П родължават споровете около заплатите. Във вторник от депутатите се чуха предложения да няма минимална работна заплата, а брутна минимална работна заплата. Какво означава това, какво ще се включва в нея и ще има ли хора, които ще бъдат ощетени - темата в „Здравей, България” коментират Христина Христова, Никола Янков и Кузман Илиев.
Бившият социален министър Христина Христова даде пример къде е уловката с добавянето на думата „брутна” и влизането на класа „прослужено време”. „Имаме половината от средната брутна заплата в страната - 850 лв. При човек с 30-годишен стаж, ако това е брутна минимална работна заплата, трябва да извадим 30% от тези 850 лв., за да видим каква е тази минимална заплата. Махаме и осигуровките - около 17%, махаме и данъка 10%. Накрая човекът с 30-годишен стаж ще вземе около 590 лв.”, разясни тя.
Според икономиста Никола Янков от Центъра за изследване на демокрацията обаче никой нямало да взима по-малко пари. „Пазарът на труда е гъвкав. Когато един работодател иска да запази работник, ще му плаща толкова, че той да остане. В момента механизмът за определяне на минималната работна заплата е добър. Вдигането на този параметър се отразява изключително негативно на най-бедните. Част от тях ще останат без работа”, заяви експертът.
Икономистът Кузман Илиев е на мнение, че покрай заплатите депутатите са сътворили „юридически тюрлюгювеч”. „Те нямат достатъчно време последните няколко парламента да разберат как функционира системата. Две са хипотезите за минималната работна заплата - тя или няма никакво значение, в София, например, никой не работи за тези пари. Или - реално влияе на пазара на труда, в Благоевградско, например, смазва бизнеса. На някои ще им се вдигнат парите. Това няма да се отрази на топ експертите и най-вече ще удари най-бедните”, е мнението му.
Още по темата гледайте във видеото.
