"Монитор": Българските търговци все още мамят на дребно

Българските търговци все още мамят на дребно, подчертава в интервю за "Монитор" Веселин Златев, председател на Комисията за защита на потребителите.

По думите му до края на септември тази година в комисията са постъпили 11 500 жалби, 7600 са за рекламации на стоки и услуги в нашата компетентност.

"В 28% от случаите се отнасят за мобилни телефони и друга телекомуникационна техника, това е огромният проблем на българския потребител.

16% от жалбите са за битови уреди и по-малко от 6 процента за аудио-визуална техника", уточнява Златев.

Вицепремиерът Симеон Дянков започна да отстъпва и по някои от социалните си обещания, коментира "Сега".

Минималната заплата ще скочи от 270 на 290 лв. от 1 май, а не както беше обещано от 1 април, стана ясно след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На него социалните партньори обсъдиха министерското постановление за предвиденото увеличение.

Не може да товарим само бедните, те да понасят тежестта на кризата, заявява в интервю за "Дума" Драгомир Стойнев, председател на Комисията по труда и социалната политика в НС.

Затова за втори път предлагаме да се увеличи максималният осигурителен доход, който от 5 години е 2000 лв. Значи правителството може да вдига минималните осигурителни прагове и по този начин да се намалява разполагаемият доход на бедните, а не може да направи така, че и осигурителният принос на богатите да бъде увеличен...

Защо да не може максималният осигурителен доход да стане равен на 10 минимални работни заплати", пита Стойнев.

Ние отляво искаме да се увеличат приходите, а не да се намаляват разходите, допълва още той.

Депутатите отказват да се осигуряват на по-висока сума. Това стана ясно от гласуването на предложението на левицата за промени в Кодекса за социално осигуряване, посочва "Дума" в друга статия.

От 105 гласували депутати "за" бяха 28, сред тях двама от ГЕРБ, и четирима от "Атака", 66 - "против" и 11 "въздържал се".

За година издръжката на живот се повиши с 5,8%, сочи проучване на КНСБ, цитирано на страниците на "Дума". Под границата на бедността живеят 27,5 на сто от заетите лица в страната.

С общ доход на човек от домакинството до 270 лв. са около 47 процента от домакинствата в страната.

В интервю за "Класа" председателят на КНСБ Пламен Димитров подчертава, че е необходимо стимулиране на икономиката, чрез повишаване на минималната работна заплата.

По думите му това, което не са успели да постигнат по време на Националния съвет за тристранно сътрудничество е "промяна във философията на бюджета".

"Продължавам да мисля, че няма шанс икономиката на България да излезе устойчиво от рецесията с темпове на растеж по-големи от 2.5-3 процента, които биха довели до промяна в заетостта, цел на всички ни в това число и през бюджетната политика.

Така че нашата икономика няма шанс, ако не се стимулира потреблението", съветва Димитров и допълва: Това е основната ни критика и към този и към предишния бюджет.

Според него балансиран бюджет може да се постигне чрез увеличение в размер на 10% на заплатите в бюджетната сфера.

В отговор на въпрос Димитров коментира още орязания бюджет на БАН: Няма логика да орежем парите на академията с 30% при целенасочено инвестиране в Европа в сферата на науката и иновациите."

"Новинар" цитира проучване на първа страница, според което българите са стресирани, уморени или раздразнителни на работното си място.

От май таксата за преглед при личните лекари ще стане 2,90 лв., информира пред "Телеграф" председателят на БЛС Цветан Райчинов. Според него трябва да се приеме закон, който да регулира цената.

Министерството на финансите показа, че работи единствено за банковата олигархия у нас, констатира "Атака", позовавайки се на лидера на партията Волен Сидеров.

Правната комисия в парламента е отхвърлила законопроект на националистите за промени в Закона за кредитните институции, с които да се въведе таван на лихвите у нас.

Чуждите инвеститори вече да се стимулират не само с предоставянето на парцели и изграждането на инфраструктура до тях, но и чрез приспадане на част от парите за осигуровки - т.е. държавата да им връща дял от изплатените средства за определен период от време. Това е една от идеите, залегнали в новия проектозакон за насърчаване на чуждите инвестиции у нас, разказва пред "Класа" шефът на БАИ Борислав Стефанов.

Така компаниите, най-вече от сферата на услугите, могат да се стимулират не само чрез земя и инфраструктура, а именно чрез неща, които ще са им от пряка полза, коментира той. Тепърва обаче проектодокументът ще минава през комисиите в парламента, пише всекидневникът на първа страница.

Лошите кредити ще растат до 2013 г., подчертава на икономическата си страница "Труд".

Очаква се след две години процентът им да достигне 18 на сто от всички заеми, прогнозира главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хамппарцумян.

Темата на "24 часа" анонсира: Древна митница и винарна, бойни кули, въздушни мостове и юнаци, възможност сами да секат монети са част от атракциите, които ще привличат туристи у нас.

46 общини са спечелили проекти по програма "Регионално развитие" за исторически туризъм и вече са започнали работа по тях.

Единствената открита у нас ранновизантийска винарна в Бяла, Варненско, ще бъде реставрирана за 5,37 млн. лв. Парк-музей "Самуилова крепост" пък ще бъде напълно обновен с 2,14 млн.

Три пъти по-малко са образуваните досъдебни производства за изборни нарушения за президентския и местния вот спрямо тези от парламентарните избори през 2009 г., констатира "Сега", позовавайки се на данните на прокуратурата.

Според статистиката преди 2 г. прокуратурата е образувала 300 производства, а сега те са 100 и са предимно за купуване на гласове. До момента е приключило разследването по 16 от тях.

В интервю за "Сега" политологът Антоний Тодоров анализира избори 2011. По думите му вотът несъмнено показа, че ГЕРБ печели нови позиции - президент, повече кметове на областни градове, повече на брой общински съветници и повече на брой кметове на общини.

"Партията излиза от тези избори абсолютно изолирана. Изолирани са първо в парламента... ГЕРБ влиза в ситуация като БСП преди 15 г. - никой не иска да контактува с тях и никой не иска да сключва споразумения", коментира Тодоров.

Според него ако ГЕРБ държат всички позиции на властта, много бързо ще бъдат намразени.

"На премиера Бойко Борисов му предстои сега известно време да бъде шеф на президента, а след това самият той да стане президент, изглежда малко странно, да заеме друга позиция. Борисов има цялата власт в страната, така че какво повече от това му трябва", отбелязва в интервю за "Новинар" социологът Кольо Колев.

"Тепърва ще трябва да проследим какво ще се случи. Дали Плевнелиев ще успее да отвоюва своята независимост от Борисов. Което според мен няма да му е хич лесно", категоричен е Колев.

Пред "24 часа" лидерът на левицата Сергей Станишев посочва, че момента се чувства длъжник. "Длъжник съм на тези 1 милион и 553 хиляди български граждани, които подкрепиха нашата президентска двойка", споделя Станишев.

"Най-важното сега е това доверие да не бъде пропиляно. Първо, трябва много ясно да покажем, че не приемаме този начин на правене на избори в България. Уважавам хората, които са гласували за ГЕРБ по убеждение, харесват Борисов или Плевнелиев, но съм убеден, че значителен дял от гласовете на ГЕРБ не са идейни или в резултат на свободен избор, а изплашени, купени", твърди Станишев.

По думите му на тези избори ГЕРБ успяха да смажат традиционната десница и много други партии, но не и БСП.

Тези избори показаха пет основни неща, обобщава пред "Стандарт" социологът Боряна Димитрова.

"Първо, в средата на мандата и въпреки икономическата криза ГЕРБ продължава да се ползва с достатъчна степен на подкрепа. Второ, опозицията, опонентите и конкурентите на Борисов не съумяват на този етап да излъчат достатъчно силни лидери. Трето, вотът показа, че избирателите се ориентираха към един практически двупартиен модел. Четвърто, с фактическия разпад на традиционната десница ГЕРБ печели избиратели, но губи стратегически съюзници. И пето, печеленето на избори не означава непременно добре работещи институции, от които обикновените граждани неимоверно се нуждаят.

Бурята, която сътвори изборната администрация на първия тур на изборите, показа, че стиковането между законите, регламентите за приложението им, компетентни кадри и контрол над изпълнението, е все още в твърде насипно състояние".

В интервю за "Труд" общинският съветник Петър Москов коментира резултатите от избори 2011:

"Двете партии в "Синята коалиция" всъщност забраниха на хората да гласуват. Да, има малко или повече стабилно представяне на някои места, но имаме огромни имиджови проблеми - провалът в президентската кампания и лошите резултати в големите градове София, Пловдив, Варна.

Причината да изглеждаме по този начин е, че "Синята коалиция" престана да бъде изразител на идеите и вижданията на модерните хора в България. И се превърна във функция на собствените си апарати.

На изборите хората отказаха да бъдат функция на баланси между апаратите на ДСБ и СДС. Успяхме да заменим смисъла с процедура, нарекохме процедурата смисъл и така забранихме на хората да гласуват."