З а първи път в историята на българското книгоиздаване лириката на Иван Вазов е представена отделно от социалната, епическата и детската поезия на големия майстор на словото.
Подборът и подредбата в луксозното издание са направени от Борис Христов. Големият поет, който на 14 август навършва 75 години, бе удостоен с Вазовата награда за цялостно творчество, присъждана от родния на Вазов град Сопот и Министерството на културата.
Борис Христов каза за Vesti.bg, че е отложил ред други задачи, за да работи по съставянето на тази антология в израз на преклонение към първоучителя на българските писатели. Убеден е, че наред с всичко друго Иван Вазов е първият български философ със споделените в изящно слово прозрения за природата, всемира, човека, битието.
Проверете: Колко знаете за Иван Вазов?
Книгата съдържа 150 стихотворения, повечето рядко публикувани в многобройните издания на Вазовото творчество през годините. „Тези стихове постоянно са извън учебните планове на училищата и университетите. Непознати са на съвременния читател“, казва Борис Христов. И рецитира пред мен, негов гостенин в родопското село Лещен, стихотворението „Гьоте“.. от цикъла „Поет“. Всъщност „Гете“, както през 1893 година го е озаглавил Вазов:
„Да, има йощ поезия в света и има извори за вдъхновенье: не е убило всяка висота на наший век жестокото съмненье…
… дор нашта мисъл тича надалеч и няма бряг на нашето мечтанье, поети може и да няма веч – поезията вечно ще остане“
Антологията е издадена от „Рива“. Борис Христов е автор на книгите с изключителни стихове "Вечерен тромпет" (1977) и "Честен кръст" (1982), на романа "Бащата на яйцето" (1987), на повестите "Сляпото куче", "Долината на обувките" и "Смъртни петна" (1990). Автор е на тристишия, събрани в "Думи и графити" (1987), "Думи върху други думи" (1994), "Черни букви върху черен лист" (1997). Нарече митографии "Каменна книга" (2006), "Книга на мълчанието" (2008), "Книга от заглавия" (2008), "Камък и слово" (2015), на "Спомени за хора, камъни и риби" (2015).
От години с радост и вдъхновение се рови в книги. Така състави антологиите "Българска лирика", "Българска народна лирика" (1994), "Български разкази", "Народни устни писмена" (1995), "От изгрев солнце до заник" (1997). Огромен негов труд е изследването, подготовката и издаването на подозирания за мистификация епос на българомохамеданите от Западните Родопи "Веда Словена" (1997). Това внушително издание стана повод за документален филм на режисьора Анри Кулев, който засне по сценарии на Борис Христов и „Смъртта на заека“, „Сънувам музика“, "Лабиринти", "Свирачи", „Бащата на яйцето“.
Отшелничеството на Борис Христов
В навечерието на своята 75-годишнина Борис Христов подготвя сборник с прелюбопитни публикации от „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, от който от 1889 до 2002 г. са издадени 62 тома. За разлика от много други издания, съставителят оставя настрана записаните на диалект вярвания, обичаи, приказки, песни, баяния и се съсредоточава върху слабо познати публикации в книжовния дял, подписани от Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, Димитър Маринов, Атанас Илиев, Марко Цепенков, Кузман Шапкарев, Любомир Милетич, Беньо Цонев, Стефан Младенов, Александър Теодоров-Балан и т.н. Но голямото събитие на годината за поета ще е изненада, която подготвя заедно с художника Милко Божков, проект, за който още не иска да издава подробности.
