"Вашият министър-председател се съгласи с мен, че няма достатъчно прозрачност, както за финансирането, така и за собствеността на медиите у вас", с тези думи зам.-председателят на Европейската комисия и комисар за информационните технологии Нели Крус се обърна към издатели на медии, главни редактори и български журналисти в Информационния център на ЕС в столицата.
Залата се оказа тясна, за да побере всички дошли за срещата, а по настояване на Нели Крус тя бе открита за всички журналисти, не само за поканените специално. В началото на месеца група журналисти се обърнаха към нея с отворено писмо и поискаха специална среща по време на визитата й тук.
Попитах също вашия премиер дали той ще подкрепи усилия за увеличаването на прозрачността в тези два сектора (за финансирането и собствеността на медиите) и той каза: аз напълно Ви подкрепям, посочи Нели Крус.
По думите й в един цифров свят медиите придобиват повече доверие и стават по-стойностни.
Изключително съм впечатлена, че толкова много хора проявиха интерес към това събитие, каза Крус и поиска да чуе от издатели и журналисти конкретни идеи как да се реши проблема с прозрачността на медиите у нас.
Аз съм тук, за да слушам, за да чуя и да придобия впечатление какво става, продължи тя.
Моето послание е в един цифров свят да има повече медии, които са по-стойностнти, каза още Нели Крус.
След встъпително изказване на еврокомисаря, по предложен регламент участващите издатели и ръководители на медии направиха кратки встъпления.
Председателят на Асоциацията на европейските журналисти в България Кристина Христова поиска
Европейската комисия да упражнява мониторинг и върху медийната среда
в България. Според Христова това е важно с оглед на наближаващите парламентарни избори следващата година.
Кристина Христова поиска да бъде задействан Механизмът за сътрудничество и проверка и страната ни да бъде наблюдавана докато няма доказателства, че медиите са устойчиви.
От Асоциацията на европейските журналисти настояват още да бъде направена проверка дали средствата по обществени поръчки за популяризиране на проектите по европейските програми се използват по предназначение.
"Моля, колеги, да не се държим като аборигени.
Не се дръжте с Нели Крус, все едно тя ни е курсовият ръководител",
каза главният редактор на в. "Преса" Тошо Тошев.
По думите му проблемите на медиите не са измишльотина, те съществуват, но са различни за вестниците, за радиостанциите, за телевизията.
"И на мен по някой път ми е неудобно да кажа, че съм журналист, както каза Валери Запрянов. Ние изживяваме някаква детинщина. България има над 150 телевизионни оператора, има 200 или 300 радиостанции, няколкостотин вестника – не ги знам", каза Тошев.
"Ако имаше синдикат на проститутките, и те щяха да плащат ДДС толкова, колкото плащат вестникарите. Ние плащаме ДДС 20%, колкото производителите на ракия и всички други", каза още Тошев.
По време на срещата Николай Бареков и Илияна Беновска се скараха за Алексей Петров
Остават около 300 дни до изборите в България, каза Беновска. Ние ви чакаме не като деца, но ако вие не излезете от кръга на меката дипломатичност, след тези парламентарни избори България ще се превърне в тоталитарна държава, а демокрацията - ще е в кома, продължи Беновска.
"Нашият министър-председател е много обаятелен мъж, но той знае, че финансирането не медиите в България не е в синхрон с европейското. Има монопол на медии, които имат единственото качество, че са близки до властта. Не може вие да очаквате, че ние ще си решим проблемите, очевидно няма да стане. Няма ли прозрачно финансиране на медиите, демокрацията ще бъде в кома", смята Илияна Беновска, която също е за мониторинг на медиите у нас.
Беновска каза още, че няма свобода на словото при отразяване на съдебната система и даде като пример в тази посока делото срещу Алексей Петров.
Николай Бареков опонира, че в неговата медия има много разследващи материали за Алексей Петров.
"Директор на новините съм на екип от 150 човека. В моята медия има много разследващи материали за Алексей Петров. Приветствам цифровизацията", каза Бареков.
"Председател съм на Българския медиен съюз.
Съжалявам, че на такива срещи се издигат политически лозунги.
Много трудно днес е да се издържа вестник. Жалко за колеги утвърдени журналисти, които работят в медии, където няма свобода на словото", каза Валери Запрянов. Той посочи, че от известно време изпитва срам, че е журналист, тъй като в България имало не само свобода на словото, а свободия на словото.
Изпълняващият длъжността председател на Съюза на издателите в България Венелина Гочева обясни на Нели Крус, че през 2011 г. у нас се появиха два съюза на издателите. Журналистите се оказаха по-мъдри от нас, защото докато ние се разделихме, те продължиха да работят заедно, коментира тя и добави, че това разделение е попречило да работят заедно по важни общи въпроси.
За намаляването на ДДС върху вестниците и книгоиздаването се обяви и издателят Ирена Кръстева.
В заключение еврокомисар Нели Крус заяви, че журналистите не трябва да се срамуват от професията си. Журналистиката е дисциплина, която заслужава висока оценка, без нея няма демокрация, отбеляза тя.
Всички вие цените независимостта на медиите, но това, което ви разделя е, че не сте на едно мнение какво означава тази независимост, каза Нели Крус. Тя определи като абсолютно неприемливо насилието над журналисти, автоцензурата - като притеснителна, а липсата на прозрачност - като голям проблем.
По думите й България не е единствената страна, където има проблем с медийната среда, затова според нея трябва да се организира кръгла маса за тези проблеми в широк мащаб, на която да бъдат намерени инструменти и законодателни промени.
