Б ившата шефка на Националната агенция за приходите (НАП) Мария Мургина осъди прокуратурата за 30 000 лева, съобщава lex.bg.
Това е обезщетението, което Софийският градски съд (СГС) ѝ присъжда за причинените морални вреди от продължилото 7 години дело срещу нея за престъпление по служба и принуда, по което беше окончателно оправдана в края на 2016 г. Мургина е предявила иск за 200 000 лева срещу прокуратурата за неимуществени вреди от незаконните обвинения, причинили ѝ трайни здравословни проблеми, стрес, страх от осъждане, унижение, уронване на престижа ѝ и невъзможност да работи дълго по специалността си.
Съдът отмени оправдателна присъда на Мария Мургина
Съдът отбелязва, че срещу нея са били повдигнати първоначално 4 обвинения – две за престъпления по служба, едно за принуда и едно за потвърдена неистина в декларация пред Сметната палата. Освен това през 2011 г. градският съд я осъди на 4 години затвор, след като я призна за виновна по едното обвинение в престъпление по служба и за принуда. Прокуратурата още тогава се отказа от останалите обвинения.
След това обаче минаха 6 години, в които апелативният съд я оправдаваше напълно на втора инстанция, а Върховният касационен съд (ВКС) отменяше присъдата, с която Мургина беше оправдана за принуда и връщаше делото за ново разглеждане. При третото разглеждане на делото САС отново оправда бившата шефка на НАП, като прие за очевидно, че обвинението е само декларативно, но не съдържало нищо за действия на Мургина. Накрая ВКС реши, че доказателствата са явно противоречиви и не предпоставят сигурен извод, като остави в сила оправдателната присъда. Така тя бе окончателно оневинена по всички обвинение.
Апелативният съд отново оправда Мургина
За да прецени, че справедливото обезщетение за бившата шефка на НАП е 30 000 лева, съдия Валерия Банкова от СГС пише в решението си, че делото срещу нея е започнало, когато е била в активна възраст, като процесът е продължил над 7 години. „Безспорно през това време ищцата е търпяла негативни психически изживявания и стрес досежно качеството си на обвиняема и подсъдима, и свързаната с това възможност за налагане на наказание. При определянето размера на обезщетението за тези вреди, съдът взема предвид и това, че макар в крайна сметка ищцата да е била оправдана по всички повдигнати обвинения, развитието на наказателното производство е било променливо за част от тях и в рамките на същото се е стигнало и до постановяване на осъдителна ефективна присъда от четири години лишаване от свобода“, пише съдът. В решението съдия Банкова отбелязва също, че Мургина е била обвинена и за престъпления по служба, свързани с високия пост, който е заемала и това води до по-тежки от обичайните вреди. Съдът е отчел също, че и широкото медийно отразяване на делото е уронило допълнително престижа на Мургина.
Показания са дали нейната бивша секретарка и мъжът, с когото живее на съпружески начала, които разказват за изключителния стрес, който бившата шефка на НАП е преживяла по време на процеса. Те цитират и изказване на бившия зам.-градски прокурор на София Роман Василев, който след повдигането на обвиненията на Мургина през 2009 г. казал, че всички свързани с нея служители на НАП, „трябва да имат страха на прокуратурата, защото тя ще стигне до всеки от тях. Тогава тя изпаднала в състояние на пълно отчаяние, гледала често в една точка и започнала деградация на физическото ѝ състояние. Назначената медицинска експертиза също показала връзка между преживения силен стрес и отключилите се заболявания на Мургина.
„Всички посочени по-горе обстоятелства и конкретното им проявление по делото обуславят по-висок размер на дължимото от ответника обезщетение. Като взе предвид така установените обстоятелства, а също и социално-икономическите условия на живот в страната, настоящият състав на съда намира за справедливо обезщетение сумата от 30 000 лв., която би репарирала претърпените от ищцата неимуществени вреди, доколкото те изобщо могат да намерят парично изражение и да се овъзмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и същевременно не води до неоснователно обогатяване“, се казва в решението, което не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
