"Сега": Българи втора ръка

"Българи втора ръка", коментира в. "Стандарт".

Какво ще се случи, ако минималната работна заплата в едно северозападно градче остане все така ниска (ако не падне още), а в столицата се вдигне, макар и с двайсетина лева.

Всички, които досега са превивали гръб за мизерните 290 лева, ще натоварят багажа във все още непродадената кола и ще обърнат гръб на родния край. Който ще става все по-беден и по-мизерен, слизащ дори под летвата, която държавата поставя за социални помощи.

Там ще останат само съвсем нискоквалифицираните, хората без шансове да намерят нещо по-добро, или напълно отчаяните, които вече не могат да изпълзят от омагьосания кръг. Те и сега знаят, че живеят в паралелна България.

Въвеждайки принципа "минимална заплата според региона", държавата само ще им потвърди онова, което досега им е казвала индиректно - че са хора "втора ръка". Ще си признае откровено, че живеем в две Българии.

Финансовият министър Симеон Дянков предложи минималната работна заплата да се определя по региони според икономическото им развитие и безработицата, съобщава "Сега".

Предложението стана ясно вчера, въпреки че постановлението за увеличение на най-ниското възнаграждение от 290 на 310 лв. от 1 януари вече е готово и мина през комисията по доходи към тристранния съвет.

Според Кодекса на труда работодателите нямат право да наемат работници под минималната заплата за страната. Данните на статистиката не подкрепят идеята на министър Дянков, тъй като в самите райони има огромни разлики в заплащането.

Социалните партньори и експертите не приемат еднозначно предложението.

Под заглавие "Цената на пропуснатите реформи" "Капитал Daily" коментира бюджет 2013.

Въпреки че се изготвя в предизборен период, той нито раздува дефицита повече от позволеното, нито залага на твърде оптимистични прогнози за икономиката. Бюджет 2013 продължава да залага на вече придобилата митични измерения финансова стабилност. За сметка на това и този бюджет не променя нищо.

Съществената критика към бюджета е именно в сравнителен план - той балансира рисковете, но не провежда някакви нови политики. Ако беше реализиран първоначалният импулс и потенциал за реформи през изминалите години, сега държавните финанси можеха да изглеждат много по-добре.

Ако бяха оптимизирани излишните разходи, сега можеше да се мисли и за повече пари за реформирани сектори, които да се превърнат в по-добри услуги за гражданите и бизнесите. А това означава по-висок стандарт на живот и по-добра бизнес среда. Вместо това бюджет 2013 е по-скоро бюджет на статуквото.

"Референдумът е на път да се превърне в бумеранг за БСП", коментира "Сега".

Сега БСП рискува да загуби една решаваща битка точно пет месеца преди изборите, а това хич не е добра стартова позиция за взимане на властта. В политиката често един провал води след себе си втори.

И тъй жадуваният от соцпартията референдум може да се обърне като бумеранг срещу авторите си.

Правителството търси начин да избегне думата на суверена - българския народ, казва в интервю за "Дума" Петър Димитров, депутат от БСП и бивш министър на икономиката.

Според него довеждането на инвеститор за АЕЦ "Белене" има една цел - да покаже, че няма защо да се прави референдум. "Сега се надпреварват да обясняват, че референдумът ще се провали, защото хората няма да отидат да гласуват.

И ако това се случи, значи няма "Да" за "Белене", слага се точка на проекта и се погребват милиардите в плевенската долина. Трябва да се каже в България ще има ли ядрена енергетика", отбелязва Димитров.

"Защо никой не забелязва десните хора", коментира "Труд". Активни, добри специалисти, не се плашат от работа, някои имат по-голям или по-малък бизнес, очакват предвидими правила на играта, искат държавата да ги остави на мира и предпочитат сами да си извоюват успеха.

Такива мъже и жени приемат себе си за съвременните десни хора. Част от тях ще гласуват за ГЕРБ - на принципа "защото бие БСП" - въпреки интелектуалната си несъвместимост с Бойко Борисов.

Друга част ще гласуват за Меглена Кунева въпреки неясната платформа и миналото й на министър в правителството на Сергей Станишев.

Трета част ще гласува за останките от "сините", въпреки че скандалите там са повече от политиките.

"Цената на пропуснатите реформи" е заглавието на материала, с който в. "Капитал" коментира бюджет 2013.

Въпреки че се изготвя в предизборен период, той нито раздува дефицита повече от позволеното, нито залага на твърде оптимистични прогнози за икономиката. Бюджет 2013 продължава да залага на вече придобилата митични измерения финансова стабилност. За сметка на това и този бюджет не променя нищо.

Съществената критика към бюджета е именно в сравнителен план - той балансира рисковете, но не провежда някакви нови политики.

Ако беше реализиран първоначалният импулс и потенциал за реформи през изминалите години, сега държавните финанси можеха да изглеждат много по-добре.

Ако бяха оптимизирани излишните разходи, сега можеше да се мисли и за повече пари за реформирани сектори, които да се превърнат в по-добри услуги за гражданите и бизнесите. А това означава по-висок стандарт на живот и по-добра бизнес среда. Вместо това бюджет 2013 е по-скоро бюджет на статуквото.

"Рано е да се говори за военни действия, свързани с България", казва в интервю за "24 часа" Николай Младенов, министър на външните работи.

По думите му трябва да се стремим да задържим военния конфликт в рамките на Сирия, за да не задълбочим нестабилността в целия регион. Инцидентът в Турция е много неприятен, но провокациите идват от Дамаск, не от Турция.

Да не забравяме, че при атаката загинаха и три малки деца. Няма как турското общество да не иска някой да понесе отговорността за инцидента. През последните дни всички страни - членки на НАТО, подкрепиха Турция.

Тя поиска консултации в НАТО. На практика това означава политически консултации в областта на сигурността и не предполага военни действия. Всички страни призоваха Турция към сдържаност, отбелязва Младенов