С ънната апнея е хронично социалнозначимо заболяване, изразяващо се в еженощни паузи в дишането по време на сън.
Какво представлява сънната апнея, защо темата е важна и защо често остава недиагностицирана?
Гост в новия епизод на „Доктор Здраве с Мария“ е д-р Михаил Тодоров, специалит по пневмология и фтизиатрия.
На базата на механизма на възникване на заболяването, сънната апнея най-общо се дължи на централна и обструктивна.
Централната сънна апнея, представляваща по-редкия вариант, се дължи на липса на стимул за дишане. Тя често съпътства хронични неврологични, сърдечносъдови и бъбречни заболявания. Среща се и при пациенти, злоупотребяващи с опиати и други наркотични вещества и при резки изкачвания с голяма денивелация на височина над 3500 м. По-честият вариант представлява т.н. синдром на обструктивна сънна апнея (ОСА), засягаща 24% от мъжете и 9% от жените.
В същността си, вторият вариант на синдрома се дължи на репетативен колапс на меките тъкани на горните дихателни пътища, дължащ се на намаления тонус на мускулатурата около гърлото и в шията по време на дълбоките фази на съня. Основни рискови фактори за възникване на заболяването са затлъстяването, мъжкия пол, напредналата възраст, употребата на алкохол преди лягане, анатомични вариатети като голям език, малка долна или горна челюст, голямо меко небце, генетична предиспозиция, тютюнопушене.
Симптомите на сънна апнея се делят на дневни и нощни. Нощните симптоми се състоят в хъркане, нощни събуждания с усещане за задух, рефлукс (киселини), често ходене по малка нужда, събуждане с усещане за главоболие, сухота в устата, оплакване от непълноценен сън. В голяма част от случаите нощните симптоми се долавят от съответния партньор, делящ леглото на болния. Дневните симптоми се изразяват в повишена дневна сънливост, раздразнимост, намалена концентрация и памет.
Пациентите са стимулирани от лекуващия лекар сами да оценят нивото на дневна сънливост отговарящи на въпросници като скалата на Епуърт и въпросника STOP-BANG. ОСА носи редица рискове за съответните пациенти. Неколкократното прекратяване на дихателния акт представлява стрес за сърдечносъдовата система и повишава вероятността за сърдечносъдови и нервносъдови инциденти, артериална хипертония и ритъмно-проводни нарушения на сърдечната дейност.
Повишената дневна сънливост неколкократно повишава риска сред шофьорите за настъпване на пътнотранспортни произшествия. Същата намалява и продуктивността на труда на пациента.
Диагнозата се поставя с т.н. нощна полиграфия /полисомнография, регистриращи редица параметри в хода на съня като сатурация, пулс, дихателен поток, дихателни движения, мозъчна и сърдечна активност, хъркане. При поставянето на диагнозата има няколко модалности на лечение. Златен стандарт представлява подаването на позитивно налягане в дихателните пътища, т.н. CPAP апарати, поддържащи дихателните пътища отворени по време на сън.
Алтернативи са апарати за позиционна терапия, устройства придържащи брадичката изтеглена напред по време на сън и хирургични интервенции, целящи да освободят горните дихателни пътища от меките тъкани около тях. За съжаление, към момента болните в България не могат да разчитат на финансиране по линия на НЗОК нито за изследване в насока ОСА, нито на за лечение.
Д-р Михаил Тодоров е специалист по пневмология и фтизиатрия, а интересите му са в областта на бронхиалната астма, ХОББ и нарушенията на дишането по време на сън.
Специализира в сферата на редките белодробни болести към Европейски Референтни мрежи в St Vincent's University Hospital, Дъблин и е сертифициран от Американската асоциация по медицина на съня (AASM) за диагностика на нарушения на дишането по време на сън.
Д-р Михаил Тодоров е част от екипа специалисти на Болница „Здравето“.
