Не пишете, че сме роми, защото пак ще ни бъркат с румънците. Пишете, че сме цигани, но не крадци, нито използвачи, казва пред журналист от френския в."Фигаро" жител на пловдивския квартал Столипиново.
Вестникът публикува репортаж за района, населен с 50 хил. души, "ползващ се с тъжната привилегия да бъде смятан за най-голямото гето на Балканите".
Разговарям с "французите" на Столипиново, отбелязва авторът.
Най-младият от тях - 27-годишен боксьор, който е нещо като талисман на групата - дори носи тениска на френски отбор. Всяка година тези хора сноват между парижка област и своята "махала".
От езика на Молиер знаят само думи, необходими да преживяват: "работодател", "ям", "обект" и т.н. Това лято обаче се разколебали да пътуват. Като видяхме ромите по телевизията, си казахме:
"Край, пак се започва, отново всички ще ни сочат с пръст,
казва нервно най-възрастният в групата - 33-годишният Иван - и добавя: "Единственото, което искаме, е да спечелим някое и друго евро".
В Столипиново безработицата граничи със 100%. "Общо взето, заедно с проститутките, ние сме единствените, които бачкат", отбелязват "французите".
Всички те посрещнали с облекчение най-новите вести от Париж.
Благодарение на нас всички българи ще могат да работят свободно във Франция,
казва Антон. Това се нарича парадокс, подсказва му Васил.
Тези млади цигани са родени и израсли в Столипиново. На края на Пловдив кварталът се простира до бреговете на река Марица, вдъхновила песен на Силви Вартан. Жителите му се тъпчат в мръсни блокове, обитавани при комунизма от военни, и в къщи с най-различни размери - от колиби до мраморни вили, изникнали като гъби след падането на режима. Малцина имат течаща вода и електричество, пише авторът на статията.
Това не е нито зона на беззаконие, нито разбойническо свърталище, но жителите на града избягват да минават оттам, особено нощем.
"Това е пловдивският Бронкс",
посочват таксиметровите шофьори, разказвайки ужасяващи истории за складове, пълни с наркотици, за проституция в големи мащаби и престъпници на свобода.
Главният ни порок е, че сме бедни, много бедни. А също, че сме различни. Накратко - идеална изкупителна жертва, казва 32-годишният Сашо Юруков, който работи като социален посредник в асоциация "Евророма". Вчера отказаха да ме пуснат в басейн от другата страна на булеварда - само заради цвета на кожата ми. Как наричате вие това? - възмущава се той.
Като тръгнем да си търсим работа ни казват, че мястото току-що било попълнено. Ако споменеш Столипиново в автобиографията си, тя отива направо на боклука, казва негов колега.
Мизерията е тук и тя е пълна,
точно зад панелните ни стени, казва 30-годишната Кристина Сотирова, която се занимава със семейно планиране. Тя е единствената българка, която работи тук. Казва, че идва "от света на белите" и че върши тази работа по убеждение и призвание.
За повечето ми сънародници ромите остават хора второ качество, а всъщност техните проблеми произтичат от проблемите на цялото българско общество, казва Кристина.
Сашо напомня, че тя има шанса да й се плаща директно по европейска програма за развитие, докато самият той от месеци не е виждал фиш за заплата. Юруков подозира началниците си, включително роми, че си живеят добре благодарение на парите от тези субсидии - чувство, което голяма част от сънародниците му споделят.
Мога да лепя тапети, да редя плочки. Занимавам се и с дърводелска работа. Сети се за мен като се върнеш в Париж, казва той на журналиста, придружавайки го до границите на Столипиново, откъдето започва "светът на белите".
