След година и половина на родния пазара, майският брой на "Ролинг стоун" (RollingStone.bg) ще се появи с първата си българска корица.
Изборът падна върху двама души, които с успехите си поддържат еретичната мисъл, че родното кино бавно, но сигурно се отърсва от пепелта. Или поне върви в правилната посока.
Ясно е, че и двамата са актьори, че владеят телевизията, театъра и киното със запомнящи се роли, но извън прожекторите те са противоположни като полюсите на батерия. Имат различен нрав, но са заредени с много амбиция да яздят по гребена на вълната, докато могат.
В края на март немското издание "Дер Шпигел" (Der Spiegel) публикува материал за това как американски войници в Афганистан убиват невинни граждани и обезобразяват труповете им, а техните офицери не предприемат нищо, за да ги спрат.
Текстът е придружен с три цензурирани снимки на невинни жертви в ръцете на американските войници. От Пентагона веднага забраняват публикуването на подобни снимки и пускат официално (макар и кратко) извинение за инцидентите.
"Ролинг стоун" обаче подхожда към тази тема значително по-подробно. На страниците се разква всичко за "отбора убийци" в материал на наградения с "Оскар" сценарист на филма "Войната е опиат" Марк Боул специално за изданието.
Описана е най-тъмната страна на войната и пет конкретни убийства, при които са разстреляни невъоръжени цивилни, след което не са последвали никакви наказания за замесените войници.
Публиказцията е придружена с 14 от предизвикалите скандал фотографии на разчленените мъртви тела, с които войниците са се снимали като с ловни трофеи. Снимките не са подходящи за лица под 18 г.
Те са инди, но имат суперхитове. Музиката им е депресивно интелектуална, но и красиво мелодична. Парчетата им са бавни и бързи. Те са брит поп, но и гаражен рок. Свирят в малки клубове и на големи стадиони. Годините и събитията са оплели с многобройни невидими нишки сърцата, умовете, надеждите, желанията и вдъхновението им в един организъм, който ражда прекрасни песни, измисля добри идеи и представлява това, което наистина се нарича група.
Вече 20 години заедно, едно десетилетие запомняща се дискография, награди, километри по пътя и безусловни фенове. За съвременната българска музика те са това, което "Остава".
Всички подробности за конфликтите между Сами Хагар и Еди ван Хален директно от извора също намират място в новия брой. В откъс от автобиографията си RED: My Uncensored Life in Rock Сами Хагар описва своите 20 години на лудост и бяс с Ван Хален: от първия му разговор с Еди през 1985 г., през златните творчески моменти, великите песни, трудностите, проблемите с алкохола и креативността и разпадането на групата, до събирането и турнето на Ван Хален през 2005 г.
Алекс Джоунс е радиоводещ от САЩ със собствено токшоу, чиято основна цел е борбата с "глобалната държава Щази Борг" - корпоративна шпионска планета затвор, която според него е създадена от злата клика на елита от банкери, индустриалци, политици и генерали.
Навсякъде около себе си Джоунс вижда признаците за господството на Новия световен ред. Макар привидно да се бори за титлата "най-параноичният човек в Америка", напористият водещ има 80 милиона посещения в канала си в "ЮТюб", а крайните му възгледи започват бавно да инфилтрират и по-умерени среди.
И още:
- Български групи на фокус: Четири аргумента, че българският рок си е жив и здрав;
- Най-награждаваната българска режисьорка - Василена Радева;
- Английските комици и актьори Саймън Пег и Ник Фрост.
