Лечението в болница става лукс, пише на първа страница "Сега". За пръв път здравната каса ще задължи лечебниците да работят с делегирани бюджети, при това със задна дата - 1 август.
За разлика от досега касата няма да плаща на болниците отчетените случаи над лимита.
"С лимита, който ни е определен - 70 процента спрямо дейността за миналия август, във всички случаи ще има листа на чакащи за планов прием. Дори спешността е под въпрос, тъй като в областните болници тя е голяма част от дейността", обяснил пред "Сега" директорът на болницата в Кюстендил д-р Михаил Зортев.
Инвалидните пенсии у нас са с 13 пъти по-ниски от тези на в ЕС, съобщава "Дума". Това твърдят от национално представителните организации от и за хора с увреждания, уточнява изданието.
Те се заканват да сезират Европейската комисия и европейските организации, в които членуват, за целенасочено създаване на негативни обществени нагласи към тях и отнемане на техни права в процеса на обсъждане на пенсионната реформа в България.
В интервю за "Дневник" Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, разкрива плановете си за промяна на телевизията. Според нея в програмата на БНТ трябва да бъде променено почти всичко.
"Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание.
Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление".
"Класа" отбелязва на първа страница, че кредитните милионери са се стопили с 35 спрямо юни 2009 г. Според статистиката на БНБ, цитирана в изданието, хората и фирмите, получили шестцифрена сума като заем, са общо 5145 (118 граждани и 5027 фирми), като те управляват 22,27 млрд. лв. Това е около 45% от общия обем отпуснати заеми у нас.
Спрямо същото тримесечие на миналата година усвоените средства от родните кредитни милионери се повишават с 492 млн. лв., или на практика излиза, че все по-малко хора и фирми управляват все повече средства.
Темата на "24 часа" е ин витро оплождането. Според изданието в "Майчин дом" замислят по-евтино ин витро.
"Има фрапантни случаи за комерсиализация на бизнес с ин витро! Жена се подлага два пъти на процедури, но не се получава. Решава да продаде апартамента си, за да плати трети опит. Преди това се сеща да потърси второ мнение. Когато я разпитах, какво са й изследвали, преди да бъде насочена към ин витро, се оказа, че изобщо не е правена снимка на маточните тръби."
Случаят разказал доц. Милко Сираков от университетската АГ болница "Майчин дом", цитиран от "24 часа".
В последните години държавата абдикира от изкуственото оплождане и този бизнес на практика е почти изцяло в частни ръце, коментира изданието.
На 15 август се очаква да бъде публикуван националният стандарт за сиренето, а документът за киселото мляко от месец вече е в сила, съобщава "Труд". На пазара обаче кисело мляко по БДС все още няма.
А за появата на традиционното бяло саламурено сирене ще трябва да почакаме около половин година, докато се появи на щандовете.
Киселото мляко ще се прави само от прясно, без никакви добавки, казва в интервю за "Труд" Ирен Дабижева, изпълнитилeн директор на Българския институт по стандартизация. По думите й българските стандарти са добри, защото в тях е залегнала традиционната технология.
Основният проблем обаче, е че у нас няма сертифициращ орган, който да удостовери, че продуктът на даден производител действително отговаря на всички условия на БДС.
Лихвите на банковите заеми са високи и не се очаква спад, твърди в интервю за "Труд" Дорчо Илчев, изпълнителен директор на Алианц Банк България.
Според неговата оценка банковата система е пълна с пари и всички банки са свръхликвидни, но не се наблюдава ръст на фирмените заеми. Илчев допълва, че през изминалите три години кризата ясно ни е показала кой бизнес може да оцелее и кой ще престане да съществува.
"Селското стопанство е най-здравият отрасъл. Той практически не беше засегнат от кризата, а за хранителните продукти винаги ще има търсене. Туризмът е важен, но там печалбите са малки, а разходите са големи", коментира Илчев.
В интервю за "Монитор" посланикът на Израел в България Ноах Гендлер, казва, че ще ни помагат с опита си да излезем по-бързо от кризата.
Израел, по времето на кризата не е имал отрицателен растеж, минимумът е бил нула, а тази година очакват 5 процента ръст. По думите на Гендлер "някои от стъпките, които бяха предприети в Израел, са приложими за България".
Молитви за ток по морето, пише под глава "Труд".
Хотелиери по Южното Черноморие спешно купуват дизелови генератори за производство на електроенергия и отправят молитви да няма нови аварии с тока.
Сега е пикът на сезона, курортите са пълни, а в близките дни жегите ще станат нетърпими. Дано мрежата да издържи натоварването от климатиците, надяват се препатили гости и хотелиери.
От ЕВН са призовали към разумно потребление на тока. Точно северната част на Южното Черноморие беше най-потърпевша от голямата авария на два електропровода на НЕК в периода 22-24 юли, когато жители и гости на региона останаха близо 40 часа на тъмно, припомня изданието.
Нова американска въглищна електроцентрала у нас ще даде рамо на енергийната ни система в жегите, отбелязва "Труд". "Първи блок от ТЕЦ "AES Гълъбово" ще достигне пълна мощност още през тази седмица", съобщил в Гълъбово Рой Рийд, директор на централата, цитиран от изданието.
В момента той работи с около 220 мегавата, но в близките дни ще достигне максималните 335 мегавата. Започва и включването в паралел на втория блок, който е със същата мощност.
"Оптимисти сме, че ще спазим датите за официалното откриване - 15 септември за първи блок и месец след това за втори", казал още Рой Рийд, цитиран от "Труд".
Хлябът поскъпна с 20% и килограм вече струва 1,20 лв. в отделни части на страната, алармира "Сега". Очакваме през есента насъщният да стигне и до 1,40 лв. за килограм, заявил Георги Попов, шеф на Асоциация "Хляб за България" по време на консултативен съвет по зърното в земеделското министерство, цитиран от изданието.
Колежката му Мариана Кукушева от Федерацията на хлебопроизводителите стигна и по-далеч и обяви, че след като се въведат стандарти за качествен хляб, както за млечните продукти и за саламите, той още ще поскъпне, защото "няма ниска цена за високо качество". Основните мотиви за поскъпване на хляба това лято са, че реколтата е слаба и ожънатата вече пшеница е некачествена заради многото дъждове.
Брашното поскъпва с часове, отбелязва "Земя". Търговците купуват зърното като луди, без да се интересуват от качеството, пише изданието. Масовият бял хляб в Добрич поскъпна с 5 ст. от вчера и по магазините вече се продава на цена от 65 ст. за 700 гр.
Хлебното зърно сега се търси за 350 лв. за тон без ДДС. Пазар обаче няма, защото никой не продава, коментирал за изданието изпълнителният директор на фирма "Славимекс" Ивелин Спасов.
440 кг. от дка е средният добив в Добричка област, продължава по темата "Земя". В две общини на Добричка област - Добричка и Тервел, все още се жъне пшеница, съобщила Ася Димитрова, старши експерт в "Аграрно развитие" към Областна дирекция по земеделие.
криза, която тихо расте" />
