Марина Цекова за Истанбул след трагедията и отговорността на журналиста

Ч асове след кървавия атентат на летище "Ататюрк" в Истанбул водещата на Новините на Нова ТВ Марина Цекова бе на мястото на събитието.

Марина е с богат опит в телевизията - продуцент на „Темата на Нова" и един от изявените репортери. За своите репортажи през пролетта на 2014 г. е удостоена с признанието „Достойните българи". Същата година е отличена и от Българската търговско-промишлена палата за обективно отразяване на проблемите на бизнеса в страната.

Марина Цекова стои зад някои от най-силните репортажи в ефира на Нова ТВ - тя разкри колко струва цената на дете на черно в поредица от разследващи материали, показа ужаса на най-страшния концентрационен лагер Аушвиц чрез историята на единствената оцеляла българка.

Нейните впечатления за Истанбул след атентата в интервю за Vesti.bg:

- Марина, Истанбул обхванат ли е от паника и страх?

- Животът продължава, дори и след убийството на 45 души. Със сигурност Истанбул страда – за загиналите и за нормалността, която изчезна. Надявам се временно.

- В града имаше атентат и на 7 юни, преди това терористи окървавиха пак историческия център. От разговорите ти с местните хора те приемат ли, че новото лице на Истанбул е тероризмът?

- Истанбул пази хилядолетна история. И нито един болен мозък няма да промени това. Да, непосредствено след атентата градът опустя – празни улици, магазини, музеи, транспорт. Изоставиха го и туристите. Но много от посетителите на Истанбул са виждали електронното табло, което брои влизащите в града. Видя го и екипът ни. Часове след атентата желаещите да посетят града бяха над 14 милиона. Така че Истанбул е жив, както и да ви изглежда в момента.

- Какви версии научи ти за последния терористичен акт? Допуска ли се връзка между атентата на летището и сигналите за затопляне на отношенията на Турция с Русия и Израел?

- Основната версия е „Ислямска държава”. Прекалено много са фактите, за да ги определим като съвпадения. Атентаторите са участвали в тренировъчни лагери на Ислямска държава, ръководителят им е част от групировката, приликата с атентата на летище „Завентем” в Брюксел е очевидна.

Нападението стана в деня, в който се навършиха две години откакто ИДИЛ се обяви за световен халифат. И да, атентатите приличат на наказателна акция на ДАЕШ срещу Турция, която започна преговори с враговете на тяхното разбиране за исляма – Русия и Израел.

- Можеш ли да направиш паралел с ужаса от юли 2012 г. на летище "Сарафово" - след това ти беше в Израел, където се срещна и с близки на загиналите?

- И в двата случая мишената са невинни, а убийците са безумни. По отношение на преследваната цел единствената прилика между двата атентата, са самолетите на летищата.

- Според теб къде отзвукът бе по-голям - при атаката на брюкселското летище "Завентем", или на "Ататюрк"?

- Светът обърна много повече внимание на Брюксел. По много причини. На първо място Брюксел пожела и позволи да му се обърне повече внимание. Също така Брюксел не успя да скрие убийството толкова бързо, колкото успяха турските власти. Освен това Брюксел е сърцето на Европейския съюз и олицетворение на идеята за обединение. Целият демократичен свят обърна особено внимание на този атентат, защото в него видя унищожението на собствените си илюзии.

- Турция прие над 3 милиона бежанци от Сирия, изостри се конфликтът с кюрдите, Ердоган е в постоянни конфликти със Запада, с Русия. Споделяха ли местните хора свои притеснения с теб?

- Хората там рядко говорят срещу Ердоган, защото знаят какво би им струвало. Това говори достатъчно за начина, по който се чувстват.

- Марина, атентатът в Истанбул стана малко преди полунощ във вторник, а в сряда рано сутринта ти вече беше на летището в Истанбул. Можеш ли да ни разкажеш малко повече от кухнята на телевизията при подобни извънредни събития?

- При подобни събития реакцията е все едно изведнъж твой близък вдигне много висока температура. Независимо къде си, как се чувстваш и дали имаш други планове, си събираш багажа и тръгваш към болницата. Притеснението, разбира се, е от съвсем друго естество. Но заминаването на такава командировка следва подобен рефлекс. След това започваш да подреждаш пъзела на случилото се. В повечето случаи от опит знаеш къде са липсващите части.

- И няколко по-лични въпроса - има ли страх у репортера в подобни ситуации, когато отиваш на едно буквално окървавено място, срещаш се с близки на жертвите, как го преодоляваш?

- Преди всичко атентатът е една изключителна трагедия. Отговорността към жертвите и техните близки е огромна. Ако не разкажеш историята правилно, загубата им ще се натрупа при сухата статистика и ще бъде забравена. А не трябва. Колкото по-дълго помним, толкова по-бдителни ще бъдем и толкова по-яростно ще преследваме виновните.

- Тази година получи наградата "Мис телевизионен чар". Ти самата в какво откриваш красотата?

- В мислите. Тях не можеш да скриеш, защото те направляват всичко останало.