"24 часа": Шефката на вписванията - на прокурор

Освободената от длъжност шефка на Агенцията по вписванията Виолета Николова най-вероятно ще бъде предадена на прокурор за престъпления по служба заради скандалните бонуси, които си е раздала през последните шест месеца на 2011 г., пише "24 часа".

С бонусите, които си е раздала, тя е извършила престъпление по член 282 от Наказателния кодекс, съобщил вчера източник от правителството.

Той бил категоричен, че през последните шест месеца на 2011 г. Виолета Николова сама си е определяла сумите за допълнително материално стимулиране към заплатата. Това обаче е абсолютно незаконно според наредба номер 2 от 5 ноември 2004 г.

Този документ определя реда за раздаване на бонуси в Агенцията по вписванията. В чл. 11 от наредбата изрично се посочва, че "за изпълнителния директор и неговия заместник индивидуалният размер на месечното материално стимулиране се определя от министъра на правосъдието".

Проверката на вътрешния одит обаче е показала, че Виолета Николова е получавала ДМС към заплатата си по тази законна схема само от януари до юни 2011 г.

За този период шефката на агенцията е прибрала 24 хиляди лева допълнително, като всеки месец бонусите й са били одобрявани с подписа на тогавашния правосъден министър Маргарита Попова.

Здравните уволнения минаха със суперлативи, съобщава "Сега".

Нели Нешева подаде оставка заради 12-те хиляди лв., които е получила като бонуси през 2011 г. Вчера парламентът я прие със суперлативи и отляво, и отдясно за професионалните качества на уволнената.

Гергана Павлова пък беше уволнена по усмотрение на премиера, защото не е обяснила дали цените на лекарствата на бившия й работодател "Софарма" са по-високи у нас, отколкото в съседни страни. Според вицепремиера Павлова си е вършела добре работата.

Комисията за защита на конкуренцията е започнала проверка срещу "Софарма" и "Софарма трейдинг" за монополно положение в търговете за доставка на медикаменти и медицински изделия в системата на НЗОК и здравното министерство, съобщава "Монитор".

Разследването на антимонополния орган ще обхване последните пет години. Фармацевтичната компания нарушава Закона за защита на конкуренцията, тъй като затворила целия цикъл - от производството на лекарства, през дистрибуцията, до продажбата на едро и дребно.

Лекарствен октопод не може да има без държавна подкрепа, коментира "Сега".

Лекарствената политика съвсем не е нещо просто, а този пазар далеч не се ръководи от етични съображения, особено в България. И когато точно този бизнес се окаже в дъното на скандал между две мощни икономически групировки, тясно свързани и с управляващите, и притежаващи медии, обществената какофония става пълна.

Ясно е, че в цялата каша светци няма. Ясно е и че не може някаква си заместник-министърка с неособено висок управленчески потенциал да отгледа и опази цял октопод. И че ако такъв съществува, той е резултат от целенасочена държавна политика, за която са отговорни всички управляващи - здравен и финансов министър, премиер и депутати от мнозинството. И че уволнението на един човек няма да нормализира лекарствения пазар.

ГЕРБ имат идеи, но нямат хора, отбелязва в интервю за "Труд" проф. Милан Миланов, шеф на етичната комисия на БЛС. По думите му кадровият кадрил в здравното министерство, лекарския съюз, здравната каса и парламентарната комисия е безумен.

Всеки от дошлите трима здравни министри се появи със своя мантра, която защитаваше със зъби и нокти, без хората да разберат защо. Божидар Нанев искаше да затваря болници, Анна-Мария Борисова се вплете в някаква здравна карта, за която обществото така и не разбра има ли нужда или не, а Стефан Константинов иска диагностично свързани групи.

Настоящата ситуация е последствие от генезиса на една бързо създадена партия. Много отдавна утвърдените специалисти не са привърженици на партии. Нека ГЕРБ си държат начело на министерство, на парламентарни комисии техни хора. Но защо не използват създадената банка от кадри, пита Миланов.

Взех точно 0 лв. бонус, заявява пред "Стандарт" министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. Около 5 млн. лв. са всичките допълнителни материални стимулирания, от които около 10% са за администрацията на министерството.

Центровете за спешна медицинска помощ са взели 1 083 759 лв. В регионалните здравни инспекции са отишли 1 196 795 лв., в национални центрове 984 704 лв., в центрове за трансфузионна хематология - 853 400, уточнява Константинов.

"Тук не говорим за бонуси, става въпрос за допълнително материално стимулиране. Става въпрос за места и щатове, които не са заети и за които фонд "Работна заплата" не е изразходван поради липса на хора.

И парите са прехвърлени към заплатата на онези, които са свършили цялата тази работа. Другата част са от приходи, по-големи от заложените в бюджета, на базата на свършени някакви услуги", обяснява министърът.

Зимата на техните бонуси, коментира "Дума". Раздаването на бонуси избухна като мина, защото идва от партията, която обяви бонусите за нечисто злодеяние.

Ако ГЕРБ бяха дали парите на обикновените чиновници, едва ли щяха да събудят толкова гняв и ярост. Но те са ги дали на самите себе си. През своето управление партия ГЕРБ е извършила много по-големи дивотии и потенциално много по-опасни неща за бъдещето на държавата. Но именно темата за бонусите може радикално да обърне настроенията срещу тях.

Защото тук си проличава уникалният двоен стандарт, разминаването на управленска и обществена реалност и най-вече блясъкът на парите от бонусите веднага освети всички лъжи, които властта изсипа от началото на своя мандат.

Походът на Калинките, коментира в "Труд" социологът Кольо Колев. Походът на Калинките - на случайните хора, попаднали случайно на властови позиции - става масов и явен. Като правило това са хората от втория, третия ешалон на висшата бюрокрация.

На тези Калинки се опитват да се противопоставят партийците - професионалистите, хората с идеология. Тези, които играят на дълга игра. Хората, които искат да останат в политиката или да запазят лицето си. Това е общият проблем.

При ГЕРБ той се усложнява многократно. Защото по самия си генезис това е ситуативна формация. Партия без идеология - без партийци, професионалисти и идеолози, с малцина "хора на дългата игра".

В резултат получаваме държава, която обслужва себе си, а не икономиката. Държава, която се вълнува само от преразпределението, а не от развитието, от умножаването.

Най-подготвени за иновации са IT секторът и телекомуникациите, казва в интервю за "Класа" Владимир Михайловски, постоянен представител на Международната финансова корпорация за България.

Това са браншове, които, включително и в страната, най-малко пострадаха от кризата и икономическата рецесия. Там има наличен капитал, за да се постигне развитие и да се вложи в иновации. Това са секторите, в които в най-кратки срокове и с най-висока ефективност може да се случи иновативен прогрес.

Има потенциал за развитие и в областта на машиностроенето. Не бива да подценяваме и селското стопанство, където също могат да се генерират иновации.

Индустрията и машиностроенето дава много голям дял в образуването на брутния вътрешен продукт и засега нововъведенията в тези сектори не са много, а и не са много добре подготвени за въвеждането им и за инвестиция в подобни процеси. Но определено те са в групата, която може би в един по-късен етап на развитие ще се насочи активно към въвеждането на иновациите.

Скъпият петрол ще направи "крепостни" много хора, прогнозира в "24 часа" Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията. Според него за България все по-видима ще стане силната зависимост от внос на енергия. Ще се увеличи изтичането на национален доход към Русия под формата на внос на нефт и газ.

В края на 1999 г. сме плащали около 100 млн. евро месечно за внос на петрол, а в края на 2011 г. плащаме около 400 млн. Като се има предвид, че доходите на българите в евро не са се увеличили 4 пъти, е ясно, че тази енергийна зависимост на практика води до намаляване на наличния доход за потребление на други стоки или за спестявания.

Дългосрочно увеличаването на цените на нефта и на природния газ означава, че за около половината от цялото енергийно потребление на България ще има устойчив ценови натиск нагоре.

Като дългосрочен ефект може да се очаква намалена мобилност на населението вътре в регионите на страната.

Такситата вдигат цените с 20 на сто, пише "Монитор".

Такситата ще поскъпнат средно с около 20 на сто от април. Това съобщил за изданието Людмил Лазаров, собственик на една от най-големите такси компании у нас.

Причината е, че цената на метана скочи от 1,30 лв. на 1,70 лв., което е 30% ръст. Въпреки опитите на бранша да задържи тарифите, те ще скочат, но не пропорционално на ръста на горивата.

На фона на кризата у нас скокът на цените на горивата сочи само едно: време е да се търсят алтернативни източници на енергия, време е да се правят инвестиции в енергийни иновации, коментира "Монитор".

По-високи данъци за дразнещото богатство, е озаглавено интервюто в "Сега" с депутата от БСП Петър Димитров. Според него няма отказ от плоския данък, който самият той защитаваше.

Просто има желание за по-голяма справедливост в условията на криза. На изключително много хора им бяха намалени доходите, смени се ситуацията на пазара на труда - понякога над 100 са кандидатите за едно работно място.

Падат разходите на труд за бизнеса и това намира израз в един от най-лесните елементарни показатели - депозитите на българите са над 32 млрд. само за третото тримесечие на миналата година, има нови 27 милионери и те са спечелили нови 763 млн. лв.

Тоест в условията на криза някои хора започват да печелят все повече и ножицата се отваря все повече - най-бедните стават непоносимо бедни, а богатите стават дразнещо богати.

"При това положение ние отиваме към най-нормалното - хората, които живеят под границата на бедността, да не ги облагаме с подоходен данък", обяснява Димитров.