Т ова е една история с положителен край. Историята на едно момче, изключено от училище, заради предизвикателно поведение към своите съученици, прояви на насилие, гняв, изразяван открито пред другите. Както самият той споделя след време и с много осъзнаване: „Глезих се, не слушах, бягах от часовете, тоест опитвах се да привличам внимание. Обиждах другите, защото бях самотен. Нямах приятели.“
Вижте историята, която беше излъчена по време на благотворителния концерт на УНИЦЕФ и NOVA „Заедно срещу насилието в училище“:
Да нямаш приятели е проблем, за чието разрешение готова формула няма. Но пък зад справянето с който застава целия екип на новото училище, което приема момчето. Директорката му, Снежана Ангелова, описва детето при неговото приемане – „дете, което иска да нарушава правилата, момче, което иска да бъде забелязано по най-странния начин“. Новото училище обаче решава да положи усилия и подкрепя момчето да се научи да изразява себе си по един позитивен и креативен начин. „Административните наказания не промениха детето изобщо. Това вече беше сигнал, че трябва да вземем по-различни мерки. Класната ръководителка забеляза, че той е артистичен и много емоционален, затова заедно с родителите му, му предложихме занимания по интереси – да се включи в една театрална група.“, продължава разказа си С. Ангелова.
Това се оказва обратът на историята. Театралната група дава възможност на момчето да развие своя творчески потенциал. Дава му сцена, на която може да бъда какъвто поиска. Дава му публика, но най-вече приятелска среда, в която да се чувства спокоен и приет.
„Когато излизам на сцената всичко отминава, тя ти дава сила, дава ти опора, спокойствие. Но промяната не може да стане изведнъж, а постепенно. Тя е като стълба – сега си на първото стъпало, после на второто, на третото… И така. Докато стигнеш последното стъпало. Аз съм до половината“, споделя момчето.
По пътя му помагат не само родителите му и педагозите. Той усеща приемането и опората от страна на неговите нови съученици, с които също допълнително се работи за това да го приемат, да ценят приятелството с него, да искат да помогнат. Техните родители също проявяват нужната съпричастност. И така, с общи усилия, всички успяват да създадат среда, в която детето да се чувства разбрано и най-вече прието. В резултат и неговото поведение в училище се променя позитивно.
Калина Дечкова, педагог в училището разказва: „Всъщност, при нас дойде едно много колоритно дете, с изключителен талант! Той видя, че когато полага усилия, постига много неща. Това го направи щастлив и някак си канализира неговата енергия, динамичност и въобще целият му артистизъм в една много положителна и градивна посока.“
Или както Петя Иванова, също педагогически съветник в училището, резюмира - „Всички такива истории трябва да бъдат разказвани, защото всеки родител би могъл да припознае себе си или детето си в нашия герой. А това е един добър пример, как заедно можем да успеем!“.
криза, която тихо расте" />
