Стефан Константинов: БЛС и младите лекари се разминават

За парите, които дават държавата, данъкоплатците и здравноосигурените, здравеопазването ни е прилично. Така здравният министър Стефан Константинов коментира пред Би Ти Ви проучване, което показа, че българите се чувстват по-зле лекувани дори от албанците.

Той уточни, че в ЕС България отделя най-малко средства за здраве на глава от населението. По думите му, за да се промени тази зависимост, трябва да се увеличат здравната вноска или данъците.

Вариант е и пари да бъдат извадени от друг сектор. "Хората са недоволни, защото влагат собствените си пари и в един момент се питат защо системата не дава едно или друго. Здравната осигуровка е солидарна с хора, които плащат много по-малко. Това генерира допълнително недоволство. Хората не си дават сметка какво може да се получи с парите, които внасят", каза Константинов.

По повод съществуването на Здравната касав този й вид, министърът заяви, че на сегашен етап - в трудна кризисна ситуация, няма друга алтернатива.

Той обаче съобщи, че има някои реалистични предложения как да се запази стабилността на системата. По думите му

законопроектът за лечебните заведенияне е минал в здравната комисия заради липсата на двама депутати от ГЕРБ,

които били болни. Вчера същият текст дори бил подкрепен и от опозицията в икономическата комисия. Министърът изрази надеждата, че ще мине и в пленарна зала.

Като важни неща в него той маркира здравната карта и разпределението на болниците: "Ако нямаме държавна политика в това отношение, всичко ще бъде концентрирано в София или Варна, например. Ще се получи да няма никакви болници в периферията и хората да остават без лечение. Искаме да запазим едно национално ниво на здравеопазване". Константинов обяви, че случаят с

починалата в частна клиника

млада жена след операция за махане на сливици е проверен. По думите му там се проявява един типичен проблем в здравеопазването - избирателната пропускливост на тежки и леки случа в различните болници:

"Нека да има частни, общински, държавни болници, но да се знае, когато човек работи, къде работи. Трябва да направим така, че да не се роят толкова много болници с едни и същи лекари - ето как се харчат неефективно пари. Нека да се правят нови структури, но да се затварят старите - това е нашата цел.

 Поставени при сегашните условия, ние се лъжем постоянно.

Парите от държавната отиват за тежките случаи. Има болници, които реализират големи загуби от това, че лекуват тежки случаи, а други са винаги на печалба, защото поемат само леки".

Константинов коментира идеята за

 връщане на лекарствата с изтекъл срок

на годност в аптеките със запазена касова бележка като "глупава разпоредба". Той обясни, че е ставало въпрос за проект за наредба, публикуван на сайта на министерството, който никога не е действал, а няма и да действа. По думите му обаче това е пример за прозрачност - хората да бъдат запознати с идеите и дадат мнението си по тях.

Вече има тотално разминаване между това, което искат лекарите и особено младите лекари и хората, които са длъжни да ги представляват, заяви вчера министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, визирайки Българския лекарски съюз (БЛС).

"Впечатлението ви е абсолютно правилно, това вече много хора го забелязват и това е така", отговори министърът, попитан дали БЛС не се е превърнал в нещо като съвет на старейшините, който не съдейства на младите си колеги.

Към момента нямаме опасения да останем без качествени лекари в страната, но е ясно, че след няколко години можем да се окажем пред сериозен проблем, призна министърът. Проблемът е свързан със застаряването в лекарската професия и въобще на хората, работещи в здравеопазването.

Това е европейска тенденция, в България - особено остра, но донякъде и самите лекари, които са на възраст, имат отговорност, тъй като не обучават и не дават възможност за реализация на младите си колеги, отбеляза д-р Константинов.

Тази година се мъчим да се справим с

най-дефицитните специалности - на патоанатомите и на съдебните лекари,

които са под 100 за страната - предложихме заплата за специализанти равна на четирикратното минимално месечно възнаграждение, което е над 1000 лв., уточни министърът.

Упреците, които чух, идваха от по-възрастните лекари, които казаха - откъде накъде някакъв "новобранец" ще взема по-голяма заплата от мен, призна д-р Константинов. Но това не е така - основната заплатата може да е по-голяма, но лекарите с по-дълъг стаж получават повече пари от други места, от допълнителна работа, напомни той.

"А младият човек се нуждае от стимул да се посвети на науката, докато си вземе хляба в ръцете. След това той само ще поддържа знанията си с продължително обучение - това се опитваме да направим за кадрите", каза министърът.

Колкото до задържането на останалия медицински персонал ясно е, че без официалните доходи да се доближат до средноевропейските, винаги ще имаме движение на хората от изток на запад и от юг на север, коментира той.

В същото време у нас има лекари, които получават огромни средства за работата си, несравними дори със средноевропейските, отбеляза д-р Константинов. Така че

ножицата за работещите в здравеопазването е страшно голяма,

тя не е в пъти, в някои случаи е десетки пъти, което също пречи за реализацията на младите хора, е откровен министърът. Без промени в модела на финансиране в законодателството няма да се мине, убеден е Константинов.

"Не е въпрос на бюджет, промените ги предлагам, но какво прави, примерно, съсловната организация на лекарите - нищо не прави в момента ръководството й", отсече той.

Според него това са силите в момента, които са най-консервативни и най-против промените, в каквото и да е в здравната политика. Така беше и за диагностично-свързаните групи, така е и за закона за лечебните заведения, категоричен бе той.