"24 часа": Местят съда в сградата на Външно, дипломатите - във военното НДК

Само ден след като обяви, че се захваща сериозно да търси ново обиталище за Софийския районен съд, премиерът Бойко Борисов намери решение, пише на първа страница "24 часа".

В понеделник ръководството на Министерството на външните работи е било изненадано от идеята, че дипломатите трябва да се изнесат от сградата на "Александър Жендов" №2, за да освободят кабинетите си за съдиите, деловодителите и призовкарите на най-голямото съдилище в републиката.

Според този план външнополитическото ведомство трябвало да се приюти в новата сграда на т. нар. военно НДК на бул. "Скобелев" в центъра на София, която стои неизползвана от години.

Според специалисти най-големият проблем при пренасянето от сградата на ул. "Ал. Жендов" на което и да е друго място ще са комуникациите на министерството. Визовият център пък е изграден по строго определени изисквания съгласно Шенгенското споразумение.

Компютрите на центъра, който сега се намира на 3-тия етаж в МВнР са свързани с всички гранични контролно-пропусквателни пунктове на страната и с повече от 80 наши консулски представителства в чужбина.

Бойко Борисов се захвана да търси сграда на Софийския районен съд, след като шефката му Владимира Янева се обърна за помощ към него и вътрешния министър Цветан Цветанов в края на миналата седмица.

Франция предупреди България и Румъния, че няма да ги пусне в шенгенската зона, ако продължават да й създават проблеми със своите роми, съобщава на първа страница "Сега".

Министърът на вътрешните работи Манюел Валс поднови заплахата на своя предшественик Брис Ортфьо в дясното правителство на Никола Саркози, че притокът на роми може да коства членството на двете държави в зоната с отворени вътрешни граници. Никога досега обаче Париж не е поставял така директно подобно условие.

Истинско опълчение в защита на Христо Ботев се надигна в нета, коментира под глава "Стандарт". Над 4000 ученици и родители въстанаха в мрежата срещу евентуалното изваждане на творбите на гения от учебниците.

Те заплашиха, че класните стаи ще останат празни на 15 септември. Наложи се по заръка на премиера Бойко Борисов просветният министър Сергей Игнатов да прекъсне отпуската си, за да успокои бунтарите.

"Никой няма да посегне на тези светини. Ако не беше зает, и премиерът лично щеше да ви го каже", отсече Игнатов.

"Монитор" цитира статистика, според която общо 162 места остават незаети след трето класиране в Софийския университет. 136 от тях са в редовна форма на обучение и 26 - в задочна. Свободните бройки са предимно в специалностите физика, химия и стопанско управление.

Това е тенденция, която се запазва в последните две години, анализира пред "Монитор" ректорът на университета Иван Илчев. "След второто класиране са се записали общо 3878 при 4524 места. Запълнени са всички места в право, психология, европеистика, медицина, компютърни науки, редките филологии, английска филология и т. н.

Както и други години така и през тази очакваме да останат незапълнени бройки, но в това няма никаква трагедия", смята Илчев.

"Трагедията е обаче, че намалява броят на випускниците в средните училища и това ще продължи до 2018 г. Чак тогава се очаква леко увеличение спрямо предходната година. Друг голям проблем е и нарастващият брой на наши възпитаници, които заминават да учат в Европа", смята още ректорът.

По думите му и интересът от страна на чуждестранните студенти намалява, защото не могат да се реализират след завършване у нас.

МВР се отметна от обещанието за нова информация за атентата, подчертава "Сега". Въпреки че в понеделник обеща нова информация за атентата на летище Сарафово, вътрешният министър Цветан Цветанов не удържа на думата си и ведомството не оповести никакви нови данни около разследването.

Преди ден МВР шефът заяви енигматично, че разследващите се нуждаят от "допълнителна помощ от българските граждани" и затова ще бъде пусната още информация.

Неофициално се заговори, че ще бъде разпространен фоторобот на съучастник на атентатора от Бургас. Това обаче не се случи. От ведомството отложиха новите данни за "след четвъртък".

Съучастникът на камикадзето е заснет от камерите в Бургас, допълва по темата "Труд".

Държавните ни мъже се държаха достойно след атентата, категорично заявява пред "Новинар" арабистът Симеон Евстатиев.

"Имам предвид, че те много добре реагират на сигналите, които получиха от правителството на Израел. Оттам, както и от Великобритания твърдят, че зад атентата стои групировката "Хизбула" и евентуално правителството в Иран.

Нашето правителство постъпи много правилно, като не се хвана за тази сламка. Очевидно става дума за информация, която на този етап няма как да бъде доказана. Нашата държава не тръгна да развива тази нишка, която, ако се окаже невярна, може да ни навлече редица проблеми. Но имаше и смущаващи действия. Не тези, които ни представят в международната общност, а тези, които имат ефект у нас", разяснява Евстатиев.

"Микрорастеж. България успява да избегне повторна рецесия, но съживяването е анемично", коментира на първа глава "Капитал Daily". Данни на Националния статистически институт отчитат две новини. Добрата е, че за първи път от доста време насам вътрешното потребление расте. Лошата - че икономиката на Европа отчита спад, а проблемите на еврозоната много бързо могат да се пренесат и на българска територия.

Храните трайно ще поскъпват, прогнозира в интервю за "Преса" Светла Бъчварова, бивш зам.-министър на земеделието.

"Цената на зърното трайно се покачва. Причините са много. Едната са скъпите горива, торове и препарати. Международният фактор също не е без значение. Зърнената реколта в САЩ и Европа е засегната от климатичните аномалии, което вдига котировките на световните борси.

Предлагането на пшеница и царевица в световен мащаб ще е по-малко, което обяснява тенденцията за трайното им поскъпване. Българските фермери не определят цените, защото страната ни е малък пазар, който се подчинява на правилата на борсите.

В момента пшеницата се товари на пристанищата във Варна и Бургас и се изнася за 480 лв. Никой не може да прогнозира с точност как ще се развият в ценово измерение пазарите през следващите месеци", допълва Бъчварова.

В своя анализ за "24 часа" Иван Нейков констатира: Тази криза, която вече наричаме "Кризата", вероятно ще остави отпечатък върху целия ХХI век. Какво донесе тя на българския пазар на труда, пита авторът и отговаря сам: разви се несигурност на работните места в дългосрочен план; младите хора все по-често работят на краткосрочни договори; голяма част от новите работни места не могат да бъдат приемани за устойчиви.

В много случаи кризата или изходът от нея се използва като претекст за изключване на най-уязвимите и най-слабо квалифицираните работници от пазара на труда. В България вече сме свидетели на прогнозирания от Европейския парламент ефект на "обиране на каймака", чийто първи жертви са най-слабо квалифицираните работници, категоричен е Нейков. Според него животът ни и трудът ни никога вече няма да бъдат такива, каквито са били преди кризата. В анализ за "Преса" Нейков коментира и пенсионната система в България. Експертът изтъква, че 250 работещи трябва да хранят 100 пенсионери.

Анализът в "Труд" разказва за "безпринципната игра на Дянков с пенсиите". Според автора Йордан Христосков некомпетентността, неспособността и наглостта, с които се управлява България през последните три години, доведоха до поредица от грешни решения в областта на пенсионната система, гръмко наричани "истински реформи".

"Сега с нарастването на страха от загуба на предстоящите избори се правят опити с популистки решения отчасти да се коригират тези грешки и да се тушира недоволството от обедняването на пенсионерите.

Обявеното от министър Дянков очаквано увеличение на пенсиите с не по-малко от 8 на сто от началото на следващата година е поредното доказателство за безпринципността и нарастващия хаос в пенсионната система", коментира Христосков.

В интервю за "24 часа" Надежда Сандолова, член на Европейската сметна палата, очертава драстичното обедняване като най-значим проблем за България.

"Мизерията, която ни залива от ден на ден. За мен тя е нещо, което поражда недобри социални отношения и среда, в която не може да се използва и наличният потенциал в държавата", казва още Сандолова.

Тази година гроздовата реколта ще бъде по-слаба от миналогодишната, прогнозира в интервю за "Труд" Красимир Коев, изпълнителен директор на Агенцията по лозата и виното. Причината за това е сушата през последните месеци.

Радостното обаче е, че все пак няма да се сбъднат най-песимистичните прогнози на родните производители за спад в добивите от 30-40%, смята Коев.

По думите му в момента България изнася грозде за Италия, където се преработва в газирани вина, които след това оттам се изнасят в САЩ.

Точно 2 228 400 лв. ще трябва да получат от държавата родни олимпийци плюс техните треньори за призовите си класирания в Лондон, извежда под глава "Труд".

Това показват изчисленията съобразно инструкцията за награждаване на Министерството на физическото възпитание и спорта. Според нея олимпийска титла се премира с 200 000 лева, сребро - със 170 000, а бронз - със 140 000 лв. Награди има и за местата до осмо. Наставниците вземат до 80% от премиите на възпитаниците си. Сумите подлежат на облагане с данъци.

Волейболистите, чиито награди се изчисляват по сложна формула според титуляри и изиграни минути, ще разпределят 486 000 лв. за 4-то място. Спортно-техническият щаб на отбора ще подели 184 800 лв.

Капитанът на националния ни волейболен тим Владо Николов изигра последните си мачове за "лъвовете" на олимпиадата в Лондон, пише "Стандарт".

В интервю за вестника треньорът изтъква: "Ако имаме нормални условия на работа, няма да имаме само два медала, а 20. Страните, които са преди нас на олимпиадата, са държави с невероятни първенства - руско, бразилско и италианско. Поляците дават също много пари, а ние сме преди тях. Когато имаш силен шампионат, имаш повече състезатели, които да използваш. Нямаме ги, защото няма пари. Но няма пари за всички хора в България", коментира още Николов.

Комисията за конфликт на интереси издирва депутата Емил Димитров от ГЕРБ, съобщава в заглавие "Сега". Народният представител от ГЕРБ не се е явил на предвиденото за вчера изслушване пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Името на Емил Димитров, който е зам.-председател на комисията на НС по земеделие и гори, многократно бе замесено през последните години в опити за прокарване на лобистки текстове в различни закони, припомня ежедневникът.

Темата на "Труд" констатира: Държавата излива от години милиони за нови технологии в администрацията. Общините и те пишат програми като луди за нови компютри и софтуер. Но през ХХI в. пишещата машина сред родните чиновници пак си е на мода.

Тръгвам си с тъга от България, споделя пред "Стандарт" отиващият си посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик. Дипломатът прави положителна равносметка от мандата си в България.

"Смятам, че за времето, в което бях тук, отношенията между двете страни станаха още по- дълбоки и силни. Това са отношения на сътрудничество и доверие", отбелязва Уорлик.

Той прогнозира и светло бъдеще за България: "Демокрацията е жива, в добро здраве и процъфтява в тази страна. България трябва да е горда."