Тд дно е да се определи профилът на българския премиер Борисов - мъж с неоспорим политически талант, но и с интересно минало, констатира в. "Нойе Цюрхер Цайтунг" (НЦЦ) в статия под заглавие
"Народен трибун като надеждоносец".
Статията, чийто автор е кореспондентът на най-авторитетния швейцарски вестник в София Рудолф Херман, започва така:
"Силните думи са ежедневие за Андрей Райчев. Социологът е ръководител на българския клон на института за социологически изследвания Gallup International. Според Райчев Бойко Борисов не е произлязъл нито от левия, нито от десния политически спектър. Той се е издигнал отдолу."
Авторът обобщава по-важните моменти от кариерата на Борисов: "Успехът на премиера се дължи на добрия му инстинкт, на усета му за механизмите на популизма, на определена доза самоувереност и несъмнената му политическа хитрост.
Премиерът знае как да се представя като човек от народа. Засега хората го приемат като един от тях, а не като част от онзи отдалечен от действителността нов елит от функционери, който в много източноевропейски страни се смята за деформация на политическата трансформация."
Кабинетът на Борисов често бива причисляван към "дясноцентристкия политически спектър", но социологът Андрей Райчев, цитиран от автора на кореспонденцията, държи на тезата, че премиерът действа извън политическия антагонизъм между леви и десни.
Борисов ползва лексиката на десните политически сили, но - и това е новото в случая - отказва да борави с антикомунистическа реторика. Премиерът знае защо, коментира авторът на НЦЦ.
Факт е, че на социализма в България не се гледа толкова негативно, колкото в Полша, Унгария или Чехия.
Причината за това е, че Русия традиционно се ползва с голям кредит на доверие като освободител на страната от османското владичество.
Освен това се смята, че по време на социализма изостаналата аграрна страна, каквато е била България в края на Втората световна война, се индустриализира и ограмотява.
Към това се прибавя и фактът, че в България никога не са били разположени съветски войски, на които народът да гледа като на окупатори.
Не на последно място трябва да се спомене, че самият Борисов е бил част от социалистическата система, пише кореспондентът на НЦЦ.
Да се определи политическият профил на Борисов е също толкова трудно, колкото и да се определи профилът на партията му ГЕРБ.
Докато социалистите - бившите комунисти - доминират левия политически спектър, десните политически сили постоянно се сменят. Формации като НДСВ или партията на Костов се появяват, изживяват възход, разочароват очакванията и губят значението си.
"Краткият живот на десните партии е проблем", коментира за НЦЦ преподавателката по политология в Софийския университет Румяна Коларова.
"По този начин се възпрепятства професионализирането на политиката. Заради тази променливост политическите актьори трудно могат да бъдат подведени под отговорност.
В България има доста жив политически диспут, но и демокрация с лошо качество", заключава българската анализаторка.
Борисов е успял да си създаде дисциплинирани последователи благодарение на един доста хитър механизъм, пише Рудолф Херман. Само някои от министрите му са били избрани за депутати, което означава, че те нямат сигурна политическа кариера, освен на съответния министерски пост.
Така Борисов доказва, че е в състояние да запази вътрешнопартийната си позиция. По отношение на вътрешната си политика обаче той трябва да направи много повече, за да се задържи на власт, заключава швейцарският журналист.
Същият автор публикува в понеделник портрет на вицепреимера и финансов министър Симеон Дянков, озаглавен
"Кризисен доктор за България".
Авторът проследява успешното професионално израстване на Дянков в Световната банка и пише: "Връщането му в в България беше като грубо
приземяване, тъй като той започна да прилага в родината си мащабите, с които
бе привикнал в Световната банка."
Макар неговото назначение да беше замислено като мениджър в кризисна ситуация, напоследък все повече на преден план излиза нуждата от дълбока и разтърсваща структурна реформа, пише швейцарският вестник и сравнява Дянков с архитекта на полската реформа Балцерович.
"Балцерович обаче нямаше проблема на Дянков - реформите в Полша бяха извършени непосредствено след падането на Желязната завеса, когато и населението беше готово на повече лишения и жертви в името на по-доброто бъдеще.
Да се направи това в България днес - 20 години по-късно - е значително по-трудно. Българите са убедени, че заслужават по-добър живот. И вместо нещата да вървят напред и нагоре, особено след приемането на страната в ЕС, посоката е назад и надолу", се казва в статията.
Авторът описва Дянков като особено явление в политическия ландшафт на Източна Европа и отбелязва:
"Нито един правителствен ръководител, освен Борисов, не е лансирал за такъв важен пост един технократ, независимо от това какъв професионалист е Дянков. Обикновено се залага на утвърдени партийни личности. Дали пък премиерът Борисов не е проявил прозорливостта на шахматист, вземайки Дянков, или просто го използва за резерва, която още при първата буря да изгори като бушон".
Статията на НЦЦ завършва с цитат от Симеон Дянков. Той казва, че винаги можел да се върне в Америка - възможност, която повечето негови сънародници обаче нямат.
Източник:
БГНЕС/Антон Станков
