Те скандираха лумпенски лозунги, но диагнозата на огромната част от тях не е и "ектремисти". Тези хора са просто изоставени от важните инструменти на държавността и политическото представителство. Те са заблудени от години на неадекватна "политика" и никаква промяна в ключови сектори от държавата.
Повечето са млади, а младостта обича да избира най-лесните канали за решение, когато не вижда други.
"Циганите на сапун" е зловещо лесният отговор на сериозните проблеми на полицията, прокуратурата и практически всички основни партии. Дотук се стигна и защото езикът на омразата беше оставен безнаказано да набира сила през последните години. Полицията и прокуратурата не разследваха нито един случай на публични расистки изказвания, нито показаха по какъвто и да било начин, че това е престъпление.
Оттам крачката към расистките изстъпления е много малка и беше само въпрос на време това да стане.
Протестите след убийството в Катуница обаче не се случиха само заради етническия произход на Цар Киро. Голяма част от недоволството дойде от усещането, че той е престъпник, който не само успява да се скрие от правосъдието, а върши беззакония с подкрепата на част от държавата.
Около различни подозрителни субекти като него се създаде ореол на безнаказаност, който нямаше да е възможен без съучастието или мързела на слабите звена в полицията, прокуратурата и съда. Днес да изглеждаш като престъпник не е срамно, а е въпрос на лайфстайл избор.
Хората след Катуница излязоха на улиците, защото мислеха, че след това, което се случи, на Цар Киро пак ще му се размине. Не защото е невинен, а защото държавата отново ще застане на негова страна, както почти винаги през последните 20 години.
Има и друга причина протестите в цялата страна още да са трудни за овладяване. Не само защото бяха водени от най-екстремистки настроената част от обществото, каквато са футболните агитки, а и защото е очевидно, че мнозинството от хората се чувстват напълно изоставени от партиите. Те може и да не харесват крайната агресия, но вече не вярват, че думите оправят реалността.
И вината за това се носи изцяло от политиците. Ако те бяха автентични лидери, избрани заради това, че изразяват интересите на хората, в ситуация като тази можеха лесно да спрат екстремизма. Да обяснят, че проблемът не идва от "циганите", а от ръждясалите звена в полицията и съдебната система. Да предложат решения - не само краткосрочни, но и дългосрочни.
Липсата на справедливост и интеграцията на малцинства са огромни, тежки проблеми и те нито са създадени, нито могат да бъдат решени от днес за утре. За тях трябва време, а умните политици са тези, които умеят да спечелят това време от обществото.
Вместо това те се затвориха в изкуствения си балон и от време на време изпускаха оттам по няколко безсмислени изречения на изкуствения си език. Тъжно е, но основните кандидати за президент, които изведнъж получиха възможност да покажат колко струват като лидери, се скриха зад банални клишета. Те по-скоро показаха проблема, а не решението.
Дори премиерът Бойко Борисов, който обикновено говори на езика на хората, този път се изказа като елементарен политик. Никой не посмя да осъди категорично това, което се случи, от страх да не загуби гласове за идващите избори.
Пролича и пълната липса на авторитети, на чиито преценки и критерии обществото не само да се довери, но и да следва като пример. Опошляване и чалгизиране на съзнанието сега дава своите плодове пред очите ни.
По всичко личи, че напрежението след убийството в Катуница сега намалява. То обаче няма да изчезне съвсем след изборите, както се надяват всички. Без системни промени, които да доведат до усещането, че властта в държавата е в ръцете на честните и почтени хора, а не на престъпниците, следващият повод за погроми ще дойде съвсем скоро.
Източник: capital.bg
Последвайте ни
