131 години след освобождението ни от турско иго ние отново си избрахме "Под игото". Първият български роман, написан от Иван Вазов, бе обявен за любимата книга на народа.
Всеки се е сблъсквал още в училище с този исторически екшън, който перфектно показва нашите величави мечти, самотни герои и махленски манталитет. Колкото и да се възхищаваме на чужди властелини и графове на възмездието, родното винаги ще ни умилява...
Друг е въпросът защо още живеем като в под игото. Защо все още само псуваме и чакаме супербойци като Бойчо Огнянов да сменят системата?
Защо в справедливостта вярва само Мунчо, местният идиот?
Обичаме да сме мъченици и на едро, и на дребно. Управниците ни са по-прави от народа; богатите - по-безгрешни и милосърдни; големите братя от ЕС искат да ни видят сметките, за да ни ги вдигнат...
И дори ни убеждават, че да сме под игото е едва ли не етнически правилно.
