Зад сухата констатация, че не е спазвал сроковете и е забавил повече от половината си преписки, се крие фактът, че държавният обвинител си е играл със съдбата на десетки жертви на престъпления, лишил ги е от възможността да получат правосъдие и е създал нагласа за безнаказаност у десетки престъпници.
Заслугата за това безобразие, разбира се, е на Висшия съдебен съвет (ВСС), който не успял навреме да образува дисциплинарно производство, а прокурорът пъргаво си подал молба за напускане и сега законно му се полагат между 10 и 20 заплати накуп.
Данъкоплатците ще му платят за това, че не е работил. В Германия тази история би звучала като виц, но у нас си е в реда на нещата.
Кадровият орган на съдебната власт беше префасониран в постоянно действащ, а съставът му - отлично платен, за да няма никакви пречки в работата му. Негово е задължението да санкционира бездействащите и да мотивира работещите. Да не говорим, че на него е възложена и борбата с корупцията в системата.
Ефектът от работата му обаче е предимно отрицателен. А случаят с тутраканския прокурор въобще не е първият - през последните години не една "емблематична" фигура си тръгна от системата с петцифрено обезщетение вместо с (поне) дисциплинарно наказание. И това едва ли ще е краят на тази практика.
Затова въпросът е кой от членовете на самия ВСС ще понесе отговорност за "недоглежданията". И моля да не ни уверяват, че конкретен виновен няма...
Източник: "Дневник"
Последвайте ни
