Според "168 часа" битката в църквата е за 8,6 млрд. лв. Който наследи починалия патриарх, той ще упряавлява тези пари. Седмичникът прави преглед на спонсорите и политиците, които лобират за Врачанския митрополит Калиник, Плевенския Игнатий и за Великотърновския Григорий. Всеки един от тях обмисля дали да атакува пред ВСС избора на Варненския митрополит Кирил за наместник-председател на БПЦ. Под въпрос е дали към групата ще се присъедини и Пловдивският митрополит Николай.
За пръв път досега три страни от Балканите - членки на ЕС (България, Гърция и Румъния), се обединиха около условията, които Македония трябва да спази, ако иска да влезе в елитния клуб на Стария континент, коментира "Сега". Това се случи на среща на външните министри на трите държави в София вчера. Бившата югорепублика очаква през декември да получи дата за започване на проговори за приобщаване към съюза. Дали това ще стане, зависи и от нейните съседи, които също имат глас като членове на ЕС.
Пред "Дума" евродепутатът от "Коалиция за България" Кристиан Вигенин, отстоява теза, според която: "Популистки правителства не бива да разделят Македония и България. Ако има народ на Балканите, който да е най-близък до нашия, това е македонският. Македонското правителство неглижира социално-икономическите проблеми на страната за сметка на популистките послания", анализира Вигенин.Той разкритикува българското правителство за закъснялата "рязка активност" към Македония през последните седмици. "Българското правителство изостави прокламираната цел за активна политика в региона на Западните Балкани и повече от 3 г. не предприе никакви съществени стъпки по отношение на проблемните въпроси в отношенията си с Македония", заключава Вигенин.
За "24 часа" Красен Станчев, ръководител на УС на Института за пазарна икономика, анализира политическата реалност в страната ни от 80-те и 90-те години, като предопределяща събитията от най-новата ни история. "БКП започна кантролирания капитализъм още през 1984 г. Политическите началници се насочиха към ролята на работодатели. И партийците вярваха на Маркс, че първоначалното натрупване на капитал се нарича - грабеж. Живков хем ограбваше населението, хем го подкупваше с нови заеми".
"Сега" съобщава: "И властта призна - ръстът на пенсиите ще е двойно по-нисък от обещания". Управляващите признаха, че реалното увеличение на пенсиите догодина ще е далеч от обещаните 9.3%. Като се отчете инфлацията, ръстът ще е едва 5.9%, пише в проектобюджета на НОИ за догодина. Освен това за втора поредна година през 2012 г. пенсиите губят от реалната си стойност - макар и само 0.2%, сочат още изчисленията на осигурителния институт. Средната пенсия намалява въпреки увеличението на минималния размер от 136 лв. на 145 лв. от 1 юни, с което бяха подпомогнати около 700 000 души. Вдигането на вдовишките добавки от 1 септември 2011 г. от 20% на 26.5% от пенсията на починалия съпруг също не успява да покрие инфлацията.В изборната 2013 г. за първи път през мандата си ГЕРБ предвижда индексиране средно с 9.3% на всички пенсии. Това ще стане от 1 април вместо, както е по закон, от 1 юли. Според сметките на НОИ ще има реален ръст от само 5.9% през 2013 г. спрямо 2012 г., при прогнозна стойност на средногодишната инфлация от 2.5% догодина.
"Четвъртият оператор на БТК" е водещото заглавие на "Капитал Daily". "Сделката е приключена. "Бромак телеком инвест" ще притежава около 45% от БТК", заяви Цветан Василев, едноличен собственик на "Бромак" ЕООД и мажоритарен акционер в Корпоративна търговска банка. Реалните бенефициети на БТК са - Цветан Василев чрез дружеството му "Бромак", VTB Capital и част от кредиторите на групата, които се съгласиха да превърнат вземанията си в капитал.
"Монитор" коментира зачестилите случаи на злоупотреба със социалните добавки. Светлана Ангелова, зам.-председател на Социалната комисия в НС, подчерта в интервюто си за изданието, че: "Майчинските не са заплата и не трябва да се разчита само на тях. Само в България и Швеция платеният период за отглеждане на бебе е толкова дълъг".
"Шест месеца след земетресението в Перник, пет блока в "Борово" са обявени за опасни", е водещата новина на "24 часа". Блоковете: 228, 228А, 229, 230 и 231трябва спешно да бъдат укрепени. При следващ трус от над 7 степен могат да паднат - това е заключението на експертите. Направената експертиза е на стойност около 200 хил. лв. и е за сметка на държавата и Столичнаобщина. Укрепването ще трябва да се плати от собствениците.
Анализът на "Сега" твърди: "Всички станахме роми в ЕС". Спирането на България и Румъния за Шенген, както и заплахата за връщане на визовия режим за сърби, македонци и други народи на Балканите се дължат на обща причина - Западът налага карантина, за да се предпази от техните ромски малцинства. Инициатори на заплахата бяха Германия и Франция, зад които веднага се наредиха Холандия, Белгия, Австрия и Люксембург. Същата предупредителна схема бе приложена през есента на 2010 г., когато Франция и Германия изпратиха общо писмо до Съвета на ЕС да бъде отложено приемането на България и Румъния в Шенгенската зона.
Съвпадението сега е поразително не само защото отпорът срещу свободното движение на граждани от Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Албания идва от същите държави, които спряха България и Румъния за Шенген, но и защото причината е същата - прииждането на роми. Никой не смее официално да назове проблема, за да не бъде обвинен в етническа дискриминация и расизъм.
Средната пенсия на еврочиновник е 6500 евро, сподели вчера дипломат от голяма държава - членка на ЕС. Числото се очаква да налее масло в огъня на споровете за бъдещите бюджети на съюза, пише "Труд"". Говорител на комисията не потвърди и не отрече посоченото от дипломата число.
Лидерите на 13 страни - нетни получателки на еврофинансиране, включително премиерът Бойко Борисов, ще обсъждат днес в Брюксел как да спасят фондовете за социално-икономическо сближаване от съкращенията в евробюджета, за които нетните донорки настояват. Притиснати от икономии у дома, последните искат да режат дълбоко в следващия 7-годишен бюджет на ЕС. Те отхвърлят проект на комисията за 6,8% скок на разходите за 2013 г. и отказват да покрият допълнителни 8,9 млрд. евро, които Брюксел иска за т.г., за да плати европроекти от началото на програмния период (2007-2013). България има да взема над 400 млн. евро от тези пари.
