И новите студенти се разминаха с работодателите, пише под глава "Дневник". Опитът на Министерството на образованието да стимулира обявените за приоритетни технически науки засега не дава резултат.
В големите университети за поредна година първо се запълниха местата за право и психология, а Техническият университет в София беше принуден да обяви допълнителен прием.За сравнение - в четирите технически висши училища в страната местата тази година са общо 6599, а само в Софийския университет са 7000. Рейтингът на специалностите показа, че дипломираните от техническите университети си намират най-бързо и добре платена работа.
В същото време изследвания показват, че от останалите висшисти само 20% работят по специалността си. Проблемът с разминаването с пазара на труда идва от обвързаното с броя на финансираните студенти.Партийни интереси съсипаха вузовете, казва в интервю за "Стандарт" ректорът на УНСС проф. Борислав Борисов. Той коментира предложението на БСК държавата да спре парите за ненужни специалности, които бълват безработни на пазара на труда.
От спирането на парите за право или икономика ще спечелят частните университети, уверен е Борисов. По думите му вече 20 години България няма своя държавна политика в образованието. Няма я разработена и приета, а пък още по-малко действаща нито за средното, нито за висшето ни образование.Ако говорим само за висшето, то там се работи на парче - в зависимост от вижданията, компетентността, енергията, както и от характера и настроенията на всеки министър.
Най-типичният пример за това е броят на измененията и допълненията към всеки закон за висшето образование у нас. Само към сега действащия вероятно са надхвърлили вече тридесет.
Около 200 000 български емигранти, по неофициални данни, са започнали да се движат към България, съобщи в понеделник министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов, пише на първа страница "Труд".
Според него това е една от причините да се очаква и първолаците през тази учебна година да са значително повече.
Има леко демографско увеличение, аргументира се още министърът. Миналата учебна година първокласниците в България бяха около 61 000 - с близо 1500 повече в сравнение с 2009 г.
Да има пробен период за новите шофьори - те да получават временна шофьорска книжка, която да става редовна само ако в рамките на 3 години не извършат никакво нарушение, отбелязва "Сега".
Това предлагат от Съюза на организациите в автомобилния транспорт и Националната транспортна камара.
Те вече са внесли в транспортното министерство и в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" списък с необходимите законодателни промени, които са част от националната стратегия за подобряване на безопасността по пътищата за периода 2011-2020 г.
Мотивите на транспортните организации са, че повечето от тежките катастрофи стават по вина именно на неопитни водачи.
Комисията за защита на потребителите (КЗП) почти блокира подаването на жалби по интернет, информира "Сега". КЗП обяви вчера, че от 1 септември въвежда нов стандартен формуляр за онлайн оплаквания, който ще се разглежда само ако подателят е "положил" електронен подпис.
Проблемът е, че е-подписът още не е много популярен у нас, а покупката му струва поне 60-70 лв., като отделно се плаща всяка година за подновяването му.
От КЗП обясниха, че няма да приемат по мейла сканирани жалби, подписани собственоръчно вместо с електронен код.
Правителството трудно се справя с безработицата сред най-уязвимите групи на пазара на труда, показват данните на статистиката от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на годината, съобщава "Сега".
Въпреки постоянното отчитане на общо намаляване на безработицата през почти всички месеци на 2010 и 2011 г. с изключение на зимните 209 700 са българите, които стоят без работа повече от година.
През същия период на 2010 г. те са били 148 000, т.е. с 61 700 души, или 41,4% по-малко. Броят им нараства, макар и минимално, дори спрямо първото тримесечие, когато са били 208 400, въпреки положителното въздействие на сезонния фактор на пазара на труда през второто тримесечие.
НСИ отчита още ръст и при обезкуражените лица между 15 и 64 г., които не търсят работа, защото не вярват, че някой ще ги наеме.
През второто тримесечие те са достигнали 231 200 души, което е с близо 14 000 повече, отколкото година по-рано.
Младите пенсионери пробиват все по-голяма дупка в бюджета, коментира "Сега". Темата за ранното пенсиониране на някои групи професии отново влезе в обществения дневен ред, след като от Българската стопанска камара предложиха няколко промени, които според работодателската организация биха могли да се справят с дефицита в НОИ и спорните точки от солидарността на системата.
Всъщност проблемът е в самата система, която допуска привилегии да разширяват до опасни размери дефицита й. Бихме могли да твърдим, че пенсиите на хората с ранно пенсиониране са два пъти по-високи от тези в реалния сектор.
Едно от очевидните решения е увеличаване на възрастта за ранно пенсиониране. Така пенсионните облаги ще бъдат намалени, а облагодетелстваните сектори ще се доближат до реалния сектор.
Друго решение би могло да бъде премахването на ранното пенсиониране за определени групи от хора. Не изглежда правилно хора с еднакви задължения да имат различни пенсионни привилегии.
В България от доста време тече процес на деполитизация, коментира "Сега". Но това не е онзи термин, който някога влагахме при смъкването на червените петолъчки. Сега политиката съвсем загуби смисъл, тя не е идея, инициатива, общност. Тя е някакъв предмет, инструмент, който най-често се олицетворява от пари.
А щом е пари, важното са те, а не кой с чия бюлетина ще се яви. За местните велможи са важни и гаранциите за неприкосновеност, които естествено може да предложи само управляващата партия.
За столичните централи пък е далеч по-изгодно да минат на "пряко договаряне" с "утвърдени хора", вместо тепърва да изграждат кадри.
Така местните избори се превръщат в трудова борса, където всички заинтересовани се регистрират и са възможни всякакви контракти съобразно условията.
"Да бъдем реалисти - Румен Христов ще е президент", е озаглавено интервюто в "Труд" с Мартин Димитров, лидер на СДС. Той е убеден, че на изборите през есента ще има най-голямото обединение на десницата за последните седем-осем години.
Това се вижда от широките десни коалиции, които има в повечето големи градове. Целта на СДС е да си подобри позициите и като брой кметове, и като брой съветници, и като резултат на президентските избори.
Димитров очаква на тези избори да се спрат експериментите в българската политика, които започнаха със Симеон Сакскобургготски, а после продължиха с Бойко Борисов, и тя да се върне към нормалността. Което ще означава по-добри позиции на СДС и съответно на "Синята коалиция".
"Местни избори в нереални граници", коментира "Труд". Авторът посочва, че с всяка изминала година става все по-ясно, че реформите в ключови сектори зациклят, защото са изчерпани възможностите и търпението на общините да поемат регионални задачи в сферата на културата, образованието, здравеопазването и социалното дело.
Европейското членство на България, свободното движение на хора и капитали, новите комуникации все повече и повече извиква регионалното като важна пресечна точка на местните интереси и интересите на центъра.
Въпреки стратегиите за децентрализация и модернизация на администрацията обаче местната власт е грижливо изолирана от националното. И единствената пресечна точка между националното и местното по традиция сигурно ще се окаже деликатното предизборно внушение от агитаторите на една партия, че все пак е по-добре за общината кметът й да бъде от управляващата партия.
Малките хотели с ниска категория ще бъдат лишени от правото да предлагат системата ол инклузив, защото нямат възможност да подготвят достатъчно богато меню за гостите си, така както е по цял свят.
Това е съобщил за "Монитор" изпълнителният директор на Българската агенция по безопасност на храните Йордан Войнов.
Така ще се прекрати практиката туристите да се хранят с безвкусни манджи с бюджет от 3 до 5 лева на човек дневно.
Целта е да се отсеят хотелите, които могат да предлагат услугата ол инклузив според възможностите за хранене.
Над 1100 учени византолози от цял свят участват в ХХII конгрес по византийски изследвания, който бе открит вчера в аулата на Софийския университет и ще продължи до 27 август, съобщава "Дума".
Форумът е под егидата на президента Георги Първанов и на ЮНЕСКО. България е избрана за домакин по време на предишния конгрес през 2006 г. в Лондон.
Това се случва за втори път, след като през 1934 г. София е била домакин на IV конгрес по византийски изследвания - изучаването на един свят, оставил дълбоки следи в развитието на християнската цивилизация и в ценностите на днешна Европа.
