наказания, посочва Пенчев.
Независимо в коя държава са, политиците са изправени пред едни и същи дилеми - как хем да дават премии на добрите чиновници, хем това да стане справедливо, коментира "Труд".
Авторът изброява няколко варианта за решение на проблема с бонусите. Да се премахнат напълно. Но това е неприложимо за България, защото и малкото кадърни чиновници биха спрели работа.
Друг вариант е да се раздават на всички по равно. Но тогава възниква въпросът какво и кого награждаваме с тях? Друга възможност е да се въведе точен механизъм за оценка и да се сложат разумни тавани.
Властта е гузна за бонусите, смята Димо Гяуров, депутат от "Синята коалиция". В интервю за "Труд" той разказва:
"От СДС попитахме всички министри какви бонуси са раздадени през 2011 г. За съжаление повечето или не отговориха, или получихме фалшиво обяснение, че информацията представлявала лични данни.
Дълбокото ми убеждение е, че отказът е от гузност, че са извършили нещо нередно. А нередното е заложено в системата. СДС не е против това хората да получават адекватно на труда си възнаграждение.
Особено държавните служители, за да не бъдат корупционно изкушени, трябва да са добре платени. Но нека това да става със заплати, достойни за труда им.
А не под масата, не по несправедлив начин и без правила - на едни малко, на други нищо, на шефовете - всичко", казва Гяуров.
Бойко Борисов конфискува СДС пред погледа на БСП, е озаглавено интервюто в "Новинар" със социолога Андрей Райчев. Той посочва, че ГЕРБ е центристка партия по произход, но тя овладя дясното пространство.
Характерно за Бойко Борисов е, че той настъпва, напредва, докъдето го пуснат. Затова накъде ще ходи той зависи не толкова от това какви са плановете му, а от това кой е слаб. Който слаб застане срещу него, той е напред. Когато той тръгна да прави ГЕРБ, СДС беше слаба партия и съответно той напредна вдясно.
Това е една особена техника на агресия от негова страна. Борисов конфискува СДС пред погледа на врага й.
"Празно пространство вдясно няма, отчита Райчев. - В центъра в резултат от действията на Борисов има, защото той се измести от центристки към десен.
Сега е много важно дали формацията на Меглена Кунева ще бъде поредната седесарска формация, поредният опит да се възроди истинският СДС за десети, двайсети и петдесети път поред, което не би донесло успехи, или ще се направи съзнателен центристки опит."
Къде са инвеститорите, коментира в "Сега" Емил Хърсев, доктор по икономика. Най-важните инвестиции са местните, които българските инвеститори влагат в своите фирми; те целят постоянно да се издържат от тях, да черпят доход години наред.
Това е устойчив доход. Трябва да се знае, че тъкмо успешната местна инвестиция днес става мащабна чуждестранна инвестиция утре. Сериозният и опитен инвеститор предпочита да влага пари в работещ бизнес или поне в готов и минал всички иглени уши разрешения, явни и скрити одобрения.
Затова купува готови фирми. Ако искат да има яки трайни и устойчиви чужди инвестиции в България, политиците трябва да мислят само едно: как да помогнат на българския инвеститор и на уседналия в България бизнес от всякакъв вид - едно успешно обменно бюро и една будка са също потенциална чужда инвестиция.
И са данъкоплатец още днес или от утре. Поука: да озаптим лакомата държава докрай и да не пипаме ниското облагане на доходите.
Червените данъчни идеи - нито по-тежко за богатите, нито по-леко за бедните, коментира в "24 часа" Лъчезар Богданов, от "Индъстри уоч", идеите на БСП от управленския им проект за връщане на прогресивното подоходно облагане и за данък богатство.
Според него каквито и проблеми да иска да решава БСП с тези идеи, зад тях се крие погрешна икономическа логика. Богатите трябва да плащат повече, това винаги звучи добре като лозунг, проблемът е, че навсякъде по света богатите успяват да заобикалят тежки данъци. Те намират начини да запазват доходите си, защото имат ресурс за добри счетоводители, данъчни консултанти, което хората с по-скромни доходи не могат да си позволят.
Що се отнася до бедните - социалната цена на сегашната криза е в изключително рязко увеличилата се безработица. Хората, пострадали най-силно от кризата, не са тези, които сега плащат 10% плосък данък, а тези, които нямат работа.
Фокусът трябва да бъде върху тези 300 000 души, загубили работата си - как икономиката да започне да създава работни места и те да имат доход.
Време е българските фирми да погледнат навън, смята Христо Илиев, президент на Сдружение на фамилния бизнес в България. В интервю за "Труд" той посочва, че според данни на НСИ у нас има около 150 000 фамилни фирми.
Очаква се за 2011 г. техният брой да е по-висок, защото все повече фирми осъзнават, че са фамилни. Целта на сдружението е да помогне в изграждането на правилни бизнес взаимоотношения между членовете на семейството, от една страна, и техните отношения с професионалния мениджмънт, от друга.
По думите на Илиев най-важното е, правейки бизнес, да пренесем ценностите и традициите, които имаме в семейството, в компанията. Друг много важен фактор е мащабът и амбицията за навлизане на нови пазари.
Много от европейските фамилни компании не просто не усетиха кризата негативно, а продължиха да се разрастват благодарение на работата си на външни пазари, най-често на азиатския и южноамериканския.
Според Илиев основният риск за българските фамилни компании е, че огромна част от тях са зависими изцяло от родния, без друго малък пазар.
