В центъра на действията на световната общност в борбата с COVID-19 са също така научните изследвания и иновациите. След първоначалната работа по изследване на вируса, проследяване на развитието на пандемията и разработване на нови лечения и диагностика, се открои ключовата им роля за разработването на ефективни ваксини за рекордно кратко време. И тази заслуга не е единствено на медицината — изкуственият интелект помогна да бъде възпроизведена геномната секвенция на вируса, а 3D-печатът допринесе за бързото намиране на решения за лични предпазни средства и допълнителни вентилатори за болниците ни. Мнението на учените е водещо за обществото, с цел справяне с безпрецедентните предизвикателства през последните месеци. Никога преди това не сме осъзнавали толкова ясно жизненоважния принос на науката, научните изследвания и иновациите за съхраняването на човешкия живот.
Какви поуки можем да извлечем от кризата и използваме за устойчивото възстановяване по пътя към екологичния и цифровия преход след COVID-19? Как можем да използваме преобразуващата сила на научните изследвания и иновациите, за да ускорим преходите, от които планетата ни и обществата ни се нуждаят, за да постигнат една устойчива нова икономика на здравето и благосъстоянието в най-широкия смисъл? Успяваме ли да се възползваме от изключителната възможност да оползотворим мащабните публични разходи за постигането на по-добро възстановяване и изграждането на по-устойчива икономика чрез инвестиции в научни изследвания и иновации? Отговорът на тези въпроси не е еднозначен. Не може да се каже, че липсва политическа решимост: Европа единодушно подкрепя амбициозна програма за зелен растеж, целяща пълна декарбонизация до 2050 г., и промишлена стратегия, съсредоточена върху възможностите, които цифровите технологии предлагат. Освен това разполагаме с финансовите средства, за да успеем — бюджетът на ЕС за следващите седем години възлиза на 1,8 трилиона евро, от които 95,5 милиарда евро са предвидени за най-голямата досега рамкова програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“. Въпреки това по неотдавнашни данни на Европейската инвестиционна банка — бъдещата „зелена“ банка на ЕС — пандемията доведе до тревожно намаляване на частните инвестиции в научни изследвания и иновации. Подобно съкращаване може да засегне и публичните разходи за научни изследвания и иновации, тъй като правителствата и предприятията се сблъскват с предизвикателства, свързани с краткосрочната ликвидност, които биха могли да застрашат бъдещите усилия на Европа към неутралност по отношение на климата.
Публичните органи могат и трябва да поемат инициативата за обръщането на тази тенденция в съответствие с целта ни за инвестиции в научни изследвания и иновации, които да възлизат на 3 % от БВП на ЕС. Неотдавна Европейската комисия приключи покана на стойност 1 милиард евро за представяне на предложения за научни изследвания и иновации, пряко свързани с постигането на резултати по изпълнението на Европейския зелен пакт. Получени бяха над 1500 предложения, което е 20 пъти повече от очакваното. Подобни окуражаващи резултати бяха постигнати и за новия Фонд за иновации, насочен към действия в областта на климата и към намаляване на емисиите на парникови газове. Европейският съвет по иновациите ще създаде нови възможности по линия на „Хоризонт Европа“ за подпомагането на иновативни стартъпи и бързо разрастващи се предприятия и за насърчаването на пазара на рисков капитал в Европа. Пилотните действия в тази област показват, че публичното финансиране има мултиплициращ ефект, увеличавайки трикратно частните инвестиции.
Договореният неотдавна Механизъм за възстановяване и устойчивост ще предостави ранно подпомагане в подкрепа на стратегиите на държавите от ЕС за инвестиции и реформи след COVID. С бюджет от 672.5 милиарда евро за подпомагане на плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки механизмът ще създаде полезни взаимодействия с други финансови програми на ЕС, например структурните фондове, в подкрепа на екологичния и цифровия преход. Работим съвместно с държавите членки по национални планове за възстановяване и устойчивост, за да увеличим максимално ефекта от тези инвестиции и подкрепата за плановете за реформи. Министрите на държавите от ЕС, отговарящи за научните изследвания, призовават в плановете за възстановяване и устойчивост да бъдат предвидени значителни инвестиции и реформи в научните изследвания и иновациите, за да се преодолеят постоянните предизвикателства и различията в иновациите между държавите — членки на ЕС. Например Механизмът за възстановяване и устойчивост може да бъде използван, за да се помогне на иновативни малки и средни предприятия и стартиращи предприятия да покрият разходите за развиването на своите иновации и пускането им на пазара, както и да се разрастват. За увеличаване на ефективността от подкрепата по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки могат да обединят силите си в транснационални проекти, например в областта на водорода и енергията от възобновяеми източници. За да могат плановете за възстановяване и устойчивост в действителност да окажат въздействие в дългосрочен план, те трябва да съчетават инвестициите с реформи.
Това са само примери — съществуват обширни възможности за включването на научните изследвания и иновациите в националните стратегии за възстановяване. И именно сега е моментът да се действа — докато работим с държавите членки по финализирането на техните планове за възстановяване и устойчивост през идните месеци. Механизмът за възстановяване и устойчивост е напълно съвместим с Европейския зелен пакт и ще даде насоченост на разходите в съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди и с ангажиментите на Европа за постигане на устойчивост. Инвеститорите проявяват силен интерес към проекти за околната среда, социалното измерение и доброто управление, което показва по-ясно нуждата от възникващата таксономия на ЕС за устойчиво финансиране и от предстоящите рамкови предложения за стандарти за „зелени“ облигации. Инвестициите в научни изследвания и иновации се вписват изцяло в тази нова структура.
Европейските учени, изследователи и новатори, известни по целия свят, имат всички основания да се гордеят с водещата си роля по време на пандемията. Научните изследвания и иновациите са също толкова важни за подпомагането на икономиките, обществата ни и начина ни на живот при излизането от кризата. Необходимо е при изготвянето на действията ни след COVID да вземем под внимание темпото и мащаба на световните предизвикателства, свързани с изменението на климата и цифровата революция, за да оставим на бъдещите поколения едно трайно, здраво, устойчиво и справедливо наследство. Отделянето на важно място на научните изследвания и иновациите в стратегиите ни за възстановяване след COVID е възможност, която не бива да пропускаме.
