Любослава Русева: Торбалан прави избори

 

 

След като в ухото му влязъл щурец, Андрес де Санта Крус, някогашен президент на Боливия, започнал да се представя така: "Велик гражданин, Възродител, Върховен главнокомандващ, Бригаден генерал на Колумбия, Велик маршал и миротворец на Перу.

"Щурецът" толкова измъчвал Санта Крус, че този човек, който разполагал с цялата власт, на практика не бил в състояние да управлява. Той получавал силни главоболия, които го изнервяли до полуда. Единственият начин да удържи положението било всяването на страх.

Крус се самообявил за протектор на нацията и започнал да се появява пред "народа" в парадна униформа, обсипана с ордени и медали. На срещите обяснявал колко зле ще стане, ако на власт дойде някой друг. И най-често употребявал думата брадва.

Същата дума била особено любима на един от най-неприятните африкански диктатори - Иди Амин Дада. Той пък се представял за Владетел на всички животни на земята и на всички риби в морето, Завоевател на Британската империя в Африка и на Уганда в частност".

Диктаторът страдал от комплекс за малоценност заради ниското си образование - той не бил завършил дори детска градина. За да укрепи властта си, Дада всявал ужас с познатия аргумент, че всеки друг на негово място би управлявал с брадвата. По едно време дори я развъртял. При това съвсем буквално...

Всъщност имало ли е генералисимус, дуче, велик фюрер, кормчия или владетел на рибите, който да не се е самозабравял, разчитайки на страха? А нали знаете, че подушите ли някъде страх, трябва да сте повече от сигурни, че на такова място няма либерална демокрация?

Да, може да има преструвка за демокрация, но какво е преструвката освен една измама? Измама, зад която се крият реални или потенциални генералисимуси, дучета, велики фюрери, кормчии и владетели на рибите.

С това не искам да кажа, че формата на българското управление прилича на диктатура. По-лошо е. И ако още си въобразявате, че демокрацията мърда

просто включете телевизора

Там се вихрят брадви и заплахи за "електрически резачки". Горят пожари и текат реки от кръв. На фона им диктори с наточен като гилотина тембър предупреждават за предстоящ апокалипсис. "Ако не ги спрем, ще го направят отново!" - ръмжи един от тях.

Следват кадри със стоварваща се секира. После Яне, Волен, нова порция балтии и т.н., и т.н.В тази предизборна кампания (едва се сдържах да не сложа кавичките!) всичко беше основано на страха. На най-примитивният страх, който изпитва малкото дете, щом чуе: "Ако не слушкаш, ще те дам на Торбалан!"

Сплашването се оказа достатъчно да замести щедрите обещания. Всякакви "принципи" и "ценности" бяха забравени. Под брадвата отиде и добрият вкус, а оттам - дори преструвката за известно приличие. "Какъв съм аз няма значение, но другите са много по-лоши!" - това беше внушението.

Старото "Ако изберете мен, ще вдигна пенсиите" беше изтикано от "Ако изберете Костов, пенсиите ще бъдат орязани". Никой не чу "Пусни яневизацията, защото...", но нонстоп слушаше "Спри доганизацията!" - просто ей така, без обяснения. Торбалан напълно завладя България и откровено започна да я рекетира...

Това ме подсеща за една история от 90-те, когато при мой познат се появил "борец" от силовата групировка ВИС - за застраховката на автомобила му. Едрият мъжага нито веднъж не споменал кои са предимствата колата да бъде застрахована във ВИС, но през цялото време предупреждавал какво ще се случи, ако моят познат предпочете конкурентната СИК.

"Някоя сутрин ще намериш автомобила си с натрошени стъкла, целия надупчен с кирка, със спукани гуми и без чистачки. А може и запален да го намериш..."Борецът, с други думи, не казал директно: "Отидеш ли при СИК, ние от ВИС ще ти разгоним фамилията." Но "клиентът" го разбрал много добре и естествено се уплашил.

И как няма! Той още не знаел, че мутризацията ще стигне едни сияйни равнища, когато рекетът няма да засяга твоя автомобил, а твоето бъдеще. Не предполагал дори, че един такъв образ би станал политически фактор след дълги години на "преход".

И представа си нямал, че в държава, вече член на ЕС, някой ще размаха "брадвата" така, както го правело борчето от ВИС през 90-те.

Днес обаче моят познат би трябвало да е далеч по-уплашен. Защото за първи път ще участва във

вот, доминиран от страха.

- Страх, че ще загубиш работата си. (Питайте работниците в предприятията на Ковачки, най-известния "симпатизант" на ЛИДЕР. А също и командированите чиновници от министерствата, чиито началници водят листи в провинцията.)

- Страх, че ще ти се случи неприятна случка. ("Феновете" на прочутите дупнишки "братя" - кандидати от Кюстендил и Перник, биха дали повече подробности.)

- Страх от нов "възродителен процес". (Запазената марка на Доган.)

- Страх от турцизация. (Мъжете Волен и Яне "знаят защо" и са специално селектирани да го "знаят".)

- Страх да пропуснеш редкия шанс да продадеш гласа си. (Как иначе в ромската махала на Пазарджик щяха да си платят водата за предишните 10 години?!)

- Страх да не останат "тези" и от знанието за това, което беше.

- Страх да не дойдат "онези" и от неяснотата, която предстои.

Но този страх не е подминал и всяващите страх. От една страна, статуквото е ужасено, че няма да управлява. Но от друга - че ще продължи да управлява.

В първия случай то би могло да пусне "другите", за да оберат негативите от всичко, което е натворило и е заложило като мини, но никак не е сигурно дали този му план ще успее въпреки старателно клонираните "алтернативи".

Вторият вариант също не е за предпочитане, доколкото тъкмо то има най-ясна представа какво наследство е оставило и как ще изглежда една обрулена държава, връхлетяна и от разрастваща се финансова криза.

Всичко това, от трета страна, е известно и на "сигурния победител" в изборите. Затова той също има причини да се страхува - както от опасността, че няма да управлява, така и от опасността, че ще трябва да управлява. "Ако нямаме голямо мнозинство, ще останем в опозиция" - вече дава заден "сигурният победител", което прави изборите да изглеждат малко нещо излишни...

А сега ви моля да затворите очи и да си представите Торбалан. Ама не онзи, който прибира децата в чувал, а българския Торбалан.

Този, който ви държи нарочно в тъмното,

за да се страхувате. Същият, който отвлече държавата и нормалността. Който направи ВИС и СИК и почти провали българското еврочленство, а сега възнамерява да се скрие зад поредното размито управление от експерти и други странни муцуни.

Ако не вярвате - включете си пак телевизора. Там още се вихрят секирите. А онзи, който агитира с брадви, не управлява по различен начин. Нито пък ще се поколебае да разпердушини изборните резултати.

Той открай време не се церемони с демокрацията. И не просто се задава, а никога не си е тръгвал от живота ни.Българският Торбалан обаче се храни с нашето примирение. С очакването, че ще ни се облещи насреща винаги когато отваряме гардероба.

Така че, ако се страхуваме, наистина има защо. Много даже трябва да се страхуваме... от себе си.